Гърция ще забрави дънното тралене във всичките си защитени
морски територии до 2030 г., обяви гръцкият премиер Кириякос
Мицотакисът на 16.04. По думите му “това е исторически момент за
консерваторите в Гърция.“
По време на речта си на форум в Атина, той обяви, че държавата ще бъде първата, която
ще сложи край на разрушителните рибарски практики в защитените
обекти в трите национални парка – един от които е най-големият в
Източното Средиземноморие (като за него е определен срок до 2026 г.).
Останалите региони предстои да последват този пример до края на
десетилетието.
Какво представлява дънното тралене? То включва влачене на
тежки рибарски мрежи по морското дъно, които могат да разрушат
морския хабитат и дори да отделят въглерод в океаните и атмосферата.
Макар и да съществуват ограничения и в други европейски държави,
Гърция е първата, която налага цялостна забрана във всички
защитени територии.
“Този исторически ход приближава държавата до едно образно
подсигуряване, че защитените морски територии ще отгърнат пълния си
потенциал – от запазване на биоразнообразието и намаляване на
въглеродните емисии до разширяването на туризма и риболовната
индустрия.“, споделя основателят на National Geografic Енрик Сала.
Морското дъно е “най-големият склад“ на въглеродни емисии в
света. Те да останат на дъното непокътнати е ключът към
успеха на световните опити за ограничаване на климатичните
промени.
“Държавите, които са сериозни в желанието си да запазят
сегашните температури, биоразнообразието и риболовната индустрия,
могат да се присъединят към Гърция в мисията за прекратяване на
остарелите практики.“, добавя Сала.
Гърция отделя 780 млн. евро за предпазване на морските
области.
Депутати от гръцкото Правителство стигат до заключение, че
публичните заявления могат да доведат до реална, нова ангажираност в
размер на 10 млн. долара, свързана с околната среда.
Гърция споделя част от заложеното в плановете за наблюдение и
справяне със замърсяването на моретата, предотвратяването на
сблъсъци между корабите и морските обитатели, промотирането на
устойчив морски туризъм и още много.
В тези планове се включва и създаването на два нови морски
парка в Егейско и Йонийско море. Гърция приема закон за предпазване
на 30% от морските си територии до 2030 г. – 10% от които да са силно
защитени.
“Нашето море ни дава сигнали за възможни бъдещи
бедствия.“, казва министър-председателят Мицотакис. “То е
жизненоважен източник, а ние се държим неблагодарно и не даваме
нищо добро в замяна.“
Турция е срещу идеята за морските паркове.
Изявлението предизвика притеснения в съседна Турция.
Министърът на външните работи обвини Атина в експлоатация на
проблема с околната среда.
Макар и двете държави да са членки на НАТО, те успяват да са в
противоречия от десетилетия насам. Причините са различни – една от
тях е свързана с териториални противоречия в Егейско море. Поради
тези разногласия, двете държави са на прага на война цели три пъти в
рамките на 50 години.
“Ясно е от много време, че Гърция се опитва да се възползва от
почти всичко, свързано с Егейско море.“, казва турският външен
министър. “Въпреки скорошното подобрение на нашите отношения, няма
как да не видим, че Гърция се опитва да се възползва от проблемите с
околната среда този път.“
Гръцкият външен министър отвърна на Анкара, че “политизират
очевидно екологичен проблем.“
По публикацията работи: Яница Василева
