Днес международната общност отдава почит на хуманитарните работници, които всекидневно рискуват живота си, за да помагат на нуждаещите се. На този ден прожекторите се насочват към обединяването и подкрепата за хора, засегнати от хуманитарни кризи по целия свят. Тази година отбелязваме Световния ден на хуманитарната помощ, докато светът продължава да се бори с пандемията от COVID-19, която започна своето разпространение преди няколко месеца.
Една от целите, записани в Хартата на ООН , е „постигане на международно сътрудничество при решаване на международни проблеми от икономически, социален, културен или хуманитарен характер“. За пръв път, ООН прави това след Втората световна война, като помага за възстановяването на следвоенна Европа. Сега международната общност разчита на организацията, за да координира хуманитарни операции за подпомагане поради природни или причинени от човека бедствия, в области, които са извън възможностите за помощ само на националните органи.
От 2003 г. насам повече от 4000 хуманитарни работници са били убити, ранени, задържани, отвлечени или по друг начин възпрепятствани да изпълняват задълженията си. Това са средно 300 случая годишно или почти по един всеки ден. През 2018 г. е имало 369 атентата срещу хуманитарни работници, включително отвличания, задържане и насилие.
Глобален план за хуманитарен отговор на пандемията от COVID-19 на ООН
През 2020 г. близо 168 милиона души ще се нуждаят от хуманитарна помощ и защита. Това представлява 1 на около 45 души в света и е най-високата цифра от десетилетия. ООН и партньорските ѝ организации целят подпомагането на близо 109 милиона от най-уязвимите хора. Ситуацията ще продължи да се влошава, ако климатичните промени, кризата с пандемията от COVID-19 и бушуващите конфликти не бъдат разрешени.
Според Глобалния хуманитарен преглед за 2020 г. над 200 милиона души ще се нуждаят от помощ до 2022 г .Малко след началото на разпространението на пандемията от COVID-19 в световен мащаб ООН създава Глобалния план за хуманитарен отговор на пандемията от COVID-19. Той е формулиран около три стратегически приоритета:
- Забавяне разпространението на пандемията и намаляване заболеваемостта и смъртността.
- Намаляване влошаването на човешките активи, права и поминък.
- Защита, съдействие и застъпничество за бежанци, вътрешно разселени хора, мигранти и приемащи общности, уязвими от пандемията.
Тазгодишната кампания на ООН за 19 август се фокусира върху това, което кара хуманитарните работници да продължат да спасяват и защитават живота на нуждаещите се, въпреки конфликтите, несигурността и рисковете, свързани с пандемията от COVID-19. Липсата на достъп и ограниченията, поставени от правителствата по целия свят възпрепятстват хуманитарните работници, но също и довеждат до това, че общностите, гражданското общество и местните неправителствени организации са водещата линия в отговора на пандемията.
Кампанията #RealLifeHeroes представя вдъхновяващите лични истории на хуманитарни работници, които лекуват и предотвратяват разпространението на COVID-19. Една от тези истории е на Умра Омар от Кения. Умра, от архипелага Ламу в Кения, е основател на Safari Doctors, мобилен лекарски eкип, който предоставя безплатна медицинска помощ на стотици хора в повече от 17 села в Ламу всеки месец. Докато съвременното здравеопазване се развива в градска среда, 70% от населението на Кения живее в отдалечени райони, които също имат нужда от качествено здравеопазване. Основна промяна в перспективата не e разглеждането на здравеопазването като статично, а нещо, което всъщност може да достигне до хората в нужда.
„Мисля, че хуманитарната работа трябва да спре да бъде „нещо между другото“ . Тя трябва да е образец за живота ни, нещо обичайно.“ – Умра Омар
