Ще се сложи ли край на партизанската война в Колумбия?

0
281
изображение: Камелия Алексовска

В навечерието на 1 януари 2023 г. колумбийският държавен глава Густаво Петро
обяви, че правителството на Колумбия се е съгласило за двустранно прекратяване на огъня с петте най-големи въоръжени формирования в страната за период от 6 месеца.

Колумбийското правителство се е договорило с Армията за национално освобождение, Сегунда Маркеталия (една от най-големите фракции на дисидентите на “Революционните въоръжени сили на Колумбия-Народна Армия”-ФАРК-ЕП), Централния генерален щаб на ФАРК-ЕП, Силите за самоотбрана на гайтанистите на Колумбия и Силите за самоотбрана на Сиера Невада. Примирието е в сила от 1 януари 2023 г. до 30 юни 2023 г.

Правителството обяви, че ще издаде специален указ за всяка от организациите участнички в споразумението за примирие, който ще определи продължителността и условията за прекратяване на огъня.  Колумбийският президент поясни, че ако преговорите между правителството и въоръжените групировки напреднат, може да се обсъди удължаване на примирието.

Близо 12 дни преди обявяването на примирието от Густаво Петро, Армията за национално освобождение обяви едностранно прекратяване на огъня за периода от 6 сутринта на 24 декември 2022 г. до 6 сутринта на 2 януари 2023 г. в знак на подкрепа на мирните преговори с правителството. Седмица по-рано правителството на Колумбия и въоръжената партизанска групировка завършиха цикъл от мирни преговори в Каракас, Венецуела.

Дисидентите на Революционните въоръжени сили на Колумбия последваха примера на Армията за национално освобождение, като обявиха едностранно спиране на огъня до началото на новата година. Паравоенните формирования в Сиера Невада и групировките, базирани на ключовото тихоокеанско пристанище Буенавендура, от тяхна страна, също обявиха прекратяване на огъня преди 25 декември 2022 г.

Когато Густаво Петро встъпи в длъжност на 7 август 2022 г., той стана първият колумбийски президент с леви разбирания. Той е и бивш член на бунтовническото формирование М-19.  Петро обеща възобновяване на мирните преговори с въоръжените партизански групировки и траен мир в Колумбия като резултат от тях.

На 4 януари 2023 г. Армията за национално освобождение в изявление опровергава думите на Петро за настъпило примирие между двете страни. Бунтовническата група поясни, че не е изпратила делегация за водене на диалог с колумбийското правителство и приема обявеното от Густаво Петро двустранно примирие като предложение, което следва да бъде обсъдено в следващ цикъл от мирни преговори. В отговор на това изявление колумбийският президент свика среща с министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и върховния комисар с цел анализиране на настоящата позиция на партизанското формирование. Впоследствие министърът на вътрешните работи Алфонсо Прада Хил обяви преустановяване на изпълнителната заповед за прекратяване на огъня с Армията за национално освобождение.

Насрещното изявление на паравоенната организация даде повод в иначе приветстваното от международната общност изявление на Густаво Петро да се търси неуспех, объркване, неяснота и дори манипулиране на истината. От друга гледна точка следва да се търси ясен мотив в думите на колумбийския президент в навечерието на Нова година и той е отслабване на паравоенната групировка на масата за преговори чрез отнемане на най-голямата заплаха, която тя може да предложи-провеждането на терористични актове. Президентът на Колумбия обясни, че с двустранното прекратяване на огъня се цели да се избегне хуманитарния ефект върху нацията и спирането на нападателните действия и инцидентите с оръжия между въоръжените сили на Колумбия и паравоенните организации. Политически анализатори откриха този мотив в думите на Петро и насърчаването на Армията за национално освобождение да се ангажира трайно с прекратяване на огъня, започвайки от шестмесечен период. Така колумбийското правителство не би било толкова уязвимо в опитите си да предпази гражданите и качеството на безопасност следва да се подобри в редица общини в страната.

Правителството на Колумбия и бунтовническата група Революционните въоръжени сили на Колумбия-Народна Армия успяха да стигнат до извода, че конфликтът между тях (както и между правителството и другите групировки) може да бъде решен като се разгледа разпределението на земята и се допринесе за развитието на селските райони по думи на бившия командир на Съвета за сигурност на ООН.

