На 26 април 2020 г. се навършват 34 години от най-тежката авария в историята на ядрената енергетика – един от реакторите на АЕЦ Чернобил, на границата между Украйна и Беларус, избухва и облак от радиоактивни отпадъци се понася над СССР, Източна Европа и Скандинавия.
За да почете жертвите и да напомни за последствията от случилото се, през 2016 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, с която определя днешната дата за Международен ден в памет на Чернобилската катастрофа.
Всичко започва с един тест
В ранните часове на 26 април 1986 г. работниците в Чернобилската атомна централа започват подготовка за извършването на учение в четвърти реактор на централата. Целта е да се тества дали може да бъде избегнато нарушаване на работния процес в централата в случай на спиране на подаване на ток от електроенергийната мрежа, заради зачестилите тогава прекъсвания в Съветския съюз.
По-късно става ясно, че дизайнът на реактора е дефектен, а освен това по време на рутинните тестове са пренебрегнати основни правила за безопасност. В резултат се взривява ядрото на реактора в четвърти блок. В атмосферата над Украйна, Беларус и региона са изхвърлени тонове радиоактивен прах.
Две минути след взрива и активирането на пожарната аларми пристигат първите пожарникари. В гасенето на пожара участват над 100 пожарникари, които в най-голяма степен са изложени на радиацията. По официални данни 31 от хората, участвали при овладяването на аварията, умират.
Официална статистика обаче не отразява точните данни на жертвите и заболелите в следствие на радиацията от Чернобилската катастрофа, чиито последици се наблюдават и до днес. Това се дължи на опитите на някогашните власти в СССР да укрият детайлите, свързани с аварията.
Как светът научава за Чернобил
Алармен звънец прозвучава във „Форсмарк”, втората по големина атомна централа в Швеция, на 28 април 1986 г., когато един от служителите минава през скенерите за радиация при връщане на работното си място. По обувките му са открити високи нива на радиация и това поражда опасения за авария в електроцентралата. След обстоен преглед обаче се установява, че източникът се намира на 1100 км на югоизток.
Подаденият от „Форсмарк” сигнал принуждава Съветския съюз да признае за аварията в Чернобил. Въпреки това, властите силно омаловажават ситуацията. Аварията се представя като „инцидент”, който не представлява сериозна опасност. Това води до недостатъчно ефективни мерки, което, от своя страна, увеличава човешката цена на Чернобилската авария. Според доклад на международен екип учени през годините жертвите на аварията може да достигнат 4000 души.
Радиоактивният облак над Чернобил бързо се разраства към Беларус и Русия, а два дни по-късно достига Скандинавия, Полша, южните части на ФРГ и ГДР. Над Румъния и България пада радиоактивен дъжд. Само за няколко дни невидимата отрова обикаля цялото северно полукълбо. Междувременно хората водят нормалният си начин на живот – хранят се с обикновена храна, пият обикновена питейна вода и се разхождат на открито, изложени на пряката опасност от радиация.
До България вестта за Чернобилската авария достига три дни по-късно. На 29 април вестник „Работническо дело” публикува кратко съобщение за аварията, без да разкрива мащаба ѝ. Радиоактивният облак вече е достигнал територията на страната. На 1 май, когато планираните манифестации за Деня на труда се провеждат по график, замърсяването допълнително се е увеличило заради изсипалия се радиоактивен дъжд. Подобно на ситуацията в други социалистически държави, властите не предприемат почти никакви мерки.
Дългосрочните последици за здравето от Чернобилската авария
Ракът на щитовидната жлеза е най-разпознаваемото заболяване – директен ефект от Чернобилската авария. Световната здравна организация (СЗО) цитира национални проучвания, проведени в Беларус, Русия и Украйна, според които до 2016 г. са били диагностицирани над 11 000 случая рак на щитовидната жлеза сред групите, изложени на радиация след катастрофата. Според СЗО се наблюдава и повишаване на случаите на твърди туморни образувания и левкемия, а също и на катаракти и сърдечносъдови заболявания.
Опасността от Чернобил днес
В началото на м. април т.г. в зоната с ограничен достъп около АЕЦ „Чернобил” избухна пожар, а овладяването на някои от огнищата се оказа затруднено. Това предизвика нова вълна от напрежение и страх в цяла Европа, включително подклаждана и от социалните мрежи.
Ситуацията постави на дневен ред въпроса за опасността от повишаване нивата на радиацията в световен мащаб. На 5 април началникът на украинската държавна екологична служба съобщи, че в центъра на огнището се наблюдава повишена радиация. Службата по извънредни случаи обаче успокои, че в Киев и областта радиоактивното замърсяване е в нормата.
За причините, предизвикали пожарите, има многобройни версии и теории, вариращи от умишлен палеж от собственици на земя до целенасочена диверсия за дестабилизация на Украйна. Към настоящия момент се възприема, че пожарите са следствие на метеорологичната обстановка в региона.
Поуките, които си взехме от аварията в Чернобил
Чернобилската авария е една от най-тежките катастрофи в световен мащаб. Преди 34 години обаче малцина разбират сериозността на последиците веднага. Това се дължи на опитите на тогавашните власти да скрият информацията за случилото се. Един от най-ужасяващите аспекти на Чернобилската катастрофа е именно информационното затъмнение за станалото.
Три десетилетия по-късно човечеството е изправено пред нов проблем, свързан с разпространението на информация. Този проблем се нарича „дезинформация” и последиците от него тепърва ще бъдат изяснявани.
Материала изготви: Дарина Емилова
