В продължение на месеци масови протести изпълват албанската столица, провокирани от планирания строеж на луксозен курорт, в който участват Иванка Тръмп и съпругът ѝ Джаред Къшнър. Критиката е насочена не само към проекта, но и към подхода на албанското правителство.
Островът, който се оказа по-ценен от природата
„В момента, в който аз и съпругът ми го открихме, знаехме, че трябва да поплуваме до него! Островът е просто толкова красив!“ – така Иванка Тръмп, дъщеря на американския президент Доналд Тръмп, описва остров Сазан по време на подкаст, след като го вижда от яхтата си през 2021 г. Само три години по-късно съпругът ѝ Джаред Къшнър обявява, че инвестиционният му фонд „Афинити Партнърс“ има интерес да развие там един от най-мащабните курортни проекти по албанското крайбрежие. Става дума за два грандиозни проекта – единият в района на Звернец, край лагуната Вьоса-Нарта, а другият на остров Сазан, разположен срещу него.
Но Сазан далеч не е обикновен средиземноморски остров. Освен с богатото си биоразнообразие, той има и стратегическо местоположение – контролира достъпа между Адриатическо и Йонийско море.
В плановете на Къшнър са включени грандиозен хотел с 800 стаи, ресторанти, спа центрове, яхтени пристанища, голф игрище и казино. Има обаче един сериозен проблем: територията е част от европейската мрежа „Натура 2000“, която поставя строги ограничения върху строителството в защитени зони. На пръв поглед това би трябвало да е непреодолима бариера, но…
Два закона, една сделка
Между февруари 2024 и март 2025 г. албанският парламент,ръководен от министър-председателя Еди Рама, приема два ключови нормативни акта. Много от протестиращите по-късно ги определят като механизма, който продава Албания на частните инвеститори.
Първата законопромяна засяга Закона за защитените територии. Чрез него се премахнаха строгите екологични ограничения и се разрешава строителството на петзвездни курорти и инфраструктура в защитени зони. Още оттогава екологични организации като “Бърдлайф” сигнализират и организират кампания против проекта на Къшнър.
Само няколко месеца по-късно идва и втората промяна – тя позволява на правителството да предоставя привилегирован „стратегически статут“ на определени частни проекти. Той осигурява по-бързо административно обслужване, улеснени процедури, фискални облекчения и при определени условия – достъп до държавна земя. А кой получава този статут, се решава от Комитета за стратегически инвестиции, председателстван от самия Рама. Законът е променен през февруари 2024 г., а само пет месеца по-късно „Атлантик Инкюбейтър Партнърс“, друга фирма на Къшнър, получава този статут.
Още тогава организации като ОСПСА (Опазване и съхраняване на околната среда в Албания) започват кампания срещу строителството в защитените територии в Звернец. Постепенно към тях се присъединяват и други природозащитни организации, които настояват за по-голяма прозрачност около проекта.
Революцията на фламингото
На 23 май местни жители и екоактивисти се събират в Звернец на протест срещу обграждането на плажа с бодлива тел. Едва седмица по-късно се стига до сблъсъци със служители на частна охранителна фирма, а кадри на протестиращ, влачен към оградената зона, предизвикват вълна от недоволство, която бързо се пренася в Тирана.
На 1 юни в столицата започват ежедневни демонстрации. Хиляди се събират на площад „Скендербег“ с картонени изрезки на фламингота — символ на застрашената екосистема край Сазан и емблема на новото движение. Месец по-късно активисти внасят сигнали в антикорупционната прокуратура (ССБС) с искане за разследване на държавни действия в полза на частни инвеститори.
Постепенно исканията надхвърлят екологичната тема и прерастват в желание за оставка на Еди Рама, отмяна на закона за защитените територии, както и промени в Конституцията и Изборния кодекс.
Въпреки критиката към Рама, протестиращите категорично отказват да бъдат използвани от опозицията и отправят остри критики към Сали Бериша и Демократическата партия заради предишната им подкрепа за проекта. Протестиращите не застават зад нито една партия. Те настояват, че протеста им е срещу целия установен политически модел.
На 2 юли напрежението пред парламента достига нова точка на ескалация. Демонстранти замерят депутати и автомобили с яйца, пробиват полицейския кордон, а полицията отговаря със сълзотворен газ и лютив спрей. Протестите продължават и до днес.
„Албания не се продава“: причините за гнева на младите албанци
Въпреки че екологичният аспект е искрата, запалила протестите, редица други причини извеждат младите албанци на площада.
Една от основните сред тях е безработицата. През 2025 г. над една четвърт от младежите между 15 и 24 години са безработни. Продължаващото изтичане на квалифицирани работници към Западна Европа и САЩ обезлюдява цели райони и оставя усещането, че страната се изгражда, но не и за тези, които трябва да живеят в нея. Данните на Евростат и албанския статистически институт потвърждават тази тенденция: само за последното десетилетие Албания е загубила над 10% от населението си в резултат на емиграция, като мнозинството напускащи са именно млади хора с висше образование.
Паралелно с това Албания преживява и истински туристически бум — над 12 милиона туристи годишно посещават страна с население под три милиона души. Туризмът се превръща в един от основните двигатели на икономиката, но цената на този растеж плащат местните жители. Засилва се жилищната криза, нарастват цените на имотите и разходите за живот, особено в Тирана и по крайбрежието. Именно това кара младите албанци да се запитат: „Кой всъщност печели от бързото развитие на страната?“
Как отговаря Рама?
За Еди Рама протестите са не просто атака срещу конкретна инвестиционна политика, а опит да бъде дискредитирано управлението му, което той представя като двигател на модернизацията на Албания.
Бивш кмет на Тирана и лидер на Социалистическата партия, Рама е министър-председател от 2013 г., каращ своя четвърти пореден мандат. Той представя резултатите от управлението си чрез икономическия растеж, туристическия бум и напредъка на Албания към ЕС. Именно европейската интеграция е неговият най-силен политически аргумент: през 2026 г. Албания вече е в напреднала фаза на преговорите за членство, след като затвори първите три преговорни глави.
Ето защо премиерът категорично отказва да приеме протеста като обществено недоволство. Той го определя като част от своеобразна „хибридна война“, като прави обвинения и към чужди сили, без да представи доказателства за тяхната роля.
Тази позиция не изненада експертите. Според Джонила Годоле, изследовател по политическа комуникация в Тиранския университет, реакцията на премиера следва класически шаблон: изместване на фокуса от реалните искания към търсене на конспирации.
От един остров до цяла Албания
Това, което започна като протест срещу строителството в Сазан, постепенно се превърна в нещо по-голямо. Фламингото излезе от пределите на лагуната и се появи по улиците на Тирана. Там граждани се събраха, за да се противопоставят не само на конкретния курорт, а на начина, по който се определя бъдещето на страната им.
„Фламингото ни обедини!“ – така описа революцията един от протестиращите.
Фламингото вече не е символ само на една екосистема. Не е и символ на конфликт около един курорт или един остров. За много албанци то се превърна в символ на промяната и надеждата за едно по-справедливо бъдеще.
И отвъд Албания фламингото ни кара да преосмислим какво всъщност означава развитие и кой плаща цената за него?
Автор: Йоана Янева
Източници:
