Източник карта: Cyberjournalist.org.in
Индия е част от региона на Южна Азия. Страната е в икономически възход, което наред с огромното й население е предпоставка за регионално лидерство с глобални амбиции. От друга страна, в противовес на националната мощ на страната стоят неразрешените конфликти, които оказват влияние на индийската държава в началото на ХХI век. Задълбочаващите се предизвикателства за сигурността ограничават възможностите й за регионално лидерство и глобално влияние. Индия е ангажирана с множество конфликти, което е показателно за трансформациите в субконтинента като индикация за нормалност в еволюционното развитие на отношенията между страните, недържавните актори и останалите елементи.
Без съмнение, Индия е от ключово значение за стабилността на единното глобално пространство, в което всички сме свързани. От създаването на съвременна демократична Индия през 1947 г. до сега, страната е арена на сблъсъци и конфликти, от управлението на които зависи сигурността на Южна Азия. Завишената конфликтност в региона определя развитието на индийската държавност, което възпрепятства утвърждаването на втората по брой на население държава в света. Множеството конфликти в които е ангажирана Индия са продиктувани от сблъсък на интереси на елементите в глобалната система, в която Индия е регионален лидер с глобални амбиции. Несигурността в страната и региона е породена и от стратегическото съперничество на великите сили в индийския субконтинент, междудържавните сблъсъци, вътрешните политически, социално-културни борби и от нарастващата роля на недържавните елементи. Основен проблем за сигурността на Индия е балансирането на пакистанските амбиции, както и съперничеството с Китай, които страни имат пряко значение за бъдещото развитие на Азия, като цяло. Ефектите от техните отношения дестабилизират региона и оказват пряко въздействие на глобално равнище. Глобализирането на света води до изграждане на глобална мрежа от мрежи на всички нива от човешките отношения. Тази взаимообвързаност и опасността от ядрен сблъсък между Индия и Пакистан насочва вниманието към Южна Азия, където активно участват няколко ключови играчи. САЩ засилват присъствието си в региона, Русия прави опити за балансиране на американците и за връщане на статуса си на глобален играч, Китай традиционно си сътрудничи с Пакистан за овладяване на индийските амбиции, ЕС и Япония повишават икономическите си интереси към Индия. България от своя страна се оказва свързваща част в отношенията Изток-Запад, Европа-Азия, което поставя страната ни в изгодна позиция за отстояване на националните ни интереси.
Сблъсъкът на интереси в Южна Азия провокира конфликтност, която включва заплахата от разпространение и използване на ядрено оръжие, влиянието на националистическите движения, нарастващата нерегламентирана миграция, увеличаващият се трафик и заплахите от тероризъм. Освен това, все по-голямо значение имат нетрадиционните рискове за сигурността, което променя характера на войната. И без да се подценява значението на териториалните спорове, днес се воюва за умовете на хората. Оказва се, че съвременните конфликти имат интегрираща цел или са причинени от глобализиращата уравниловка. В следствие, глобализационните процеси пораждат обратните процеси на контраглобализационна фрагментираност и дезинтеграция на съвременна Южна Азия, което поставя Индия в центъра на множество конфликти, застрашавайки нейната цялост и роля. В същото време, успешното управление на рисковете и конфликтите определят способността на страната и индийския народ да отстояват суверенитета на държавата и социеталната сигурност на населението. Освен това, конфликтите в Южна Азия са ефект от трансформацията на силата в международната политическа система и преминават на нивото на обществените сблъсъци, които водят до значително по-голям брой, предимно, цивилни жертви. Ефектът е катастрофален за икономическото развитие на държавите от региона и застрашава международната сигурност.
Според Збигнев Бжежински преструктурирането на силата в глобалното пространство води до налагане на нова геополитическа реалност. Геополитическата тежест на света се измества от Запад на Изток, от Атлантика към Пасифика. Свидетели сме и на системното изместване на тежестта на глобалната сила и на икономическата динамика, което може да се счита като връщане към отдавнашна, но трайна нормалност [1; с. 25-27].
Възходът на Индия
Индия е с лидерска позиция в отношенията на страните от Южна Азия и има водещо място в цяла Азия. В региона се включват още седем държави: Афганистан, Бангладеш, Бутан, Малдиви, Непал, Пакистан и Шри Ланка и Индия. Индия е носител на историческото наследство на Южна Азия, но страната има трудности в постигането на вътрешнодържавен консенсус по съдържанието на националните си интереси. Освен това, често е поставена пред трудности за определяне на външнополитическата си траектория.
