Тази година, в която вече отбелязахме 75 години от създаването на Организацията на Обединените нации, идва ред да напомним, че от 65 години насам България е сред страните в света, които категорично доказаха своята принадлежност към принципите и целите на ООН. Да припомним още, че Дружеството за ООН в България е създадено всъщност с мисията да подпомогне постигането на тази цел, да станем част от световната общност, полагаща усилия за утвърждаване на мира в света.
Днес сме горди да отбелязваме тази годишнина с приноси на страната ни в работата на световната организация. В тежката 2020 година, белязана от здравна криза и тежки икономически и социални последствия, откриваме в световната организация и нейните специализирани организации източник на надежда за общи и координирани усилия в решаването на натрупващите се глобални предизвикателства.
В книгата си „Приемането на България в ООН“ председателят на нашата организация, посланик Иван Гарвалов, написа следното:
„През всички тези години България категорично доказа своята принадлежност към принципите и целите на ООН. Затова тя е почитан партньор.“
Според документираното в книгата на Иван Гарвалов процесът, довел до членството на държавата ни в ООН, стартира още на 9 октомври 1948 г., когато тогавашният заместник министър-председател на Министерски съвет и министър на външните работи на България, Васил Коларов, изпраща телеграма до Генералния секретар на ООН – Тригве Ли, която е придружена и от декларация на Президиума на Великото народно събрание на Народна република България. Двата документа следва да заявят, че държавата ни приема „без никакви резерви Устава на ООН и се ангажира с неговите постановки като наблюдател и с надеждата да бъде един ден член на ООН“.
В този момент обаче в Съвета за сигурност има разногласие между великите сили, негови постоянни членки: САЩ, Великобритания, Франция и Китай, от една страна, и СССР, от друга. Не се постига решение за приемането на България, както и на други страни в ООН. Началото на Студената война, както и Корейската война (1950-1953), са поводи за спирането на процеса на разширяването на ООН. Едва през 1953 г. започват нови усилия в тази посока, които през 1955 г. се увенчават с успех и съответно приемането на България, както и още 17 държави за членки на ООН.
В книгата на Иван Гарвалов, която сега предлагаме на общественото внимание като аудиокнига са припомнени следните факти:
„Приемането на Народна Република България за членка на ООН става на 14 декември 1955 година, на церемония в Общото събрание на ООН късно следобед на същия ден. На сутринта на 14 декември 1955 г. Съветът за сигурност провежда последното си заседание, … на което най-после успява след няколко години на остра конфронтация и безплодни дебати да постигне съгласие за известен брой държави-кандидатки. Съветът приема резолюция 109(1055)(S/3509),която съдържа два важни параграфа:
„След като разгледа поотделно молбите за членство на Албания, Йордания, Ирландия, Италия, Португалия, Унгария, Австрия, Румъния, България, Финландия, Цейлон, Непал, Либия, Камбоджа, Лаос и Испания;
Препоръчва на Общото събрание приемането в ООН на гореспоменатите страни“. В същия ден късно вечерта (заседанието започва в 21:00 часа) Общото събрание гласува да се приемат горните държави за членки на ООН.“
През изминалите оттогава години България се придържа към принципите на ООН и съдейства за постигане на целите ѝ. През 1960 г. става член на Комитета по разоръжаването, а през 1962 г. е избрана в Комитета за приложение на Декларацията за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи.
Българската дипломация има съществен принос в работата ѝ. Страната участва като непостоянен член на Съвета за сигурност 3 пъти, последно в периода 2002-2003 г. Участваме в една или друга роля в мироопазващите операции на ООН в Камбоджа, Ангола, Таджикистан, Етиопия и др. България допринася към усилията на ООН за поддържане на международния мир и сигурност чрез участието си с полицейски персонал в мироопазващите мисии на ООН в Кипър (UNFICYP) и Косово (UNMIK). Български дипломати съдействат на ООН за търсене на решения в най-горещите конфликти на планетата.
През последните десетилетия, белязани в ООН с опити за реформи, България подкрепя Генералния секретар на ООН Антонио Гутериш в идеите му за реформи в три взаимосвързани направления: управление, мир и сигурност, устойчиво развитие. Заедно с останалите държави-членки на ЕС България подкрепя ефективното използване на инструментите на превантивната дипломация.
