Експерти от ЕС и допълнителни испански сили, които да подсигурят граничната сигурност, бяха изпратени в Сеута заради очакван нов мигрантски поток.
Поради публикации в социалните мрежи, които призовават за повторни опити за пресичане на границата между Мароко и Испания в Сеута Мадрид засили граничния си контрол в Сеута, а Европейският съюз изпрати свои експерти за оценка на ситуацията.
На 04.08 се проведе видео среща на вътрешните министри на ЕС, в която те обсъдиха мигрантската вълна в Сеута.
На 30 юли десетки хиляди мигранти от Мароко преминаха в испанската автономна област Сеута, разположена в Северна Африка. За да избегнат стените и телените мрежи, мигрантите са преплували от близки марокански селища, което е довело до смъртта на десетки – някои са се удавили, а други буквално са били прегазени от масата. Според разпитани мигранти е била разпространена информация, че испанското правителство издава гражданства на незаконно влезли в страната.
В рамките на дискусията беше призната ефективността на испанските власти, които възстановиха граничния контрол в първите 24 часа, върнаха всички мигранти в първите 48 часа и не допуснаха никой да стигне до европейския континент.
По време на срещата бяха обсъдени следващите стъпки на ЕС в борбата с незаконната миграция.
В пресконференцията след това европейският комисар по вътрешната сигурност и миграцията заяви, че е твърде рано да се каже дали има връзка между случилото се и новата миграционна политика на испанското правителство, която дава възможност на нерегистрирани мигранти да получат законен престой от една година в страната. По този начин влезлите незаконно ще бъдат известни на властите и ще имат възможност да работят.
Срещата се състоя след като официално писмо, подписано от 22 държави членки, сред които Германия, Италия, Гърция, Румъния и България, беше изпратено на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заради опасения спрямо сигурността на континента. В него се призовава свикване на спешна среща на министрите на вътрешните работи на държавите в Съюза. Представена е също и готовността на европейските държави да въведат “временен граничен контрол”.
Скоро след навлизането на мигрантите в Сеута италианският министър-председател Джорджа Мелони изрази неодобрението си към миграционната политика на Мадрид и каза, че Италия би прекратила свободното движение с Испания, гарантирано от Шенгенските споразумения. Външният министър от кабинета на Санчес отговори, че подобна реакция не е била очаквана от приятелска държава и допълни, че сега е времето за “европейска солидарност, а не за партийна демагогия”.
В отговор Педро Санчес също изпрати писмо до президента на ЕК , в което критикува избора на европейските лидери “да нападнат Испания и да поискат временното й изключване от “Шенген””. Премиерът отбеляза също, че властите са върнали почти всички мигранти в рамките на първите 48 часа. Той цитира данни на европейската гранична служба “Фронтекс”, според които между 2021 г. и 2026 г. 234 760 мигранти са влезли незаконно през Испания. За сравнение за Италия числото е двойно по-голямо – 478 600. Броят на дошлите през Западните Балкани е 340 600, а през Гърция – 259 800. Тези данни нареждат Испания едва на четвърто място по брой на нелегални мигранти, влезли в ЕС.
Първичната реакция на Европа за пореден път показа колко е разделена.
Когато Мадрид беше изправен пред бежанска и хуманитарна криза, лидерите на 22 държави членки избраха да съдят вместо да помогнат. Изказвания пред медиите и писмо до президента на ЕК явно е изглеждало като ефикасен отговор на заплахата, която грозеше континента. Факт е, че впоследствие се проведе среща на вътрешните министри, но това се случи едва след като Испания сама овладя кризата и едва след като критиката беше отправена.
Тук е уместно да си зададем един въпрос. Нека си представим, че отново се появи неочаквано предизвикателство пред ЕС (а това неминуемо ще стане), но този път не е на границата, а в самата територия на Съюза. Какво ще е първото нещо, което ще направим? Ще търсим кого да посочим с пръст и да обвиним? Или ще търсим дълготрайно решение на проблема? Ще позволим на нещо да ни раздели? Или ще се обединим около общите ни цели, принципи и интереси и ще действаме като едно цяло?
С оглед на реакцията на ЕС спрямо Сеута едната опция изглежда по-вероятна. Но нейната алтернатива изглежда по-благоприятна.
Участието на Мароко
На 12 август Рабат обяви, че работи с Мадрид, за да се увери, че няма да има нова мигрантска вълна.