Развитието на Индия може да се опише в отразения от професор Николай Слатински под-сценарий на установения еднополюсен геополитически модел. Той изтъква слабостите на едноличното властване и именно заради това извежда четири базисни сценария за развитие на еднополюсния модел. Интерес тук представлява и описания от него на база прогнозите на Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджър многополюсен свят, в който ще има шест ключови играчи в международната среда за сигурност: САЩ, Европа, Китай, Япония, Русия и Индия. В икономически план проф. Слатински извежда описания многофакторен модел на Джоузеф Най, в който относно военната мощ САЩ ще са на водещо място, в икономически план ще има три полюса: Северна Америка – начело със САЩ; Европа – начело с Германия; и Азия – начело с Китай [2; с. 92-96]. В допълнение, към азиатския икономически полюс може да се включи и Индия. И все пак в близките 20-30 години Китай ще е водеща страна в Азия, но нейното лидерство е и ще бъде оспорвано от Индия.
По отношение на индийската икономика се очертават няколко тенденции, които са описани в доклад на Световната банка. Там се посочва, че Индия бележи растеж в отделните сектори на развитие. Продължава индустриализацията на страната, което е подпомагано от ръст в инвестициите, въпреки функционирането на икономиката под потенциалите си. Промишлената дейност се увеличава, но секторът на услугите остава движеща сила на икономиката на Индия. Известен спад бележи земеделието поради лошите климатични условия. В допълнение, Индия бележи годишен растеж от 5,7 %. За сравнение, глобалните тенденции са както следва: САЩ набира скорост, докато Европа и Япония са в застой, Китай също забавя своето развитие. Положителна тенденция за Индия е повишаването на икономическия растеж [3].
Глобалната икономическа система е единна, свръх-пропусклива мрежа от отношения, в която отделните части взаимно се балансират. Поради това, от съществено значение за мястото и ролята на Южна Азия в глобалната политика и икономика е интеграцията на самия регион. Една от възможностите за това структуриране на усилията, по посока на интегрирано икономическо развитие, се прави с Асоциацията на сътрудничество в Южна Азия (SAARC). Водеща икономическа сила тук е Индия, но единствено общите усилия могат да поставят Южна Азия като интегрирана, конкурентна икономика на световно ниво. И както се очаква, Индия застава зад идеята за успех на организацията, което насочва усилията към подобряване на взаимоотношенията й с останалите страни от региона. Причината за това е невъзможността за самостоятелно справяне с глобалните рискове за сигурността и предизвикателствата пред страната. В известна степен отпада опасението, че другите страни няма да се включат в икономическото интегриране под лидерството на Индия, защото и те имат интерес от развитие на икономики им [4; с. 3-8].
Икономическото развитие на Южна Азия и в частност на Индия минава през по-тясното обвързване с международната икономика и това е голямата цел за страната. Основните пречки за това са вътрешната нестабилност и конфликтите, в които е обвързана държавата. В значителна степен, несигурността на Индия е породена от сблъсъка на интереси на великите сили в региона, който е в съседство с мощната китайска държава. Налице са и последиците от колониалното влияние на Британската империя, която оставя нерешените проблеми с княжество Джаму и Кашмир. Тук на преден план излиза съперничеството между индуисти и мюсюлмани. Страната е раздирана от етнически, политически и социални конфликти с трансгранични последици. Тук се сблъскват две антагонистични религии, две противоположни тенденции. Първата е идеята за плурализъм, демокрация и светска власт, заложена от Индийския национален конгрес (ИНК), а втората – това е мюсюлманската традиция на Мюсюлманската общо-индийска лига (МОЛ). Освен това, влиянието на нетрадиционните рискове за сигурността усложняват интеграцията на региона и провокират задълбочаването на конфликтите.
