Автор: Петя Димитрова
В продължение на много години ООН се изправя пред сериозни предизвикателства в усилията си да насърчава равенството между половете в световен мащаб. Равенството между половете е не само основно човешко право. Постигането му има огромни социално-икономически последици. Овластяването на жените подхранва процъфтяващите икономики, стимулирайки производителността и растежа. И все пак, неравенствата между половете остават във всяко общество.
Жените нямат достъп до достоен труд и се сблъскват с професионална сегрегация и различия в заплащането между половете. Твърде често им се отказва достъп до основно образование и здравни грижи. Жените във всички части на света търпят насилие и дискриминация. Те са недостатъчно представени в политически и икономически процеси на вземане на решения.
В продължение на много десетилетия ООН е постигнала значителен напредък по отношение равенството между половете, включително чрез знакови споразумения като Пекинската декларация и Платформа за действие и като Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (CEDAW). Много голямо значение се отдава на решението на Общото събрание на ООН да създаде през юли 2010 г. ООН жени/UN women – организацията на ООН за равенство между половете и овластяване на жените.
Създаването на ООН жени е част от програмата за реформи на ООН. Организацията обединява и надгражда работата на четири отделни части от системата на ООН, фокусирани изключително върху равенството между половете и овластяването на жените: Отдел за напредък на жените (DAW); Международен институт за изследвания и обучение за напредък на жените (INSTRAW); Служба на специалния съветник по въпросите на пола и напредъка на жените (OSAGI); Фонд за развитие на жените на ООН (UNIFEM).
ООН жени работи с държавите-членки на ООН, за да стимулира съгласие за глобални стандарти за равенство между половете, за разработване на закони, политики, програми и услуги, необходими за ефективното прилагане на тези стандарти в полза на жените и момичетата по света.
ООН жени работи в световен мащаб, за да превърне визията в целите за устойчиво развитие в реалност за жените и момичетата и стои зад равното участие на жените във всички аспекти на живота, като се фокусира върху четири стратегически приоритета:
• Жените ръководят, участват и се възползват еднакво от системите за управление;
• Жените имат сигурност на доходите, достоен труд и икономическа автономия;
• Всички жени и момичета живеят живот, свободен от всякакви форми на насилие;
• Жените и момичетата допринасят и имат по-голямо влияние за изграждането на устойчив мир и устойчивост и се възползват еднакво от предотвратяването на природни бедствия и конфликти и хуманитарните действия.
ООН жени координира и насърчава работата на организациите от системата на ООН за постигане на равенство между половете и участва във всички обсъждания и споразумения, свързани с Дневния ред за устойчиво развитие на света до 2030 г. Организацията работи за това равенството между половете да бъде основополагащо за целите за устойчивото развитие.
Работейки за овластяване и права на жените и момичетата в световен мащаб, основните роли на ООН жени са:
• Подпомагане на междуправителствени органи, като Комисията по статута на жените, при формулирането на политики, глобални стандарти и норми.
• За да помогне на държавите-членки да прилагат тези стандарти, готови да предоставят подходяща техническа и финансова подкрепа на онези държави, които го изискват, и да създадат ефективни партньорства с гражданското общество.
• Да ръководи и координира работата на системата на ООН по равенството между половете, както и да насърчава отчетността, включително чрез редовно наблюдение на напредъка в цялата система.
Историческа перспектива
Жените официално са в дневния ред на ООН от създаването й през 1945 г. В преамбюла на Устава на ООН е потвърдена „нашата вяра в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените“. Член 8 от Устава предвижда, че ООН трябва да „не поставя никакви ограничения относно правото на мъжете и жените да участват в каквото и да било качество и при равни условия в нейните главни и спомагателни органи“. Тези разпоредби са резултат от енергичната дипломация на жените делегати на конференцията в Сан Франциско през 1945 г. и продължителното лобиране от женските неправителствени организации.
Въпросът за участието на жени в националните делегации в ООН е повдигнат още на първата сесия на Общото събрание, проведено в Лондон през 1946 г. Франция предлага декларация за насърчаване делегациите в ООН да увеличат своето „женско участие“, донякъде като форма на признаване на ролята на жените по време на Втората световна война. Различни държави подкрепят френското предложение, въпреки че то не се приема официално. Общото събрание обаче приема резолюция относно политическите права на жените, препоръчва на държавите-членки да предоставят на жените същите политически права като мъжете.
По време на същата сесия Елеонора Рузвелт, член на делегацията на САЩ, прочита „Отворено писмо до жените по света“, изготвено от 17 жени, които са били членове или съветници на единадесет от представените тогава 51 държави-членки на ООН. В писмото се отбелязват многото задачи, които жените са „изпълнявали толкова забележително и смело по време на войната“ и призовава правителствата „да насърчават жените навсякъде, за да вземат по-активно участие в националните и международните дела“.
