„Най-важното решение на 29-ата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата е постигнатото съгласие ежегодно на развиващите се страни до 2035 г. да бъдат отпускани 300 млрд. долара, които да се използват за намаляване на емисиите от парникови газове и адаптиране към климатичните промени. Началните позиции на различните групи страни бяха толкова различни (развиващите се страни поискаха 1,3 трилиона долара), че до последния момент нямаше сигурност, че ще се стигне до някаква сделка. Въпреки това много развиващи се страни смятат, че окончателно приетата сума е подигравка: тя е твърде ниска в сравнение с необходимите средства; твърде неясна по отношение на източниците на финансиране и, коригирана с инфлацията, не е много по-висока от предишната цел, определена още през 2009 г. (100 млрд. долара до 2020 г.).
Тази среща на високо равнище задълбочи разрива между развитите и развиващите се страни. Недоволството на последните нараства. Настоящото решение, което далеч не е в съответствие с призива климатичното финансиране да премине от милиарди към трилиони долари, ясно потвърждава това. Единственият въпрос е кога ще бъде ясно формулирано, че в свят, в който около трилион долара годишно се вливат в САЩ просто като рента вследствие на доминиращата роля на долара в международната финансова система, е невъзможно да се предоставят трилиони долари на развиващите се страни.
Ако се погледне бизнес програмата на срещата (работата на павилионите на отделните страни), ще се забележи много слабо присъствие на много западни страни. САЩ – поради смяната на президента, а страните от ЕС не бяха доволни от провеждането на COP29 в Азербайджан. Но други азиатски и африкански страни участваха много по-активно. Може би поради тази не съвсем стандартна география, преобладаващите теми са се променили. За повечето павилиони адаптацията и устойчивостта бяха централни теми. Все по-често говорим за трансформационна адаптация – не просто някакви изолирани мерки за отделни сектори, а интегриран подход към развитието на икономическата система в контекста на изменението на климата.
Има много въпроси към Азербайджан по отношение на председателството на преговорите, но почти никакви по отношение на организацията на самото събитие. Според мен дебатът дали COP трябва да се проведе в страните производителки на петрол е изключително вреден. Необходимо е, включително за хилядите доброволци, които участват в събитието, както и за десетки хиляди местни жители, посетили зелената зона (често с деца) – нищо не трансформира обществото и неговото мислене повече от участието в подобни събития.“
Източник: Телеграм-канал на Игор Макаров, водещ руски икономист по проблемите на изменението на климата
