[:bg]На 1 ноември, докато отбелязваме Деня на народните будители, често си задаваме въпроса дали в модерните времена, в които живеем, могат да се родят будители. Отговорите винаги варират, но днес ще се опитаме да ви убедим, че това все пак е възможно.
Представете си малка класна стая с 25 ученици, гледащи ви с желание да им покажете света. Точно в такава малка класна стая всеки ден Калинка Русалова, старши учител в ОУ „Васил Левски“, гр. Пловдив, подготвя учениците си за големия свят. Калинка Русалова обаче не е типичният учител, който учи първокласниците само да събират и изваждат. Тя се опитва да ги запознае с общочовешките ценности и европейската общност. В това начинание ѝ помага интернет платформата за учители eTwinning, създадена през 2005 г. по инициатива на Европейската комисия. Платформата свързва педагози, работещи в училища или детски градини в различните европейски страни, за да общуват, да си сътрудничат и да развиват общи проекти. Калинка Русалова сподели с нас опита си с платформата.
К.Р. Работя с eTwinning проектите от три години. Мога да кажа, че съм сравнително млад „итуинър“ и още се уча на някои неща. За този период заедно с моите ученици сме участвали в 23 международни проекта, като към момента имаме активни още два. Включваме се в проекти на различни теми – споделяме как празнуваме Великден, Коледа, нашите любими игри, здравословна и национална кухня, идеи за насърчаване към четенето, разказваме легенди за страната. Миналата година например участвахме в коледен проект с още 112 училищни партньори от Турция, Полша, Румъния, Испания, Португалия, Великобритания, Италия, Норвегия, Франция, Гърция, Малта, Сърбия, Хърватска, Албания, Германия, Литва и Словакия. Учениците ми се почувстваха специални, защото на фона на всички 112 европейски училища от България бяхме само ОУ „В. Левски“ и една пловдивска детска градина. Пощальонът идваше в студените зимни дни и ни носеше поне по две-три поздравителни картички на ден – и така до 78 броя!
Как успявате да интегрирате проектите в учебните занятия?
К.Р Когато човек има желание, няма място за оправдание, обичам да казвам. Аз съм учител ЦОУД (целодневна организация на учебния ден – бел. ред) и като възпитател ежедневно имам по два часа „Занимания по интереси“. В тези часове имам пълната свобода да планирам и осъществявам дейности, които ще спомогнат за благоприятното развитие на класа. Учениците имат възможност да се изявят както индивидуално, така и да работят на малки групи и като екип. Това ги прави още по-гъвкави, по-единни и по-подготвени за живота.
Проектите са международни, с деца в начален курс на обучение. Как се справят те с езиковата бариера между различните училища в Европа?
К.Р. Има някои неща, с които човек може да изпрати послание и да бъде разбран на всякакъв език. Първо – това е усмивката. Наскоро използвахме и рисуването в нашите проекти. По повод „EU Code Week“ (инициатива, която има за цел да разпространява програмирането и цифрова грамотност, представяйки ги по забавен и ангажиращ начин – бел. ред.) участвахме с учениците от втори клас в международен проект заедно с училищни партньори от Италия, Полша и Тунис. Учениците се забавляваха, докато рисуваха, така споделяха чувствата си. Аз естествено им помагам, а не са редки случаите, когато се включва и директорът на училището – г-жа Г. Витева. Вратата ѝ е широко отворена и винаги е на разположение на колеги, родители и ученици. Приветства новите подходи в образованието и споделя нашите успехи. Наскоро лично връчи специални сертификати на учениците за участието им в проект, който е отличен с Национален знак за качество. Децата ни са много будни и амбициозни. За тях не беше проблем да запеят още в първи клас популярната песен “We Wish You a Merry Christmas”. Някои от тях пожелаха лично да надпишат коледните пожелания, които изпратихме като поздрав за нашите приятели от чужбина.
Какво научиха учениците Ви за света около тях чрез участието си в тези проекти?
К.Р. Всеки един от еTwinning проектите е огромно предизвикателство, защото заедно с учениците научаваме много нови неща, „влизаме“ в класните стаи на различни училища от цяла Европа, срещаме съмишленици и приятели. Нищо че на пръв поглед учениците са различни, живеят и говорят друг език, имат своите лични и национални поводи, история, бит и т.н. – децата са си деца навсякъде и много неща ги обединяват. В проекта “My Favourite Game” („Моята любима игра“) например учениците ми с интерес откриха, че играят на едни и същи игри с връстниците си – оказа се, че играта „Сляпа баба“ е добре позната не само в България, но и в чужбина, различава се само името ѝ.
Кой е проектът, който повлия най-много на първокласниците?
К.Р. Несъмнено има проекти, които остават по-траен отпечатък в съзнанието на децата. Опитът ми показва, че това са най-вече проектите, свързани с България. Връщането в миналото, погледът към нашата история възпитават у учениците самочувствие и национална гордост. Като учители, това е първото нещо, на което трябва да научим децата – да познават нашата история и да се гордеят, че са българи. С миналогодишния випуск участвахме в еTwinning проект „Аз обичам България“. Проектът беше отличен с Национален знак за качество. В него участваха още 29 училищни партньори от България. Учениците търсиха и представиха материали за известни български личности, а със събраните рисунки и разкази направихме уникална книга, която нарекохме „Минало незабравимо“. Заедно с моята колежка, Боянка Митева, и родителите от миналия випуск си спретнахме и специално събитие – „От българско, по-българско“. Родители рецитираха едни от най-силните български възрожденски стихотворения, а когато една майка запя акапелно народна песен, всички затаихме дъх. Децата пяха и възхваляваха България. Беше вълнуващо, настръхващо, имаше сълзи от гордост и радост, не само от родителите. Усетихме, че всички заедно сме предали най-важния урок – да обичат родината си. Вярвам, че където и да отидат, учениците ще носят България в сърцето си.
Сегашните второкласници също се справят блестящо. С огромен интерес се включихме в проекта “The Legend from My County” („Легенда от моята страна“). Докоснахме се до историята на други народи и разказахме за нашата. Запознахме 17-те партньори в проекта от Румъния, Полша, Турция, Гърция и Италия с легенда за мартеницата и им разказахме кой е Васил Левски. Учениците се чувстваха горди с миналото на страната ни и бяха любопитни да научат от други деца историята на собствените им народи.
В повечето международни проекти, в които сте участвали, ОУ „Васил Левски“, гр. Пловдив е било единственият български представител. Включвате ли се в дейности за обмяна на опит, като конференции или семинари, с други учители от страната?
К. Р. Да, за съжаление само в три от 25-те еTwinning проекта учениците ни участват с други училищни партньори от България. Затова с желание се включвам в конференции, семинари и дейности за обмяна на опит. Тези срещи ме зареждат с много позитивни емоции, нови идеи и още хъс за работа. Тази година например присъствах на Шестата национална конференция за глобално образование и тръпката от това преживяване беше невероятна – усещането да бъдеш малка брънка от здравата верига от хора, които милеят за бъдещето на България, е несравнимо. Имах честта и удоволствието да участвам и в два международни формата – „Европейски семинар за развитие на дигиталната комперентност“ в Патра, Гърция и проект „Младежки международен обмен“ в Ялова, Турция, по време на които срещнах много позитивни, креативни и амбициозни хора. През ноември предстои Националната практическо-научна конференция „Управление на риск в образователна среда“, в която ще участвам с доклад на тема „Трудните деца“. В тази връзка предстои и издаване на Сборник с образователни инструменти от Института за качество на образованието. Идеята на съставителя на сборника, инж. Калина Христова, е да се дадат практически съвети и идеи за работа на учители с деца в риск („трудните деца“). Щастлива съм, че мога да бъда полезна и да подам ръка на учители, които прохождат в образователната среда.
Как предавате своя опит на колегите от Вашето училище?
К. Р. Още преди три години eTwinning посланика в България Мая Кюлевчиева направи обучение за учителите от ОУ „Васил Левски“ за работа в eTwinning и някои от колегите вече имат регистрация. Имаме обаче и доста новоназначени колеги, за които тази дейност е непозната. Именно на тях мога да помогна. Подготвям презентация за eTwinning и планирам да проведа обучение (вътрешна квалификация) в нашето училище през месец април. Колегите ми знаят, че съм на разположение и могат да разчитат на мен.
Както казах в началото, аз самата съм сравнително млад итуинър и също се уча. Има още какво да искам в тази посока, но има и какво да споделя. Така например работата по проектите ме научи, че за провеждането им се изискват време и усилия – да се вникне в етапите на проекта, да бъдат запознати учениците с тях, да се поддържа връзка с партньорите, да се помисли за сътрудничество между децата, да се подготвят снимки, видео клипове и др. като доказателства от участието в проекта. С две думи – сериозна работа. Има итуинъри, които имат желание, включват се в проект и работата им спира до тук. Някой може да полага усилия и да върви по стъпките на проекта, но това не е достатъчно, ако няма сътрудничество между партньорите и съответно проекта няма да бъде отличен с Национален или Европейски знак за качество. От приключилите 23 проекта, само два са отличени с такъв знак.
Всички усилия си струват, когато виждаш израстването на децата. Аз съм от хората, които обичат да разчупват училищния живот. Учениците ни заслужават да получат възможността за общуват с други на тяхната възраст, да се докоснат до чуждия манталитет и традиции, да представят себе си, страната.
Вие какво научихте за учителската професия след включването си в плаформата?
К. Р. Като хора така сме устроени, че чуждото ни се вижда винаги по-привлекателно и някак недооценяваме своето. С ученици си правим виртуални разходки в различни европейски училища. Имах възможност да вляза и да се докосна до класните стаи на някои от тях. Някои идеи си взех за нашето училище, но определено очаквах да видя повече, да си кажа: „Уау! Тук е прекрасно!“. Може би не съм посетила точните места, но е възможно и да съм свикнала с комфорта, който училището ни осигурява. Прави ми впечатление, че с колегите в Европа имаме много общи цели. И те, както учителите в България, на преден план поставят щастието на децата. За да могат учениците да учат, да живеят, да се развиват в желаната посока, те трябва да бъдат щастливи. Наред с проектите, по които работим, с колегите провеждаме различни инициативи, чрез които се стараем да направим от децата един екип. И мисля, че успяваме.
Интервюто проведе: Цветина Иванова
Редакция: Златина Гаджева[:]