Делегатите и съветниците определят четири задачи за жените: активно участие за подобряване на стандарта на живот в собствените им страни, „така че да има квалифицирани жени, готови да поемат отговорност, когато се появят нови възможности“; отглеждане на децата им „както момчета, така и момичета, за да разберат световните проблеми и необходимостта от международно сътрудничество, а и проблемите на собствените си страни“; да не си позволят „да бъдат подведени от антидемократични движения сега или в бъдеще“; и да приемат, че „целта на пълноценното участие в живота и отговорностите на техните страни и на световната общност е обща цел, за която жените по света трябва да си помагат взаимно“.
През следващите години постепенно се изгражда структурата на ангажираните с правата на жените институции.
Комисията на ООН по статута на жените (CSW) е първата световна институция, която получава мандат да дава препоръки „по неотложни проблеми, изискващи незабавно внимание в областта на правата на жените.“ Това е политически орган, включващ 45 държави-членки на ООН. Мандатът на комисията е свързан с въпроса за правата: тя докладва на ECOSOC относно „насърчаването на правата на жените в политическата, икономическата, социалната и образователната сфера“.
До 1975 г. Комисията е единственият орган на ООН, изрично упълномощен да разглежда проблемите на жените. В отговор на натиска на Комисията и на женските неправителствени организации през 1972 г. Общото събрание на ООН решава да проведе световна среща на върха на жените в Мексико през 1975 г., като се фокусира върху темите за равенството, развитието и мира и определянето на Международната година на жените 1975 г. Следващото десетилетие е провъзгласено от Общото събрание като Десетилетието на ООН за жените (1976-1985). Десетилетието осигурява рамка и график за развитие на институциите на ООН с мандати за напредъка на жените по тези широки теми. В рамките на Десетилетието са свикани още две конференции: Копенхаген (1980) и Найроби (1985).
Четвъртата световна конференция се провежда в Пекин през 1995 г. Участват впечатляващ брой делегации от 189 правителства и 17 000 делегати, съставени от правителства, неправителствени организации и медии с над 35 000 присъстващи на паралелния форум на НПО. Пекинската декларация и платформа за действие, приета на конференцията, е най-всеобхватната глобална програма за насърчаване на равенството между половете и се счита за международен „Закон за правата на жените“, който определя правата на жените като права на човека и изразява визия за равни права, свобода и възможности за всички жени по света. Тя е потвърдена през 2015 г. с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие чрез определяне на цели и конкретни мерки по редица въпроси, които засягат жените и момичетата.
Нормативното развитие се постига от други органи на ООН, по-специално Комитета за премахване на дискриминацията срещу жените (CEDAW). CEDAW е експертен мониторингов орган, създаден съгласно Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (Конвенцията на жените), приета през 1979 г., за да контролира прилагането на Конвенцията. Членството в CEDAW (както и на другите договорни органи на ООН по правата на човека) включва независими експерти, а не правителствени делегати, както е в Комисията за статута на жените. Чрез заключителните си коментари към първоначалните и периодични доклади на държавите, приемането на тематични общи препоръки и юриспруденция съгласно Факултативния протокол към Конвенцията, Комитетът е предоставил обширна интерпретация на задълженията на държавите „да гарантират пълното развитие и напредък на жените”.
CEDAW остава единственият орган на ООН, посветен на напредъка на жените, който има юридически, а не политически мандат да гарантира спазването на договорното задължение за недискриминация срещу жените. Друг експертен мандат е специалният докладчик по въпросите на насилието над жените, създаден от Комисията за правата на човека/CHR през 1994 г. През 2004 г. CHR назначи специален докладчик за трафика на хора, особено жени и деца, а през 2010 г. Генералният секретар назначи специален представител за сексуалното насилие в условия на военен конфликт. Съветът на ООН по правата на човека създаде работна група за дискриминация срещу жените в закона и на практика през 2010 г.
През цялата история на ангажираността на ООН със ситуацията на жените се води дебат дали е по-добре да се създадат специални институции, занимаващи се с жените, или да се обърне внимание на притесненията им в органи с общ мандат. Привържениците на първата позиция се страхуваха да не останат невидими, докато привържениците на втората се страхуваха от маргинализация. Създаването на UN Women разрешава този спор в полза на специализацията и цената на тази видимост все още не е ясна.
Настоящият проект се реализира с финансовата подкрепа на Български фонд за жените. Проектът не отразява становището на финансиращата организация и БФЖ не носи отговорност за него.