Конфликти и несигурност в Южна Азия
Очертаните религиозни противоречия и амбициите на мюсюлмански Пакистан да притежава Джаму и Кашмир затвърждават нестабилността на Южна Азия. Освен това, Индия се оказва в центъра на световните пътища за пренос на стратегически ресурси, което повишава влиянието и възможностите на други държавни и недържавни елементи. От друга страна, вследствие на съвременните глобални процеси светът е единна, припокриваща се, взаимозависима мрежа от отношения, в която всички ние сме волни или неволни участници. Доброволните се включват адаптивно, а тези които отказват да се интегрират са принуди на участие. Заставеното участие води до конфликти, а от тях оцеляват по-адаптивните, по-находчивите, по-интелигентните, често те не са най-силните, по-скоро са по-подготвените за възхождащо развитие и промяна елементи. Именно Индия, като развиваща се страна и регионът на Южна Азия са средата, в която се открояват всички аспекти на съвременният конфликт. Особено значение тук има широкият спектър от конфликти в които е ангажирана Индия по пътя й към регионално лидерство, с амбиция за глобално влияние. Конфликтите от своя страна провокират способностите на страната за утвърждаване на държавността и очертават две противоположни тенденции.
Първата, стремежът на Индия да произвежда сигурност в името на развитието и мира. И втората, държавата е активен участник в междуличностни, междугрупови и международни конфликти, които от една страна конфронтират нейната легитимност, а от друга провокират виталността й. В резултат, Индия се утвърждава като мощна военна държава и фактор в международните икономически отношения. Конфликтността тук пренася несигурност в глобалната система на сигурност. Оказва се, че от 1947 г. насам съществуването на Индия ежедневно е под въпрос. Затова според Владимир Бубняк, успехът в развитието на Индия е заложен в установеният консенсус по отношение на националните интереси, а именно: изграждане на демокрация, обезпечаване на сигурността, независимост на Индия посредством политиката на необвързаност и насърчаване на икономическото развитие. Същият автор допълва, че Индия се стреми основно към утвърждаването си като ядрена сила с идеята за полицентрична структура на азиатския международен ред. Една от целите на Индия е запазване на статуквото, а като главен принос на страната е определена способността й да защитава своите граници и целостта на индийската държава [5; с. 6-14]
На дневен ред са и нетрадиционните заплахи за сигурността, като замърсяването на околната среда, намаляването на озоновия слой, глобалното затопляне, бежанските вълни, нестабилните йерархични социални отношения, които попадат в концепцията за „човешка сигурност“. Тези проблеми се наблюдават отчетливо в държавите от региона на Южна Азия, които са сравнително млади и все още не могат да се откъснат от колониалното си минало. От друга страна влиянието на глобализацията и увеличаващата се несигурност в различни части на света, принуждава страните от Южна Азия да търсят колективна отбрана и решения на собствените си проблеми. Всички осъзнават, че разходите при колективни действия и сътрудничество намаляват, а сигурността се покачва. Идеалът за Южна Азия е гарантиране на сигурността под обща политика за сигурност и отбрана в контекста на Асоциацията на сътрудничество в Южна Азия, като обща платформа на доверие и сигурност, посредством регулиране на силовите дисбаланси в Южна Азия. Подобно сътрудничество разрешава политическите конфликти и подпомага регионалната сигурност. Бъдещата архитектура на сигурност зависи и от готовността на страните в региона да осмислят наднационалните, регионални интереси и с общи усилия да изведат Южна Азия от бедността и несигурността.
От стратегическа гледна точка Индийският океан е на път да се превърне в най-важната стратегическа арена в глобалната политика. Тук е централната точка за световните енергийни потоци през океана, което го прави център на световния морски търговски трафик. Друг основен фактор са промените в балансите на сила и особено възхода на Индия, разширяването на японските военноморски операции и нарастващият интерес на Китай в океана, където традиционно е област на западното влияние. Както вече беше отбелязано, за Южна Азия са типични асиметричните отношения между страните. Никоя страна от Южна Азия не може да се сравни с Индия по отношение на географския размер, населението, икономическото развитие, природните ресурси, технологичен напредък. Индия граничи с всички страни от региона и само Афганистан и Пакистан имат граница помежду си. Възприемането на Индия като основна регионална сила често създава страх у нейните съседки, а глобалните й стремежи създават още по-застрашителен образ за недотам развитите и малки съседи. Затова са необходими общи усилия за изграждане на взаимно доверие и колективни отговори на съвременните предизвикателства пред страните.