Като реакция срещу масовото преминаване на границата на 31 август Мароко се включи в подкрепа на испанските власти, за да бъде овладяна ситуацията.
Специалисти обаче посочват, че Мароко носи по-сериозна отговорност и случилото се е продукт не просто на неспособност за навременна реакция, а е резултат от предумишлени действия.
Свидетели споделят, че властите са отслабили граничния контрол, за което обаче няма доказателства. Жители казват, че граничната полиция е стояла на пост, но извънредни мерки не са били предприети. Подкрепления идват едва след като стотици мигранти вече са преминали, докладва Мохамед Бениса, оглавяващ организация за правата на човека в мароканския град Фнидек. Специалистът по Северна Африка Пиер Вермерен обясни, че местните власти са имали капацитета да възпрат мигрантите, ако поискат.
Като възможни причини за участието на Мароко се посочва сътрудничеството между Испания и Алжир, с който Рабат имат дългогодишен конфликт, както и натиск от САЩ и Израел заради отказа на Испания да участва във военните действия срещу Иран.
Историческата вражда между Мароко и Алжир датира от 1962 г., когато втората държава получава независимост от Франция. Година по-късно избухва “Войната в пясъците”, водена между кралството и новопридобилата независимост република заради териториалните претенции на Мароко към региони по границата с Алжир. Разногласията възникват заради липсата на ясно определени граници между държавите. За това носи отговорност както Париж, така и Рабат. След като Мароко получава независимост от Франция през 1956 г., тогавашният крал не желае да начертава точните граници на своята държава. Вместо това е създаден мароканският национален идеал, според който в териториите на държавата влизат цяла Мавритания и части от Мали и Алжир.
Войната не донася никакви териториални промени. Конфликтът между държавите продължава през 1975 г. във войната в Западна Сахара – област в Южно Мароко, която се бори за независимост. В сблъсъка Испания (която колонизира територията през 1884 г. и я освобождава през 1975 г., заради което избухва войната) и Алжир заемат страната на отхвърлилите мароканската власт. През 1991 г. военните действия са прекратени чрез резолюция на ООН.
Неразбирателството продължава през 1994 г., когато Мароко обвинява Алжир в организиране на терористична атака в Маракеш, като в отговор Алжир затваря границата си с кралството.
Конфликтът не спира и през 21 век, но през 2021 г. той достига нова върхова точка – Алжир прекратява дипломатическите си отношения с Рабат заради сведения, че Мароко извършва кибератака срещу 6 000 мобилни телефона на алжирски граждани и държавни служители с помощта на израелския шпионски софтуер “Пегасус”.
Отношенията на Испания с Алжир се развиват в различна посока. Двете държави си партнират от избухването на “Войната в пясъците”, като през 2026 г. Педро Санчес поведе решителна дипломатическа инициатива за съдействие с Алжир.
Нахлуването на мигрантите в Сеута може да се дължи именно на отношенията между тези три държави. Анализатори припомнят, че през 2021 г. точно в Сеута влизат между 6000 и 9000 мигранти от Мароко. Тогава действието е разчетено като предупреждение към Испания, където лидерът на движението за независимост на Западна Сахара е настанен в болница.
Рабат вижда сътрудничеството между своите най-влиятелни съседи като директна заплаха за националната сигурност. Партньорството на Испания и Алжир би изолирано Мароко. Двете държави биха се подкрепяли както в регионални преговори, така и при глобални дискусии. Испания ще се застъпва за Алжир в ЕС, а Алжир – за Испания в Африканския съюз. Гласуването в ООН също ще е в ущърб на Мароко.
Тъй като европейското кралство вече ще има съюзник в лицето на африканската република, Рабат става ненужен – търговията и връзката между двата континента не е ограничена само до мароканската акватория.
Една криза по границата на Испания с Мароко обаче би свършила чудесна работа – на Мадрид ще бъде припомнено, че без Рабат мигранти буквално ще заливат испанските брегове.
Друга възможна причина за предумишленост от страна на Мароко е връзката на държавата с Израел и отказът на Санчес да помогне на САЩ във войната срещу Иран.
През 2020 г. Рабат и Тел Авив подписват съгласие за нормализиране на отношенията. Споразумението има за цел да се осъществява пълно икономическо и дипломатическо сътрудничество между страните. Актът разтърсва арабския свят, защото на пръв поглед Израел и Мароко нямат нищо общо и африканското кралство се нуждае от подобни взаимоотношения с други страни повече отколкото с Израел. Става ясно, че договарянето всъщност е тристранно. В замяна на действието САЩ признава контрола на Мароко в Западна Сахара. Това я прави единствената постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН, заела страна в конфликта.
Когато войната на Тръмп и Нетаняху с Иран се проточи по-дълго от очакваното, американският президент се обърна към европейските си партньори в НАТО за подкрепа. Искането на държавния глава беше американски военни самолети да кацнат на летищата, с което се съгласиха Обединеното кралство и Германия. Италия и Испания отказаха. Санчес обаче не просто не уважи искането на Тръмп, а обяви войната за нередна и определи действията на Израел в Газа за “геноцид”.
Испания води инициатива да се преустановят отношенията между ЕС и Израел и да се налагат спортни наказания и забрани на израелските спортисти.
Разривът на отношенията между Мадрид, Вашингтон и Тел Авив кулминира след изказване на Тръмп малко след отказа на Санчес да помогне на САЩ: “Испания е загубена кауза. Не искаме да търгуваме повече с тях “. На срещата на върха на НАТО в Анкара в началото на юли той ги нарече “ужасен партньор в НАТО”.
След подобно развитие преднамереното отслабване на граничния контрол от страна на Мароко също изглежда напълно логично. Рабат е зависим от Вашингтон и страната, която американската администрация заема. Това дава предимство на Израел и САЩ да принудят Мароко да пусне мигрантския поток към Испания. Действието естествено не служи само като наказание за непослушния Санчес.
То е и сплашване на Европа, която все повече се ориентира към самостоятелност и развитие на собствената си дигитална инфраструктура и вътрешен пазар. Подкрепата на европейци към Израел намаля драстично, а критиката нарасна. Ако Тръмп и Нетаняху стоят зад действията на Рабат, това е техният начин да покажат на разколебания Европейски съюз какво го чака.
От Рабат отрекоха всякакво предумишлено участие в инцидента. Правителството заяви, че е предупредило Испания за възможността от мигрантски поток. Според Мароко то се е очкавало заради решението на Испанския върховен съд, което забранява масовата депортация на хора, незаконно пристигнали по море. Те могат да бъдат върнати след индивидуално разглеждане на случаите. От Мадрид казаха, че не са били представени никакви доклади и данни, посочващи движение от такъв мащаб.
Правителствен източник коментира пред мароканската медия “Хеспресс”: “Всеки трябва да поеме собствената си отговорност. Ние не сме нито полицай на Европа, нито пък тяхна бавачка. Работим като отдаден и надежден партньор като част от искрено партньорство, което не може да бъде едностранно.”
Случилото се в Сеута постави три много важни въпроса пред Европа:
Какви са последиците от миграционната политика на Санчес?
Как ЕС ще се отнася към своите съседи и външни опасности?
Ще има ли европейска солидарност?
Трудно е да се даде отговор на първия въпрос на такъв ранен етап, тъй като срокът за подаване на документи за получаване на едногодишен престой изтече през юни. Следващите няколко месеца ще са пробен период на този вид политика. Едва тогава ще може да бъде дадена оценка за ефикасността на програмата.
Последиците за Европейския съюз обаче са налице. Настоящето испанско правителство, което е лявоцентристко, срещна неодобрението на Джорджа Мелони и други консервативни политически фигури в Европа.
На втория въпрос можем да отговорим само след като сме дали отговор на третия. Не може да се разсъждава как Европа трябва да действа навън, ако Европа не знае как да действа вътре.
Европейска солидарност има. Това пролича при срещата на вътрешните министри и след последното развитие по темата. Но стана ясно и че няма достатъчно солидарност между държавите членки. Острите реакции спрямо мигрантската вълна са свидетелство за разединението на Съюза.
Притеснително е колко лесно Мелони забрави всички прилики между Италия и Испания. Въпреки географските и демографските сходства между страните италианският премиер не се поколеба в критиката си спрямо Санчес. Това може да бъде обяснено с разликата в политическите посоки на двете правителства – испанският лидер е представител на социалистическата работническа партия, докато в Италия на власт е партията “Братята на Италия”, определена за най-дясната италианска партия от Втората световна война насам.
За да действа като едно цяло, ЕС се нуждае от консолидация. А консолидацията е невъзможна без емпатия, разбирателство и солидарност.
По темата работи:
Георги Генев