Източници: The London School of Economics and Political Science, UN Women, OHCHR
[:en]Автор: Петя Димитрова
В продължение на много години ООН се изправя пред сериозни предизвикателства в усилията си да насърчава равенството между половете в световен мащаб. Равенството между половете е не само основно човешко право. Постигането му има огромни социално-икономически последици. Овластяването на жените подхранва процъфтяващите икономики, стимулирайки производителността и растежа. И все пак, неравенствата между половете остават във всяко общество.
Жените нямат достъп до достоен труд и се сблъскват с професионална сегрегация и различия в заплащането между половете. Твърде често им се отказва достъп до основно образование и здравни грижи. Жените във всички части на света търпят насилие и дискриминация. Те са недостатъчно представени в политически и икономически процеси на вземане на решения.
В продължение на много десетилетия ООН е постигнала значителен напредък по отношение равенството между половете, включително чрез знакови споразумения като Пекинската декларация и Платформа за действие и като Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (CEDAW). Много голямо значение се отдава на решението на Общото събрание на ООН да създаде през юли 2010 г. ООН жени/UN women – организацията на ООН за равенство между половете и овластяване на жените.
Създаването на ООН жени е част от програмата за реформи на ООН. Организацията обединява и надгражда работата на четири отделни части от системата на ООН, фокусирани изключително върху равенството между половете и овластяването на жените: Отдел за напредък на жените (DAW); Международен институт за изследвания и обучение за напредък на жените (INSTRAW); Служба на специалния съветник по въпросите на пола и напредъка на жените (OSAGI); Фонд за развитие на жените на ООН (UNIFEM).
ООН жени работи с държавите-членки на ООН, за да стимулира съгласие за глобални стандарти за равенство между половете, за разработване на закони, политики, програми и услуги, необходими за ефективното прилагане на тези стандарти в полза на жените и момичетата по света.
ООН жени работи в световен мащаб, за да превърне визията в целите за устойчиво развитие в реалност за жените и момичетата и стои зад равното участие на жените във всички аспекти на живота, като се фокусира върху четири стратегически приоритета:
• Жените ръководят, участват и се възползват еднакво от системите за управление;
• Жените имат сигурност на доходите, достоен труд и икономическа автономия;
• Всички жени и момичета живеят живот, свободен от всякакви форми на насилие;
• Жените и момичетата допринасят и имат по-голямо влияние за изграждането на устойчив мир и устойчивост и се възползват еднакво от предотвратяването на природни бедствия и конфликти и хуманитарните действия.
ООН жени координира и насърчава работата на организациите от системата на ООН за постигане на равенство между половете и участва във всички обсъждания и споразумения, свързани с Дневния ред за устойчиво развитие на света до 2030 г. Организацията работи за това равенството между половете да бъде основополагащо за целите за устойчивото развитие.
Работейки за овластяване и права на жените и момичетата в световен мащаб, основните роли на ООН жени са:
• Подпомагане на междуправителствени органи, като Комисията по статута на жените, при формулирането на политики, глобални стандарти и норми.
• За да помогне на държавите-членки да прилагат тези стандарти, готови да предоставят подходяща техническа и финансова подкрепа на онези държави, които го изискват, и да създадат ефективни партньорства с гражданското общество.
• Да ръководи и координира работата на системата на ООН по равенството между половете, както и да насърчава отчетността, включително чрез редовно наблюдение на напредъка в цялата система.
Историческа перспектива
Жените официално са в дневния ред на ООН от създаването й през 1945 г. В преамбюла на Устава на ООН е потвърдена „нашата вяра в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените“. Член 8 от Устава предвижда, че ООН трябва да „не поставя никакви ограничения относно правото на мъжете и жените да участват в каквото и да било качество и при равни условия в нейните главни и спомагателни органи“. Тези разпоредби са резултат от енергичната дипломация на жените делегати на конференцията в Сан Франциско през 1945 г. и продължителното лобиране от женските неправителствени организации.
Въпросът за участието на жени в националните делегации в ООН е повдигнат още на първата сесия на Общото събрание, проведено в Лондон през 1946 г. Франция предлага декларация за насърчаване делегациите в ООН да увеличат своето „женско участие“, донякъде като форма на признаване на ролята на жените по време на Втората световна война. Различни държави подкрепят френското предложение, въпреки че то не се приема официално. Общото събрание обаче приема резолюция относно политическите права на жените, препоръчва на държавите-членки да предоставят на жените същите политически права като мъжете.
По време на същата сесия Елеонора Рузвелт, член на делегацията на САЩ, прочита „Отворено писмо до жените по света“, изготвено от 17 жени, които са били членове или съветници на единадесет от представените тогава 51 държави-членки на ООН. В писмото се отбелязват многото задачи, които жените са „изпълнявали толкова забележително и смело по време на войната“ и призовава правителствата „да насърчават жените навсякъде, за да вземат по-активно участие в националните и международните дела“.
