От началото на ноември Етиопия е на ръба на гражданска война. Ескалацията идва след месеци на напрежение между правителството на Абий Ахмед и лидерите на доминиращата политическа партия на област Тиграй – Народният фронт за освобождение на Тигрaй.
Конфликтът започва, когато етиопският премиер Абий Ахмед нарежда военна офанзива срещу регионалните сили в областта. Всичко това се случва в отговор на атака на местните управляващи срещу военна база в региона, в която се намират правителствени войски. Тези действия пораждат сериозни опасения за стабилността на втората по население страна в Африка (близо 110 млн. души) и водят до разселването на повече от 50 000 бежанци в съседен Судан за малко повече от месец.
Как и защо възниква напрежението?
Кризата донякъде се корени и във федералната системата на управление на Етиопия. Тя е приета през 1994 г. и разделя страната на 10 региона, които се управляват от различни етнически групи. Тогава Народният фронт за освобождение на Тиграй (TPLF) е лидер на коалицията, която управлява страната, и има огромно влияние върху приемането на тази система на управление. По време на управлението на тяхната администрация Етиопия просперира и се стабилизира, но у обществото се пораждат опасения за неспазването на правата на човека и нивото на демокрация. Недоволството прераства в протести, които водят до промени в правителството, при които Абий Ахмед е назначен за министър-председател през 2018 г. Той обвинява длъжностни лица от предишните правителства в корупция и нарушения на човешките права и премахва ключови фигури на TPLF от централното правителство.
По-рано тази година разривът допълнително се задълбочи във връзка със спорно решение относно изборите в страната. През юни етиопският парламент реши да удължи изтичащия мандат на всички регионални правителства заради пандемията от коронавируса, както и да отложи всички национални и местни избори. Тиграй не се съобрази с решението и проведе избори през септември, като това е безпрецедентен акт на неподчинение на правителството. В отговор Адис Абеба обявява, че не признава резултатите от вота в Тиграй. В началото на октомври федералното правителство решава да прекъсне връзките с Тиграй и да спре бюджетната помощ за региона.
До какви последици водят сблъсъците?
„Груби нарушения на правата на човека”, така описва ситуацията Мишел Бачелет, Върховен комисар на ООН за правата на човека. От организацията изчисляват, че около 2,3 млн. деца в региона са откъснати от животоспасяващата ги хуманитарна помощ.
„Получихме потвърдена информация за груби нарушения на човешките права и злоупотреби, включително безразборни нападения срещу цивилни лица, грабежи, отвличания и сексуално насилие над жени и момичета“, допълва още тя.
Бачелет призовава правителството да „осигури достъп до вода, електричество и други базови услуги“ на бедстващото население.
Разочарованието на населението нараства, тъй като до голяма степен регионът остава откъснат от света заради неспиращите военни действия, които се водят на територията му. Повечето комуникационни и транспортни връзки са прекъснати. Градовете в региона остават без необходимата медицинска помощ, оборудване и лекарства, а лекарите не могат да помогнат на всички нуждаещи се.
Конфликтът поражда дискриминация срещу населението, родено в региона, но живеещо в други части на страната, и създава напрежение, тъй като такива хора са уволнявани от работа и подложени на тормоз.
„Подобни дискриминационни действия са дълбоко несправедливи, но също така насърчават разделянето и сеят семената за по-нататъшна нестабилност и конфликт“, предупреждава още Върховният комисар на ООН за правата на човека.
Размириците взимат много невинни жертви
Според ”Международната кризисна група” сблъсъците между правителствени сили и бойци, лоялни на управляващата партия в региона, са отнели хиляди човешки животи.
„Сигналите за война могат да се доловят от години“, казва собственик на ресторант в региона. ‘’Войната не е изненада. Но това, което дойде след войната, начинът, по който Абий Ахмед действа, е изненада. „
Същият този Абий Ахмед, който миналата година взе Нобелова награда за мир за разрешаване на граничния конфликт със съседна Еритрея.
Какво да очакваме?
Освен ако няма неочаквано бързо разрешаване на конфликта, то той вероятно ще има дестабилизиращ ефект в цяла Източна Африка – нестабилен регион, който вече е изправен пред множество опасения за сигурността, включително продължителната борба срещу терористичната групировка „Ислямска държава” в Сомалия, нестабилния преход към демокрация в Судан и несигурното мирно споразумение, придружавано от продължаващи боеве в Южен Судан.
Министър-председателят на Етиопия отхвърли призивите за прекратяване на огъня или за влизане в преговори с лидерите на военните сили в региона, смятайки, че това би стимулирало сепаратистките действия. САЩ, Европейският съюз и много африкански държави призовават за незабавно потушаване на напрежението.
И докато политическите лидери трябва да направят всичко възможно, за да убедят и двете страни да прекратят този конфликт, те също трябва да планират да ограничат неговите дестабилизиращи ефекти, като предоставят възможно най-много хуманитарна помощ.
Първа се включва ООН, която ще предостави 36,6 милиона долара за цивилното население от региона, засегнат от военни действия. Тези средства ще им осигурят вода, канализация и животоспасяващи медицински доставки.
Продължаващите военни десйтвия оставят след себе си и много въпросителни – какво ще се случи с политическите и икономическите инвестиции на Саудитска Арабия и ОАЕ в Етиопия, дали продълждаващото разселване на бежанци в съседен Судан ще прерасне в бежанска криза, която ще дестабилизира и без това деликатното положение на страните в региона, ще се стигне ли до отделяне на една или повече държави от Етиопия и дали екстремистки групировки ще се възползват от политическата криза и ще се опитат да радикализират населението.
