По-добро образование и условия на работа за сирийските бежанци

0
1312

 

refu

снимка: UNHCR

Образованието е един от най-належащите проблеми, според Мурат Ердоган, учен от Анкара, който в момента се занимава интензивно с проблемите около сирийските бежанци. Ердоган беше един от първите, обърнали се към правителството с апел на бежанците да не се гледа само като на временни гости. Според “Хюриет Дейли Нюз”, той пръв обръща внимание на факта, че е възможно сирийските бежанци до голяма степен да останат в страната, следователно ще бъде необходимо да се предприемат мерки за развитието им.

Турция оповести, че ще предостави на сирийците в страната разрешителни за работа. Според организацията за опазване на човешките права – Human Rights Watch (HRW) това би било огромна крачка, която ще доближи децата до образование. Обещанието беше направено след постъпките на Европа и изпращането на 3 млрд. евро за Турция (заедно с обещанието за либерализация на визовия режим и други отстъпки), в замяна на готовността от турска страна да ограничи бежанския поток.

Заместник-председателят на Европейската комисия, Франс Тимерманс, заяви, че Европа далеч не е доволна от турските усилия и поиска от страната да осигури в образователната си политика проекти, които да финансират незабавно достъпа на сирийските деца до училище.

Върховният комисариат на ООН за бежанците идентифицира липсата на достъп до образование, като един от основните фактори, които подтикват бежанците да се изселват към Европа. От около 708 000-те сирийски деца в училищна възраст, едва 212 000 са се записали за учебната 2014/2015 г.
Въпреки европейската финансова помощ, най-значимият фактор си остава възможността на родителите на тези деца да могат да се издържат. Сирийците, които са принудени да работят нелегално не могат да получат достатъчно възнаграждение и доста често техните деца се оказват потърпевши. В следствие на това нивото на детския труд в Анкара се увеличава, алармира и Международната трудова организация (ILO).

Според доклад на HRW, детският труд е основната бариера за образованието на децата бежанци в Турция. Според доклада от средата на миналата година, в който са били интервюирани 136 деца и близките им живеещи извън лагерите, голяма част от тях са изгубили близо 4 години от обучението си и продължават да нямат възможност да посещават училище в Турция.

11-годишният Радуан, който е бил в 4 клас преди да напусне Сирия, споделя пред HRW, че работи повече от 12 часа на ден, седем дни в седмицата, в работилница за дрехи, за да може да помага с издръжката на овдовялата си майка и по-малките си братя и сестри. Малкият Радуан, споделя че е харесвал да ходи на училище, а най-много му липсва математиката.

Миналата година беше приложен ротационен принцип, за да могат сирийските деца да се запишат за държавни училища или за временните образователни центрове, където сирийската учебна програма се преподава на арабски. Мнозина анализатори критикуват хаоса, който поражда тази процедура, тъй като по този начин някои деца ще получат образование на турски, докато други ще продължат образованието си на арабски.

Друга бариера пред сирийските деца е физическото посегателството към тях и проблемите в социалната интеграция, която води до отпадането на ученици или изобщо ги обезкуражава да се запишат за училище. Голяма част от семействата дори нямат информация за процедурата по записване. В допълнение към всичко се оказва, че временните образователни центрове имат ограничен брой места и не са достъпни за всички. Повечето от центровете изискват такса или принуждават семействата да плащат сами за транспортните средства, което допълнително усложнява достъпа на децата до училище.

В проучването на ILO се изтъква, че добра икономическа инвестиция за приемащите страни е да позволят на бежанците да работят и живеят достойно. Изчислено е, че средната продължителност на престой извън родината за всеки един бежанец е около 17 години. За Турция това би представлявало значително предизвикателство, имайки предвид че в страната има около 10 % безработица. Доста по-ниска е тази продължителност в Йордания и Либия, които приютяват дори повече сирийци на глава на население, от която и да е друга страна.
Поради това изключително важно е Европа да постави фокус както върху финансирането на краткосрочни образователни инициативи, така върху  дългосрочната помощ на приютяващите страни в сферата на образованието. В крайна сметка, едно образовано общество би допринесло повече както за страната, която му е дала убежище така и за бъдещето на Сирия.

Изготвил: Белослава Димитрова

Източници: Human Rights Watch, (2), Hurriyet daily news

 

NO COMMENTS