Какво обсъди Съветът по външни работи на Европейския съюз?

0
1092

180416_fac_luxСнимка: Еeas/europa.eu

Борбата с хибридните заплахи*, изграждане на способности за подкрепа на сигурността и развитието в други държави, миграцията, положението в Централноафриканската република, Либия и „Източното партньорство” бяха сред главните теми на провелия се на 18 и 19 април в Брюксел Съвет по външни работи на Европейския съюз. Основен извод от срещата е необходимостта от по-сериозен ангажимент на национално ниво и в рамките на ЕС за противодействие на хибридните заплахи.

Хибридни заплахи

Съветът приветства приетата на 6 април от Европейската комисия и върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политика на сигурност Федерика Могерини Рамка за борба с хибридните заплахи и за укрепване на устойчивостта на ЕС. Целта на документа е да се осигури стабилна основа за подкрепа на държавите членки в колективната борба с хибридните заплахи с помощта на широк спектър от инструменти и инициативи на ЕС.

В документа се предлага всеобхватен подход за подобряване на общите ответни действия срещу предизвикателствата на хибридните заплахи за държавите членки, гражданите и колективната сигурност на Европа. В нея са включени всички значими субекти, политики и инструменти, като целта е да се противодейства на хибридните заплахи и да се ограничи тяхното въздействие по-координирано. Рамката се основава на Европейската програма за сигурност, приета от Комисията през април 2015 г., както и на секторни стратегии като Стратегията на ЕС за киберсигурност, Стратегията за енергийна сигурност и Стратегията на Европейския съюз за морска сигурност. Документът обединява съществуващите политики и предлага двадесет и две оперативни действия, целящи:

•    повишаване на осведомеността чрез създаване на специални механизми за обмен на информация между държавите членки и чрез координиране на действията на ЕС за постигането на стратегическа комуникация;
•    изграждане на устойчивост чрез целенасочени действия в потенциално стратегически и критични сектори като киберсигурността, критичните инфраструктури (енергетика, транспорт и космическо пространство), защитата на финансовата система и опазването на общественото здраве, както и чрез подкрепа за усилията за борба с насилническия екстремизъм и радикализацията;
•    предотвратяване, реакция при кризи и възстановяване чрез установяване на ефективни процедури и разглеждане на приложимостта и практическите последици на клаузата за солидарност (член 222 от Договора за функциониране на ЕС) и клаузата за обща отбрана (член 42, параграф 7 от Договор за ЕС) в случай на мащабна и сериозна хибридна атака;
•    засилване на сътрудничеството между ЕС и НАТО, както и с други партньорски организации в съвместните усилия за борба с хибридните заплахи, като се зачитат принципите на приобщаване и самостоятелност в процеса на вземане на решения на всяка организация.

Миграция

По време на срещата Съветът взе решение за съсредоточаване на общите действия върху Източния и Централния средиземноморски път на мигрантите към Европа. Отбеляза се прогрес по отношение на прилагането на споразумението с Турция и се преразгледаха мерките и инициативите на Съюза по Централния средиземноморски път. Министрите подчертаха резултатите от действията за борба с нелегалния трафик на мигранти в Средиземно море и помощта, оказвана на африканските държави, както финансова, така и консултативна.

Централноафриканска република

Съветът одобри установяването на мисия на ЕС в Централноафриканската република (EUTM RCA), чиято функция е да подпомогне осъществяването на реформите в сектор сигурност и осъществяване на военни обучения. Тя се явява продължение на изтичащата през месец юли тази година Мисия на ЕС за предоставяне на военна консултация. Основна цел ще е подпомагане на стратегическото ръководство на Министерството на отбраната на Централноафриканската република и на висшия й военен състав, както и обучение на военните сили на страната. Мандатът на операцията е с продължителност две години.

Либия

По отношение на положението в Либия, Съветът подкрепи усилията на министър-председателя Файез ал-Сарай, на членовете на Президентския съвет и на различни други групи, подкрепящи процеса на помирение в страната, за разрешаване на политическата криза.

Европейският съюз е готов да изпрати цивилна мисия в Либия, която да подпомогне изграждането на способности в областта на правосъдието и обществения ред, противодействието на тероризма, граничен контрол, борба с нелегалната миграция, трафика на мигранти и трафика на хора.

„Източно партньорство”

Съветът обсъди темата за политическото развитие на страните от „Източното партньорство” (ИП) и развитието на дейността на ЕС в тази област. На 23 май предстои годишната правителствена среща на ИП. В тази връзка е обсъдена подготовката на срещата, с фокус върху темите за продължаване на реформите в държавите от региона и как Източното партньорство може да спомогне за постигане на стабилност в региона.

Изграждане на капацитет за подкрепа на сигурността и развитието

Съветът обсъди усилията на ЕС за изграждане на способности за подкрепа на сигурността и развитието на партньорски държави и регионални организации, чрез създаване на капацитет в тези страни за управление на кризи.

* Няма универсално разбиране за термина „хибридни заплахи“. Най-общо се разбира: различни дейности, съчетаващи конвенционални и неконвенционални методи, които държавни или недържавни субекти могат да използват по координиран начин в отсъствието на официално обявена война. Тяхното предназначение е не само да нанесат преки щети и да вземат на прицел уязвими места, но също и да дестабилизират обществата и да създадат неяснота, с което да възпрепятстват процесите на вземане на решения.

Изготвил: Виолета Върбанова

Източници:
„Сигурност: ЕС засилва ответните действия срещу хибридните заплахи” от 06.04.2016
Foreign Affairs Council, 18-19/04/2016