[:bg]
„Програма за устойчиво развитие 2030” е качествено нова стъпка на международната общност в усилията за преодоляване на бедността и промяна на икономическия и социален модел на функциониране на света. За първи път се прави подобно глобално и всеобхватно усилие светът да се извади от бедността и да се постигне устойчиво развитие с грижа за всички, като същевременно се отчита и екологичната страна на въпроса.
Цел #1 призовава към изкореняване на бедността във всичките й проявления до 2030 г., гаранция за социална защита на бедните и уязвимите, увеличаване на достъпа до основни услуги и подкрепа на хората, засегнати от екстремни събития, свързани с климата и други икономически, социални и екологични бедствия.
Международната гранична линия на бедността в момента е дефинирана в размер на $ 1,90 или по-малко на човек на ден. В десетилетието, започващо през 2002 г., делът на световно население, живеещо под прага на бедността, спада наполовина – от 26 на сто до 13 на сто. Ако темповете на растеж през тези 10 години продължат да преобладават за следващите 15 години, общият процент на крайната бедност вероятно ще падне до 4 на сто до 2030 г., като се предполага, че от растежа се възползват всички социални групи на населението по равно.
Разширяването на програми за социална защита и насочване на подходящи схеми към бедните и най-уязвимите може допълнително да намали бедността. Програмите за социална защита включват социално подпомагане, като например парични трансфери, хранене в училище и целенасочена помощ с продукти, социално осигуряване, програми, предоставящи места на пазара на труда, пенсии за старост и инвалидност, за обезщетение при безработица и други.
Въпреки напредъка през последните десет години, увеличаването на социалната защита за най-нуждаещите се остава приоритет. В световен мащаб, 18 000 деца все още умират всеки ден от свързаните с бедността причини, а само 28 на сто от работещите жени са ефективно подпомогнати чрез обезщетения при майчинство. Повечето бедни хора остават извън системите за социална защита, особено в страните с ниски доходи. От цялото население, само 1 от 5 получава какъвто и да е вид социална закрила в страните с ниски доходи, в сравнение с 2 от 3 в страните с доход по-висок от средния. Разликата е особено остра в Африка, на юг от Сахара и Южна Азия, където живеят повечето от най-бедните хора в света. В Субсахарска Африка, само 15 на сто от тези с най-нисък доход имат достъп до обезщетение за социална защита.
Намаляване на риска от бедствия както и насърчаване на устойчиво развитие е от съществено значение ,за да се сложи край на бедността. Рискът от бедствия е непропорционално по-висок в по-бедните страни с по-слаби институции. В страните с нисък и по-нисък от средния доход, преживяващи бърз икономически растеж, излагането на хора и активи на природни бедствия се увеличава с по-бързи темпове, отколкото има капацитет за намаляване на природните опасности, което води до увеличаване на риска от бедствия.
Материалът е изготвен в рамките на кампанията на българските младежки делегати към ООН „17 Цели за 2017“, реализирана под патронажа на Министерсво на външните работи на Република България.[:]