България е съавтор на Резолюция 1325 относно жените, мира и сигурността, приета от Съвета за сигурност на 31 октомври 2000 г. Това е първият международен документ, който свързва пряко ролята на жените в процесите на предотвратяване и разрешаване на конфликти и изграждане на мира. През 2019 г. у нас беше приет първият Национален план за реализирането на заложеното в Резолюция 1325.
В страната ни работят представители на най-важните за социалното добруване в света специализирани организации на ООН. Приоритетите на сътрудничеството на България със СЗО (Световната здравна организация) са в създаването на здравословни условия за всички през целия живот. Работи се за укрепване капацитета на общественото здравеопазване.
Сред приоритетите на сътрудничеството ни с Международната организация за труда (МОТ) са да се стимулира тристранното сътрудничество и ефективният диалог със социалните партньори в сферата на заетостта и социалната политика. България е ратифицирала осемте фундаментални конвенции на МОТ (в областта на принудителния труд, правото на сдружаване и на колективно трудово договаряне, равенството и недопускането на дискриминацията по отношение на заплащането, заетостта и професиите, минималната възраст за трудова заетост и най-тежките форми на детския труд).
Най-широко позната е работата на УНИЦЕФ в България. Сред основните приоритети на сътрудничеството са реформата в областта на детското правосъдие, ранното детско развитие, постигането на устойчивост на процеса на деинституционализация, закрилата и насърчаването на правата на децата с увреждания. Още повече са партньорите на ЮНЕСКО в областта на културата, науката и образованието. За периода 2018-2021 г. България е член на Изпълнителния съвет на Организацията.
Сред примерите можем да посочим и себе си, т.е. младежката секция на Дружеството за ООН в България. Гордеем се, че заедно с МВнР успяваме повече от 10 години да изпращаме български младежки делегати във форуми на ООН. Те представят проблеми, успехи и потребности на младите хора в страната на сесиите на Трети комитет на Общото събрание на ООН и Комисията за социално развитие на ИКОСОС.
Присъствието на България в структурите на ООН е белег за увеличаваща се активност на дипломацията. След като бе избрана за първи път за член на Съвета по правата на човека за периода 2019-2021 г., България издигна отново своята кандидатура в този важен орган на ООН за периода 2020-2025 г. България успешно издигна за втори път кандидатурата на доц. Велина Тодорова и постигна преизбирането ѝ за член на Комитета по правата на детето за периода 2021-2024 г. Стои кандидатурата на България за член на Изпълнителия съвет на УНИЦЕФ за периода 2023-2025 г.
Има още един много добър пример, който оценяваме високо. В трудни условия на атаки срещу трудно постигнати международни споразумения, България се обяви ясно в полза на мултилатерализма и за укрепване на многостранния подход в решаването на глобалните проблеми. През септември 2019 г. България, заедно с около 60 други държави-членки, се присъедини към инициативата Алианс за мултилатерализъм и се подреди сред учредителите на инициативата „Партньорство за информация и демокрация“.
Ще завършим с още един цитат от книгата на посланик Иван Гарвалов за приемането на България в ООН, който особено точно представя какво е ООН: мястото държавите да дадат и да получат в името на общите интереси:
„Светът видя България в положителна светлина, но и България получи възможност да гледа на света през призмата на експертизата и информацията, с която разполага ООН. Затова България е призвана да продължава да защитава и утвърждава авторитета си на отговорен и активен член на международната общност, като изпълнява своите задължения в ООН.“
Аудиокнигата „Приемане на България в ООН“ може да откриете на следните платформи:
Youtube – https://youtu.be/YiVzZT9mWPo
Spotify – https://open.spotify.com/show/6gz1S7j97ACNOHjl1ftZQX
Anchor – https://anchor.fm/una-bulgaria
©Иван Гарвалов, автор, 2010, 2018, 2020
Разказвач: Дайяна Димитрова
ISBN: 978-619-90605-5-1
Дружество за ООН в България
София, 2020 г.