Подобно сътрудничество има две последици. Първата е засилване на легитимното сътрудничество с глобалните сили. И втората – балансирането на силата в глобалната среда за сигурност, където САЩ все още имат доминираща роля и продължават присъствието си в невралгичните зони на Южна Азия. Китай, Русия, ЕС и Япония, донякъде и Индия, от своя страна правят опити за балансиране на американската военна хегемония. На този етап, нарастващата мощ на Индия, огромната й територия и нарастваща икономика са потенциали за справяне със заплахите за сигурността на страната: вътрешни конфликти, сепаратистки движения, терористичните атаки и маоиското движение. Бедността е друг основен проблем за Индия, има сериозно разделение между много богатите и много бедните. Дистанцията пречи за регулярно снемане на напрежението от икономическата диспропорция, което води до насилие и вътрешна политическа нестабилност. Сепаратистките движения в Индия започват активна дейност през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век. От всички сепаратистки движения Naxalite – движението което застъпва комунизма като водеща доктрина е една от най-сериозните заплахи за сигурността на Индия. Въпросът за Кашмир остава неразрешен повече от половин век и е източник на нестабилност.
Интересен анализ на конфликтите в Южна Азия прави Захид Шахаб Ахмед, който в своя доклад определя няколко типа конфликти между страните от Южна Азия. На първо място това са конфликтите за територия. От една страна участнички в тях са Индия и Пакистан, които имат нерешени въпроси за ледника Сиачен, Каргил и проблемите с морската граница. Водещ проблем тук остава и разногласията около Кашмир. Другите териториални спорове са между Афганистан и Пакистан и наложената им разделителна линия Дюранд, която разделя етнически единното пащунско население. На следващо място е транс-граничният тероризъм. Тук основният конфликт отново е между Индия и Пакистан. И двете страни подкрепят терористични и сепаратистки движения. На трето място са конфликтите за природни ресурси, където Индия и Пакистан имат спорове относно експлоатацията на язовира Баглихар, който е построен в администрираната от Индия част от Кашмир. Освен това, Индия има спор с Бангладеш за експлоатацията на река Ганг. На четвърто място се извеждат проблемите свързани с миграцията и бежанците. Тук отново е замесен Бангладеш, с нерегламентираната миграция към Индия. Водещо място заема и миграцията между Афганистан и Пакистан, в която се включват бунтовнически и терористични елементи. Проблемите с миграцията са типични и за отношенията между Непал и Бутан 6.
Основни проблеми и значими особености на държавите от Южна Азия
Държавите в Южна Азия са изправени пред множество проблеми за сигурността си. Вътрешната политическа динамика се отразява на всички страни от региона. Основни проблеми тук са отношенията между Индия и Пакистан и влиянието на Китай в региона. Значението на тези страни е очертано от техните размери, брой население и от притежаването на ядрени арсенали. Китай е външен за Южна Азия, но с интензивното си развитие и икономическа мощ е съществен фактор. Значителни трансформации в тази зона на света настъпват след 11 септември 2001 година, когато САЩ повеждат борбата срещу терористичната групировка Ал Кайда и режима на талибаните в Афганистан. С това САЩ насочват вниманието не към слабостите на своята сигурност, а към промяна в световната политика. Намесата на външни за региона държави усложнява и без това пъстрата в културно, религиозно, езиково и цивилизационно отношение обстановката в Южна Азия. Районът е един от най-населените в света. Заплахите за сигурността на една страна влияят върху стабилността на друга, а и на света като цяло. Сигурността на Южна Азия зависи от стабилна и контролирана среда, но без крайностите на авторитарни военизирани модели, подобни на този в Шри Ланка. Наред с увеличаването на вътрешнодържавното напрежение, политическите борби, вътрешните конфликти, регионът има потенциал за мирно развитие и сигурност. За Пакистан е характерно насилието проявявано от секти и между етнически групи, в Непал застъпниците на монархичното управление се сблъскват с вярващите в комунистическата идеология. Не съвсем стабилна е и обстановката в Бангладеш. В Афганистан продължава военния конфликт, където нестабилността се увеличава след изтегляне на натовските военни и намаляването на броя на американските войски. Въпреки това, основни заплахи за сигурността на региона са управленския вакуум, нетрадиционните заплахи като тероризъм, климатичните проблеми, миграционни процеси, екологични катастрофи. Тези проблеми излизат от границите на отделните държави и имат транснационални последици, като вътрешните конфликти преминават в междудържавни. Бъдещата сигурност и стабилност на региона зависи от колективните усилия на страните в името на общите интереси от сигурност и развитие. Регионът се характеризира с етническо, религиозно и езиково многообразие. Разнообразието и различието понякога са повод за конфликти и нарастване на терористичните действия за обслужване на различните интереси на групите и обществата. Повод за нестабилност е и политическото разнообразие. Типични форми на управление са демократични, социалистически, военно положение и монархия.
