Иска ни се да вярваме, че робството е останало в историята на една различна епоха. Трафикът на хора, принудителните бракове, сексуалната експлоатация и детският труд са част от съвременните форми на робството, а някои от тях дори са определени като престъпления срещу човечеството.
Според Международната организация по труда (МОТ) повече от 40 милиона души по света са жертви на съвременното робство. Въпреки че съвременното робство не е дефинирано в закона, то се използва като общ термин, обхващащ практики като принудителен труд, дългово робство, принудителен брак и трафик на хора. По същество се отнася до ситуации на експлоатация, които човек не може да откаже или да напусне поради заплахи, насилие, принуда, измама или злоупотреба с власт.
Освен това, над 150 милиона деца са обект на детски труд, което представлява почти едно на всеки десет деца по света.
Международният ден за премахване на робството, 2 декември, отбелязва датата на приемането от Генералното събрание на Конвенцията на ООН за борба с трафика на хора и експлоатацията на проституцията на други, която е приета през далечната 1949 г.
Робството се развива и се проявява по различни начини през цялата история. Органите на ООН по правата на човека са документирали запазването на старите форми на робство, които са залегнали в традиционните вярвания и обичаи. Тези форми са резултат от дългогодишна дискриминация срещу най-уязвимите групи в обществата, като тези, за които се смята, че са от ниска каста, племенни малцинства и коренни народи.
ООН и съвременните форми на робство
Звеното на ООН, което се занимава с трафика на хора с цел експоатация е Службата на ООН по наркотиците и престъпността. Част от иницитивите на това звено включват създаването на два информационни портала – един за трафика на хора и един за нелегалното вмъкване на мигранти. Освен това, организацията работи съвместно с ЕС по Глобалните действия за предотвратяване и борба с трафика на хора и контрабандата на мигранти (GLO.ACT)
Към ООН са създадени и Междуведомствената координационна група срещу трафика на хора и Доброволен доверителен фонд за жертвите на трафика на хора.
Принудителен труд
Наред с традиционните форми на принудителен труд като дълговото робство, сега съществуват и по-съвременни форми. Потърпевши са работници мигранти, които са били трафикирани за икономическа експлоатация. Принудителният труд може да бъде работа в домашно робство, строителна индустрия, хранителна и шивашка промишленост, селскостопански сектор и дори принудителна проституция.
В световен мащаб всяко 10-о дете работи. По-голямата част от детския труд, който се среща днес, е за икономическа експлоатация. Принудителният детски труд противоречи на Конвенцията за правата на детето:
„правото на детето да бъде защитено от икономическа експлоатация и от извършване на каквато и да е работа, която може да бъде опасна или да попречи на образованието на детето, или да навреди на здравето на детето или физическото, психическото, духовното, моралното или социалното му развитие. „
Трафик на хора
Съгласно Протокола за предотвратяване, потискане и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца, трафикът на хора означава набиране, транспортиране, прехвърляне, приютяване или приемане на лица чрез заплаха или използване на сила или други форми на принуда. Съгласието на трафикирания за експлоатация е без значение и ако трафикираното лице е дете, това е престъпление дори когато то тръгва доброволно.
В световен мащаб има много организации, които се занимават с проблема за трафика на хора и мисията за връщане на жервите към нормален живот. Най-известните организации в България са Националната комисия за борба с трафика на хора, заедно с местните си звена и А21.
Лъч надежда
19-годишна жена от Никарагуа в Централна Америка разказва на ООН как е била търгувана като „валута“ в игра на карти, а след това е била трафикирана и малтретирана.
Лилит (това не е истинското ѝ име), която сега има 3-годишен син, успява да избяга в съседна Коста Рика, където е посветила живота си на предотвратяването насилието и малтретирането над млади жени и момичета.
Оттогава тя е поела ръководна роля в разработването на подкрепена от ООН кампания „Ponete en Mis Zapatos“ или „Постави се в обувките ми“, която обединява търсещите убежище и бежанците, много от които като Лилит са преживели насилие.
400 000 са спасените човешки животи в световен мащаб от трафика на хора. Това е само процент от всички жертви.
В началото на тази година Интерпол успя да спаси 89 жертви на трафик на хора на Балканите.
През 2018 г. 29 човека са спасени в обласите София, Бургас и Варна. И макар всекидневно броят на жертвите да расте, расте и броят на спасените.
Според Anti-Slavery International робството е толкова често срещано, че е възможно да попадаме на жертви „редовно“.
В България има специално създадена безплатна телефонна линия за трафик на хора, която може да се използва както от жертви, така и за подаване на сигнали.
