22 април е Международният ден на Майката Земя. Честванията на Земята и нейните екосистеми като наш дом започват през 2009 г., когато Общото събрание на ООН приема Резолюция 63/278. С нея Обединените нации признават нуждата от повишаване на осведомеността относно проблемите, пред които природата е изправена, и взимане на мерки за опазването на съществуващото биоразнообразие.
Биоразнообразието
На Общото събрание през 2009 г. се приема и първата резолюция относно хармонията с природата. Според нея, Земята е наш общ дом и трябва да се вземат всеобщи мерки за намаляване на вредното въздействие на човека върху природата. Един от главните проблеми, които пречат на хармоничното съжителство на човека с природата, е загубата на животински и растителни видове и на биоразнообразието като цяло.
2020-та е обявена от Програмата на ООН за околната среда за „супер година“ за природата и биоразнообразието – годината, от която ще зависят мерките, които човечеството ще вземе относно околната среда през следващото десетилетие. Природата ни е в криза и тази супер година предлага възможността да я възстановим.
Биоразнообразието и болести при човека
Според Световната здравна организация загубата на животински и растителни видове влияе негативно на човешкото здраве по два основни начина: чрез намаляване на хранителните запаси и чрез загуба на ресурси за здравни проучвания и лекарства. Намаляването на биоразнообразието има неблагоприятен ефект върху цялата екосистема. То влошава плодородността на почвите и застрашава стабилността на хранителните вериги. Загубата на видове означава, че те не могат да бъдат проучвани, а редица общества, които разчитат предимно на традиционната медицина, нямат достъп до основни растителни съставки за направата на лекарства.
Климатичните промени и биоразнообразието
Климатичните промени, породени от човешката активност, също намаляват разнообразието на видовете. Например киселинността, предизвикана от наличието на въглерод, може да се превърне океаните в неблагоприятна среда за редица морски видове. Климатичните промени предизвикват и природни бедствия като наводнения и суши, които вредят на сухоземните видове.
Майката Земя през 2020 г.
Изпратихме 2019 г. с горящата Амазония и растяща загриженост за планетата. През януари друго природно бедствие ни накара да се замислим за важността на природата – пожарите в Австралия. През февруари станахме свидетели на повишаването на температурата на Световния океан и безпрецедентно масово обезцветяване в Големия бариерен риф, а бурята „Киара“ нанесе огромни щети в Европа и отне животи. През март пък бяхме изправени пред едно от най-големите предизвикателства за човечеството – пандемията COVID-19.
Ситуацията с коронавируса има и своите положителни страни. Спирането на производството в някои страни, социалната изолация и ограничаването на движението доведоха до намаляване на замърсяването на въздуха в зони, които бяха сериозно засегнати, като Китай и Ню Йорк. Затварянето на магазини и заведения доведе до понижено потребление. Пандемията даде на природата време да се възстанови и накара хората да се замислят за важността на хармоничното съжителство с майката Земя.
Протест срещу климатичните промени
На 24 април, петък, ще се проведе планираната от месеци климатична стачка Global Climate Strike Online. Вместо масови протести по улиците на градовете, каквито имаше през септември 2019 г., организаторите на събитието – движението Global Call to Action Against Poverty и Fridays for Future („Петъци за бъдеще“) – ще проведат инициативата в дигиталното пространство, спазвайки препоръките на Световната здравна организация.
Материала изготви: Деница Йосифова