Понастоящем Пакистан, Бангладеш, Индия, Малдивите, Непал и Шри Ланка са демокрации, Бутан е монархия, Афганистан е с най-усложнено положение поради конфликта, но има наченки на демократично управление. Наред с Индия, осемте страни имат различни религиозни и идеологически основи. Бангладеш, Индия, Малдивите и Шри Ланка са официално светски държави. Пакистан е ислямска република. В Непал водеща е религията. Като цяло, развитието на Южна Азия зависи от колониалното минало на водещите държави. След колониалния период се наблюдава фокусиране върху сигурността на държавата, за сметка на индивидуалната сигурност и развитие. Съществена слабост за развитието на страните е корупцията и нарастващата милитаризация. Политическата нестабилност в региона на Южна Азия води до забавяне на икономическото развитие. Единствено Индия прави изключение със своя икономически прогрес и все пак, политическата несигурност в региона възпрепятства изграждането на инфраструктура, която е жизнено-необходима за хората.
Последица от политическите слабости в Южна Азия са избухващите вътрешни конфликти, които се увеличават в пост-колониалната епоха 7. Поради постоянните търкания между страните потокът на бежанци се увеличава и това се вижда най-ясно в Пакистан и Афганистан, Индия и Бангладеш. Типични за региона са бунтовнически и сектантски движения прилагащи насилие. Политическата нестабилност и политически подклажданото насилие увеличават рисковете за сигурността и превръщат региона в един от най-опасните в света. Политическите борби стопират социалното, икономическото и политическото развитие. Сериозно влияние имат и сепаратистките движения, които подклаждат междудържавни конфликти. В резултат на това, Южна Азия е едно от най-бедните пространства в света, като измерването на човешките страдания е непосилна задача. Конфликтите в този регион са политически, икономически, социокултурни. Наблюдават се и класови борби основани на кастов признак [8].
Изводи
1) Индия е регионален лидер с глобални амбиции. Страната увеличава своето глобално политическо влияние, което е продиктувано от изместването на геостратегическата тежест на икономическите и политическите отношения от Запад на Изток, от САЩ и Европа към Азия. Тук се пресичат пътищата, които имат ключово значение за транспортирането на стратегическите ресурси;
2) Южна Азия е с огромен човешки потенциал, тук се сблъскват интересите на глобалните сили, регионалните държави и недържавните елементи. Вследствие от това, възникват множество конфликти, ефектът от които се изразява в повишаваща се несигурност, нестабилно управление, трафик на хора, наркотици, оръжия и престъпност, миграционни вълни и повишаващ се риск от използване на ядрено оръжие. Индия е в центъра на тези събития и със своя потенциал е ключов играч и водеща сила в региона;
3) Трансформацията на силата в международните отношения променя значението на Южна Азия и извежда региона на водещо място по икономическо развитие и повишаваща се милитаризация. В резултат, несигурността в Азия се покачва, което води до глобална нестабилност. Оказва се, че бъдещето на Индия и на страните от региона зависи от потенциала им за колективно справяне със съвременните заплахи за сигурността.
В заключение, нараства взаимозависимостта на страните от Южна Азия. Това засилва нуждата за колективно справяне със съвременните рискове и заплахи за сигурността. Индия е най-мощната страна в Южна Азия и това й отрежда ролята на балансьор на външните за региона актори. Във вътрешнорегионален план, Индия се превръща в геополитически център, който обединява историческата памет на субконтинента. Нейното развитие преминава през нормалността на конфликтите, с които ще се докаже водещата й роля на регионален лидер с глобални амбиции. Алтернативният сценарий е провал на една несбъдната супер-сила под натиска на собствената си амбиция.
Автор на материала е Ерол Буюклиев, стажант-редактор в UNA News Bulgaria. Дружество за ООН в България не се обвързва с тук представеното мнение.