Представителят на ООН в Колумбия Карлос Руис Масиу представи доклад на генералния секретар от среща през април 2023 г. и коментира, че бившият командир на ФАРК-ЕП Родриго Лондоньо Ечевери е подписал окончателното споразумение между групировката и правителството. Густаво Петро и Ечевери посещават заедно бившата териториална зона за обучение и реинтеграция в Месетас след като разбират за заплаха от незаконна въоръжена група към бивши членове на партизански групировки и техните семейства. Това е акт на готовност за взаимна помощ и съдействие в името на трайния мир.

Важни стъпки към установяването на трайния мир в Колумбия са справянето с несправедливото разпределение на земята и слабото развитие на селските райони, а Родриго Ечевери направи предложение за създаване на фонд държавна земя. Той заключи, че е безсмислено да се воюва с правителството на Петро, тъй като то е демократично и диалогично.

Членове на Съвета за сигурност на ООН подкрепят изпълнението на обсъдените програми за развитие на селските райони в Колумбия.  Съветът подчерта нуждата за извънредна защита на бивши бойци, както и афро-колумбийски граждани, които нееднократно стават жертва на насилие от страна на групировките.  Обсъди се и важността на борбата с производството и трафика на наркотици, която не трябва да остава безнаказана.

Успоредно преговорите между правителството и бунтовническата група, наречена Армията за национално освобождение продължават да напредват, като Масиу изрази надежда, че конструктивният дух, който характеризира първите два цикъла на мирни преговори във Венецуела и Мексико между тях ще надделее по време на следващия кръг, планиран да се проведе в Куба през май 2023 г.

Карлос Руис Масиу приветства действията на колумбийския държавен глава в съобщение. Той заяви, че Колумбия показва на света, че най-добрата алтернатива за преодоляване на военен конфликт е диалогът.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че вярва, че споразумението за примирие ще намали насилието в страната, респективно страданието на засегнатите от конфликта общности. Той потвърди подкрепата на ООН за усилията на Колумбия да преодолее вътрешния военен конфликт и да постигне траен мир.

Въпреки готовността за разбирателство и диалог на правителството и лидерите на бунтовническите групи, установяването на траен мир в Колумбия не би могло да има подобен напредък, без посредничеството на ООН, изразено в Мисията на ООН за проверка в Колумбия и Мисията на ООН за подкрепа на мирния процес в Колумбия.

Политиката на Густаво Петро е продължение на политиката на бившия колумбийски президент Хуан Мануел Сантос, който обяви края на 50-годишния конфликт в Колумбия през 2016 г. Сантос получи Нобеловата награда за мир за 2016 г. заради усилията си за слагане на край на колумбийската гражданска война. В продължение на четири години Сантос води преговори с Революционните въоръжени сили на Колумбия. Те бяха увенчани със сключването на договор между правителството на Колумбия и бунтовническия лидер на ФАРК тогава Тимолеон Хименес (прякорът на Ечевери) съгласно който народът на Колумбия трябваше да се произнесе на референдум за споразумението за мир между правителството и бунтовническата организация.

Следващият държавен глава на Колумбия Иван Дуке обаче започна нова военна кампания срещу ФАРК и възобнови дългогодишния военен конфликт.

Началото на вътрешния военен конфликт в Колумбия може да се търси няколко години след приключването на Втората световна война. Тогава Латинска Америка за първи път става свидетел на гражданска война между правителство и партизани с марксистко-ленинско самосъзнание.

През 60-те години Колумбия се бори с 57 действащи партизански групировки. Групировката ФАРК цели да защити интересите на бедното население от селата за сметка на колумбийското олигархично общество. Проповядва антиимпериализъм и програмата ѝ предвижда радикални изменения в икономиката. Въстаниците разбират, че единственият начин за надмощие над армията е част от военнослужещите да бъдат привлечени към съпротивата. Затова партизаните правят непрестанни опити да ги убедят да започнат да служат на техните интереси.

С времето първоначалната представа на колумбийските граждани за тези бунтовнически формирования започва да се размива. Десетилетия наред след появата им у хората стои убеждението, че те са водени в действията си от безкористни и идеалистични подбуди. Впоследствие  много застават зад тезата, че те са продукт на наркотрафиканти и целят да създават хаос в държавата, за да може незаконният бизнес да се развива спокойно, т.е. интересите им са престъпни.

Източници: