В началото на войната с Иран през февруари президентът Тръмп обеща на своите съюзници и съграждани бърза победа. Точно шест месеца по-късно, след провален 60-дневен срок за прекратяване на огъня, цената на конфликта в Близкия изток вече се усеща в световната икономика. Почти изчерпан американски арсенал, засилващата се инфлация– каква е следващата фаза на конфликта?
Новото (старо) оръжие на Тръмп
В сряда президентът Тръмп обяви, че САЩ ще насочат срещу Иран и неговите съюзници „най-съкрушителната икономическа операция, предприемана някога срещу която и да е държава“, като нарече начинанието си „икономическият Ден Д“ (Денят на десанта в Нормандия).
След изказването му американският финансов министър Скот Бесент обяви нова кампания от санкции срещу Иран, чиято цел е да прекъсне „всяка финансова връзка, която поддържа този тираничен режим.“
Посланието обаче не бе насочено само към Иран. Бесент предупреди и държавите, които продължават да работят с Техеран, че рискуват да последват същата съдба на икономическа изолация.
Това не е нова стратегия за администрацията на Тръмп. През годините различни американски администрации, включително първата администрация на Тръмп, са използвали санкции, за да окажат икономически натиск върху Иран. Но този път натискът изглежда по-тежък от предишните заради ситуацията с ОАЕ.
От война към икономическа блокада
Обединените арабски емирства, които през 2024 г. бяха най-големият вносител на ирански стоки в света на стойност около 30 милиарда долара според Световната търговска организация и държава, която Иран често използваше, за да заобикаля санкциите, наскоро обявиха, че спират всички търговски и финансови транзакции с Иран до ново нареждане.
Мярката беше обявена след ново напрежение между двете държави и твърденията на Абу Даби, че Иран е изстрелял ракети към емирствата. В изявление от Министерството на външните работи на ОАЕ заявиха, че икономическите връзки не могат да съществуват отделно от съображенията за национална сигурност.
Този ход допълнително изолира Иран, но мярката може да има цена и за самите ОАЕ, които са силно зависими от регионалната стабилност заради ролята си на финансов и бизнес център.
Иран обаче все още разполага с един изключително важен икономически партньор: Китай. Малко след изказването на Тръмп за „икономическия Ден Д“, говорител на китайското външно министерство заяви, че Китай се противопоставя на едностранните санкции и че икономическият натиск няма да разреши кризата.
Китай е един от основните купувачи на ирански петрол. През 2025 г. Пекин е закупил ирански суров петрол за около 31 милиарда долара. Закупените от Пекин количества осигуряват ключова част от приходите в държавния бюджет на Иран, според доклад на американската правителствена Комисия за преглед на икономиката и сигурността САЩ–Китай.
Износът на ирански петрол обаче е спаднал с около 40% спрямо нивата преди войната. Засега остава неясно дали Китай ще намали покупките си и дали администрацията на Тръмп би наложила санкции, ако Пекин откаже да се съобрази с тях. Засега Бесент оставя въпроса отворен. Попитан дали Китай може да бъде санкциониран, той заяви единствено, че „никой не е извън обсега на американските санкции“.
Ако обаче санкциите бъдат разширени и към Китай, икономическата война срещу Иран може да се превърне в нов източник на напрежение между двете най-големи икономики в света.
По темата работи: Йоана Янева
Източници:
https://www.npr.org/2026/08/25/nx-s1-5943572/trump-iran-sanctions
