[:bg]Изминаха 5 години от последните избори за Генерален секретар на ООН, които бяха особено знакови за България, тъй като страната ни за пръв път номинира свой кандидат, при това – не един. През 2016 г. българското правителство подкрепи кандидатурата на тогавашния Генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Боковa, а малко преди финала на процедурата – тази на Кристалина Георгиева, която преди това заемаше длъжността заместник-председател на Европейската комисия. Именно това бяха изборите, в които се смяташе, че новият Генерален секретар (ГС) на ООН ще бъде от Източна Европа, тъй като регионът никога не е излъчвал представител, заемал най-високата длъжност в организацията. В крайна сметка обаче за поста бе избран португалецът Антонио Гутиереш, чийто 5-годишен мандат днес е към края си.
Съгласно чл. 97 от Устава на ООН Генералният секретар се избира от Общото събрание по предложение на Съвета за сигурност. Мандатът може да бъде подновяван само веднъж. Процедурата стартира в края на 2020 г., когато председателят на Общото събрание на ООН и председателят на Съвета за сигурност (през декември месец това е бил постоянният представител на Обединеното кралство) са изпратили запитване до настоящия ГС Антонио Гутиереш по въпроса. В отговор на това той е потвърдил намеренията си да повтори мандата си, според съобщеното от говорителя на президента на Общото събрание. Всички държави-членки официално са поканени да издигнат свои кандидати за поста, но в момента няма официална информация за постъпили кандидатури.
Процесът по избор на Генерален секретар на ООН включва изслушвания пред Съвета за сигурност, както и неформални публични дискусии с участието на граждански организации и журналисти, които се проведоха за пръв път през 2016 г. и се считат за успех в дългогодишните опити за постигане на по-голяма прозрачност при избора.
Очаква се неформалните разговори на Съвета за сигурност с кандидатите за следващ ГС на ООН да започнат през май или юни тази година. В случай че Гутиереш остане единствен претендент за поста, неговото преизбиране ще съкрати процедурата, която ще бъде чиста формалност. Въпреки това обаче граждански организации и дипломати споделят очакванията си за участие и на други кандидати, което ще даде легитимност и ще повиши доверието на държавите към процеса по избор на нов Генерален секретар. Някои от държавите-членки вече настояха за това, като в края на 2020 г. група от 25 държави изпратиха официално писмо до Общото събрание с апел за „спазване на минимални стандартни за осигуряване на прозрачност“. От години се алармира, че процесът по избор на Генерален секретар се свежда до споразумения между постоянните членки на Съвета за сигурност, от които впоследствие ръководителят бива зависим, без участие на останалите държави и без да бъдат повдигнати ключови въпроси за правата на човека и реформиране на ООН на административно ниво.
Според дипломати и анализатори, Гутиереш по всяка вероятност ще бъде преизбран, тъй като успя да прекара организацията Организацията през трудни години, в които САЩ се изтеглиха от редица споразумения, сред които Парижкото споразумение за климата и Световната здравна организация, а светът се изправи пред невиждана от създаването на ООН здравна криза. Португалецът постави като свой приоритет борбата с климатичните промени и се направи стъпки за засилване на равнопоставеността между половете при заемането на висши длъжности в ООН като назначи редица жени на ключови позиции.
През 2016 г. Гутиереш бе сред кандидатите, които се застъпиха за повече прозрачност при избора на ръководител на ООН, което му донесе значителна подкрепа, но и очаквания, че през тази година той ще насърчи подобна процедура. Най-малкото, което ще се очаква от него, е да представи визията си и да се включи в публичен диалог с международната общност.
В края на януари тази година Гутиереш държа програмната си реч за 2021 г., която се счита, че отразява приоритетите и за следващия му мандат начело на ООН. В нея той отбелязва масовата ваксинация като непосредствения тест пред международната общност. Сред десетте приоритета, които Генералният секретар представи, са подобряването на достъпа до здравни грижи по света, възстановяване на икономиките, борбата с климатичните промени, преодоляване на неравенствата и борба с нарушаването на правата на човека, продължаване на споразуменията и задълбочаване на сътрудничеството при възпиране на употреба на ядрени оръжия, използване на пълния потенциал на дигиталните технологии. Гутиереш продължава амбициозните си цели по отношение на борбата с климатичните промени, като ще се стреми към създаването на глобална коалиция за въглеродна неутралност до 2050 г. на предстоящата през тази година среща за климата COP26 в Глазгоу.
Източници:
UN Regional Information Centre for Eastern Europe
[:]
