Когато се лекуваме, най-малко очакваме самото лечение да ни изложи на риск. И все пак безопасността на пациента не зависи само от знанията и опита на лекаря. Тя зависи и от начина, по който е организирана грижата – от първия разговор и поставянето на диагнозата до лечението, проследяването и дългосрочните грижи.
На 17 септември светът отбелязва Световния ден за безопасност на пациентите – инициатива на Световната здравна организация (СЗО), която поставя предотвратяването на вредите, които може да възникнат при предоставянето на здравни грижи, сред глобалните здравни приоритети. Денят насърчава сътрудничеството между пациентите, техните близки, здравните специалисти, лечебните заведения и институциите.
С резолюция WHA72.6 „Глобални действия за безопасност на пациентите“ Световната здравна асамблея признава безопасността на пациентите като глобален здравен приоритет и определя 17 септември за Световен ден за безопасност на пациентите.
През 2026 г. кампанията е под надслов „Безопасна грижа за цял живот“ и поставя акцент върху безопасността на грижите за хората, живеещи с незаразни заболявания – сред които сърдечносъдови заболявания, рак, диабет и хронични респираторни заболявания. Тези състояния често изискват продължително лечение, редовно проследяване и участие на различни медицински специалисти. Колкото по-дълъг е пътят през здравната система, толкова повече са моментите, в които ясната комуникация, добрата координация и точната информация имат значение.
Когато една грешка има повече от една причина
Когато говорим за безопасността на пациентите, често мислим за лекарската грешка. Тя може да има сериозни последици, но нежеланото събитие невинаги може да бъде обяснено с действията на един човек. Понякога зад него стоят няколко свързани фактора – непълна информация, неясни инструкции, пропуск при предаването на данни между специалисти, организационен проблем или недостатъчна координация.
Това не означава грешките да бъдат оправдавани или отговорността да бъде пренебрегвана. Напротив – безопасната здравна система трябва да може да разпознава рисковете, да анализира причините за възникналите нежелани събития и да използва наученото, за да намали вероятността те да се повторят.
Затова безопасността на пациента е споделена отговорност. Тя е свързана с действията на медицинските специалисти и с организацията на работа в лечебното заведение, но също така зависи от институциите, от качеството на комуникацията и, в определени ситуации, от участието на самия пациент.
Каква е ролята на пациента?
Участието на пациента в собствената му грижа не означава да поема отговорността на медицинския специалист. То означава да бъде информиран и, доколкото здравословното му състояние и обстоятелствата позволяват, да участва в процеса на лечение.
Изключително важно е да предоставяме на медиците точна и пълна информация за здравословното си състояние – предишни заболявания, алергии, проведени лечения и лекарствата, които приемаме или сме приемали. Това е особено важно при хора с хронични заболявания, които често се консултират с различни специалисти и могат да получават лечение в различни здравни структури.
Важно е също да задаваме въпроси и да търсим информация, която разбираме. При предстояща операция, процедура или промяна в лечението можем да попитаме за възможните рискове, алтернативите и какво да очакваме след това. Когато обстоятелствата го налагат, можем да потърсим и допълнително медицинско мнение.
Активното участие не е израз на недоверие към лекаря. Напротив, добрият диалог може да помогне и на пациента, и на медицинския специалист да разполагат с необходимата информация и да вземат по-информирани решения.
Когато комуникацията се превърне в риск
В медицината една и съща информация може да премине през много хора – от пациента към лекаря, между различни специалисти, отделения и лечебни заведения. При продължително лечение този обмен може да се случва многократно. Всеки пропуск, неясна инструкция или неправилно разбрана информация може да създаде допълнителен риск.
Затова е важно да се уверим, че разбираме медицинските указания и че медицинският екип правилно разбира информацията, която предоставяме. Когато нещо не ни е ясно, е по-безопасно да попитаме отново, отколкото да разчитаме на предположения.
Това има особено значение при езикова бариера. Ако се намираме в друга държава или не владеем достатъчно добре езика, на който се предоставя медицинската помощ, е важно да потърсим професионален преводач. Когато поради здравословното си състояние не можем да общуваме пълноценно, близък човек може да ни помогне в комуникацията с медицинския екип.
Ясната и двустранна комуникация не премахва всички рискове, но може да намали вероятността важна информация да бъде пропусната или неправилно разбрана.
Изкуственият интелект – полезен инструмент, но не заместител
Днес можем да попитаме изкуствения интелект какво означава даден медицински термин, какви са обичайните нежелани реакции на определено лечение или какви въпроси да зададем на лекаря. Технологиите могат да бъдат полезни за ориентиране в обща информация и за подготовка за разговор със специалист.
Но може ли изкуственият интелект да ни каже кое е правилното решение за конкретния пациент? Не и самостоятелно. Той може да не разполага с целия медицински контекст, а информацията, която предоставя, може да бъде непълна или неточна. Затова отговорите му не трябва да се приемат като окончателна медицинска оценка.
Изкуственият интелект може да подпомага разбирането и подготовката, но не може да замени медицинския специалист и разговора между лекар и пациент. Именно в този разговор се съчетават конкретната медицинска история, резултатите от изследванията, професионалната преценка и предпочитанията на пациента.
Безопасността зависи и от начина, по който е организирана грижата
Безопасността на пациента зависи не само от действията на отделния медицински специалист, но и от средата, в която той работи. Начинът, по който се обменя информация, процедурите за безопасност, координацията между специалистите и възможността за своевременна реакция при възникнал проблем са част от тази среда.
Когато имаме възможност да избираме лекар или лечебно заведение, можем да се информираме за начина, по който е организирана грижата за пациентите, и да обърнем внимание дали получаваме ясна информация и възможност да задаваме въпроси. Това не означава пациентът да оценява медицинската работа вместо специалистите, а да разполага с достатъчно информация, за да участва информирано в собственото си лечение.
При спешни ситуации изборът често не е възможен. Именно тогава добре организираната система, ясните правила и професионалната подготовка на екипа са от особено значение.
Безопасната грижа е споделена отговорност
Световният ден за безопасност на пациентите ни напомня, че безопасната медицинска грижа не се изчерпва с предотвратяването на една конкретна грешка. Тя включва цялата система от процеси, решения и взаимодействия, които съпътстват пациента по време на лечението му.
Пациентът не може и не трябва да бъде превръщан в контролен механизъм на здравната система. Неговата роля е да бъде информиран и чут, а отговорността на здравните специалисти, лечебните заведения и институциите е да осигурят професионална, координирана и безопасна грижа.
В същото време активното участие на пациента може да допринесе за тази безопасност. Когато споделяме пълна информация за здравето си, задаваме въпроси, търсим разяснение, когато не разбираме нещо, и говорим открито с медицинските специалисти, ние ставаме партньор в процеса на грижа.
Това е особено важно при незаразните заболявания, при които лечението често е дългосрочно и включва множество контакти със здравната система. Безопасната грижа в тези случаи изисква не само медицинска експертиза, но и добра координация, ясна комуникация и доверие между пациента и медицинските специалисти.
На 17 септември нека погледнем на безопасността на пациентите не като на отделна процедура или правило, а като на част от качеството на всяка здравна грижа. Защото зад всяко изследване, лечение и медицинско решение стои човек – и неговата безопасност трябва да бъде в центъра на грижите.
Автор: Кристин Красимирова