[:en]
От началото на ноември Етиопия е на ръба на гражданска война. Ескалацията идва след месеци на напрежение между правителството на Абий Ахмед и лидерите на доминиращата политическа партия на област Тиграй – Народният фронт за освобождение на Тигрaй.
Конфликтът започва, когато етиопският премиер Абий Ахмед нарежда военна офанзива срещу регионалните сили в областта. Всичко това се случва в отговор на атака на местните управляващи срещу военна база в региона, в която се намират правителствени войски. Тези действия пораждат сериозни опасения за стабилността на втората по население страна в Африка (близо 110 млн. души) и водят до разселването на повече от 50 000 бежанци в съседен Судан за малко повече от месец.
Как и защо възниква напрежението?
Кризата донякъде се корени и във федералната системата на управление на Етиопия. Тя е приета през 1994 г. и разделя страната на 10 региона, които се управляват от различни етнически групи. Тогава Народният фронт за освобождение на Тиграй (TPLF) е лидер на коалицията, която управлява страната, и има огромно влияние върху приемането на тази система на управление. По време на управлението на тяхната администрация Етиопия просперира и се стабилизира, но у обществото се пораждат опасения за неспазването на правата на човека и нивото на демокрация. Недоволството прераства в протести, които водят до промени в правителството, при които Абий Ахмед е назначен за министър-председател през 2018 г. Той обвинява длъжностни лица от предишните правителства в корупция и нарушения на човешките права и премахва ключови фигури на TPLF от централното правителство.
По-рано тази година разривът допълнително се задълбочи във връзка със спорно решение относно изборите в страната. През юни етиопският парламент реши да удължи изтичащия мандат на всички регионални правителства заради пандемията от коронавируса, както и да отложи всички национални и местни избори. Тиграй не се съобрази с решението и проведе избори през септември, като това е безпрецедентен акт на неподчинение на правителството. В отговор Адис Абеба обявява, че не признава резултатите от вота в Тиграй. В началото на октомври федералното правителство решава да прекъсне връзките с Тиграй и да спре бюджетната помощ за региона.
До какви последици водят сблъсъците?
„Груби нарушения на правата на човека”, така описва ситуацията Мишел Бачелет, Върховен комисар на ООН за правата на човека. От организацията изчисляват, че около 2,3 млн. деца в региона са откъснати от животоспасяващата ги хуманитарна помощ.
„Получихме потвърдена информация за груби нарушения на човешките права и злоупотреби, включително безразборни нападения срещу цивилни лица, грабежи, отвличания и сексуално насилие над жени и момичета“, допълва още тя.
Бачелет призовава правителството да „осигури достъп до вода, електричество и други базови услуги“ на бедстващото население.
Разочарованието на населението нараства, тъй като до голяма степен регионът остава откъснат от света заради неспиращите военни действия, които се водят на територията му. Повечето комуникационни и транспортни връзки са прекъснати. Градовете в региона остават без необходимата медицинска помощ, оборудване и лекарства, а лекарите не могат да помогнат на всички нуждаещи се.
Конфликтът поражда дискриминация срещу населението, родено в региона, но живеещо в други части на страната, и създава напрежение, тъй като такива хора са уволнявани от работа и подложени на тормоз.
„Подобни дискриминационни действия са дълбоко несправедливи, но също така насърчават разделянето и сеят семената за по-нататъшна нестабилност и конфликт“, предупреждава още Върховният комисар на ООН за правата на човека.
Размириците взимат много невинни жертви
Според ”Международната кризисна група” сблъсъците между правителствени сили и бойци, лоялни на управляващата партия в региона, са отнели хиляди човешки животи.
„Сигналите за война могат да се доловят от години“, казва собственик на ресторант в региона. ‘’Войната не е изненада. Но това, което дойде след войната, начинът, по който Абий Ахмед действа, е изненада. „
Същият този Абий Ахмед, който миналата година взе Нобелова награда за мир за разрешаване на граничния конфликт със съседна Еритрея.
Какво да очакваме?
Освен ако няма неочаквано бързо разрешаване на конфликта, то той вероятно ще има дестабилизиращ ефект в цяла Източна Африка – нестабилен регион, който вече е изправен пред множество опасения за сигурността, включително продължителната борба срещу терористичната групировка „Ислямска държава” в Сомалия, нестабилния преход към демокрация в Судан и несигурното мирно споразумение, придружавано от продължаващи боеве в Южен Судан.
Министър-председателят на Етиопия отхвърли призивите за прекратяване на огъня или за влизане в преговори с лидерите на военните сили в региона, смятайки, че това би стимулирало сепаратистките действия. САЩ, Европейският съюз и много африкански държави призовават за незабавно потушаване на напрежението.
И докато политическите лидери трябва да направят всичко възможно, за да убедят и двете страни да прекратят този конфликт, те също трябва да планират да ограничат неговите дестабилизиращи ефекти, като предоставят възможно най-много хуманитарна помощ.
Първа се включва ООН, която ще предостави 36,6 милиона долара за цивилното население от региона, засегнат от военни действия. Тези средства ще им осигурят вода, канализация и животоспасяващи медицински доставки.
Продължаващите военни десйтвия оставят след себе си и много въпросителни – какво ще се случи с политическите и икономическите инвестиции на Саудитска Арабия и ОАЕ в Етиопия, дали продълждаващото разселване на бежанци в съседен Судан ще прерасне в бежанска криза, която ще дестабилизира и без това деликатното положение на страните в региона, ще се стигне ли до отделяне на една или повече държави от Етиопия и дали екстремистки групировки ще се възползват от политическата криза и ще се опитат да радикализират населението.
[:]