Делегатите и съветниците определят четири задачи за жените: активно участие за подобряване на стандарта на живот в собствените им страни, „така че да има квалифицирани жени, готови да поемат отговорност, когато се появят нови възможности“; отглеждане на децата им „както момчета, така и момичета, за да разберат световните проблеми и необходимостта от международно сътрудничество, а и проблемите на собствените си страни“; да не си позволят „да бъдат подведени от антидемократични движения сега или в бъдеще“; и да приемат, че „целта на пълноценното участие в живота и отговорностите на техните страни и на световната общност е обща цел, за която жените по света трябва да си помагат взаимно“.
През следващите години постепенно се изгражда структурата на ангажираните с правата на жените институции.
Комисията на ООН по статута на жените (CSW) е първата световна институция, която получава мандат да дава препоръки „по неотложни проблеми, изискващи незабавно внимание в областта на правата на жените.“ Това е политически орган, включващ 45 държави-членки на ООН. Мандатът на комисията е свързан с въпроса за правата: тя докладва на ECOSOC относно „насърчаването на правата на жените в политическата, икономическата, социалната и образователната сфера“.
До 1975 г. Комисията е единственият орган на ООН, изрично упълномощен да разглежда проблемите на жените. В отговор на натиска на Комисията и на женските неправителствени организации през 1972 г. Общото събрание на ООН решава да проведе световна среща на върха на жените в Мексико през 1975 г., като се фокусира върху темите за равенството, развитието и мира и определянето на Международната година на жените 1975 г. Следващото десетилетие е провъзгласено от Общото събрание като Десетилетието на ООН за жените (1976-1985). Десетилетието осигурява рамка и график за развитие на институциите на ООН с мандати за напредъка на жените по тези широки теми. В рамките на Десетилетието са свикани още две конференции: Копенхаген (1980) и Найроби (1985).
Четвъртата световна конференция се провежда в Пекин през 1995 г. Участват впечатляващ брой делегации от 189 правителства и 17 000 делегати, съставени от правителства, неправителствени организации и медии с над 35 000 присъстващи на паралелния форум на НПО. Пекинската декларация и платформа за действие, приета на конференцията, е най-всеобхватната глобална програма за насърчаване на равенството между половете и се счита за международен „Закон за правата на жените“, който определя правата на жените като права на човека и изразява визия за равни права, свобода и възможности за всички жени по света. Тя е потвърдена през 2015 г. с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие чрез определяне на цели и конкретни мерки по редица въпроси, които засягат жените и момичетата.
Нормативното развитие се постига от други органи на ООН, по-специално Комитета за премахване на дискриминацията срещу жените (CEDAW). CEDAW е експертен мониторингов орган, създаден съгласно Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (Конвенцията на жените), приета през 1979 г., за да контролира прилагането на Конвенцията. Членството в CEDAW (както и на другите договорни органи на ООН по правата на човека) включва независими експерти, а не правителствени делегати, както е в Комисията за статута на жените. Чрез заключителните си коментари към първоначалните и периодични доклади на държавите, приемането на тематични общи препоръки и юриспруденция съгласно Факултативния протокол към Конвенцията, Комитетът е предоставил обширна интерпретация на задълженията на държавите „да гарантират пълното развитие и напредък на жените”.
CEDAW остава единственият орган на ООН, посветен на напредъка на жените, който има юридически, а не политически мандат да гарантира спазването на договорното задължение за недискриминация срещу жените. Друг експертен мандат е специалният докладчик по въпросите на насилието над жените, създаден от Комисията за правата на човека/CHR през 1994 г. През 2004 г. CHR назначи специален докладчик за трафика на хора, особено жени и деца, а през 2010 г. Генералният секретар назначи специален представител за сексуалното насилие в условия на военен конфликт. Съветът на ООН по правата на човека създаде работна група за дискриминация срещу жените в закона и на практика през 2010 г.
През цялата история на ангажираността на ООН със ситуацията на жените се води дебат дали е по-добре да се създадат специални институции, занимаващи се с жените, или да се обърне внимание на притесненията им в органи с общ мандат. Привържениците на първата позиция се страхуваха да не останат невидими, докато привържениците на втората се страхуваха от маргинализация. Създаването на UN Women разрешава този спор в полза на специализацията и цената на тази видимост все още не е ясна.
Настоящият проект се реализира с финансовата подкрепа на Български фонд за жените. Проектът не отразява становището на финансиращата организация и БФЖ не носи отговорност за него.
Източници: The London School of Economics and Political Science, UN Women, OHCHR[:]
