Кризата в Судан: начален стадий на гражданска война

0
410
Изображение: Магдалина Бозукова

Ситуацията в Судан се характеризира с мащабни за страната въоръжени сблъсъци между борещите се за власт военни елити. Динамиката на конфликта е причина за сериозна хуманитарна криза, която доведе до голям брой жертви и ранени сред цивилното население. Международната общност, включително ООН, Лигата на Арабските държави и отделни страни, призовава за незабавно прекратяване на боевете и търси начини за разрешаване на кризата.    

На 15 април избухнаха боеве между суданските въоръжени сили, ръководени от генерал Абдел-Фатах Ал-Бурхан и паравоенните, Сили за бърза подкрепа, начело с генерал Мохамед Хамдан Дагало (Хамидти).

Генерал Абдел-Фатах Ал-Бурхан е водеща фигура във Военния съвет на прехода, който се формира след свалянето на Омар ал-Башир през 2019 г. Той играе важна роля в политическата сцена на Судан и се свързва с военния елемент в управлението на страната.

Генерал Мохамед Хамдан Дагало, или Хамидти, е командир на Силите за бърза подкрепа, които са част от суданската въоръжена сила. Хамидти е считан за една от най-влиятелните фигури в Судан, тъй като в периода след свалянето на ал-Башир е ръководил различни операции за сигурността в страната.

Тези сблъсъци между Ал-Бурхан и Хамидти и техните силови структури представляват важна част от политическата и военна динамика в Судан, като имат влияние върху стабилността и бъдещето на страната.

 

Ескалация на конфликта

 

Политическата криза в Судан, която продължава повече от десетилетие, навлезе в нова фаза на размирици. През последните години страната беше изправена пред редица политически, икономически и социални трудности. Противоречията между двете военни фракции достигна критична точка, а рискът от избухване на гражданска война нараства.

Разногласията между военните и цивилни по отношение на управлението на Судан са една от основните причини за избухване на конфликта.

През 2019 г. , след години на масови протести, народът на Судан свали авторитарния режим на Омар ал-Башир и възстанови гражданската власт в страната. Въпреки успешното сформиране на преходно правителство по-късно през същата година, несъгласията между военни и цивилни във връзка с управлението на Судан доведоха до прекратяване на споразумението за подялба на властта между двата елита.

През 2021 г. беше извършен военен преврат, който свали правителството на Абдала Хамдок и даде начало на настоящата силова конфронтация.

Политическият процес за установяване на демократичен режим на управление в страната, който се подпомага от ООН, Африканския съюз и Междуправителствения орган за развитие (IGAD), даде обещаващ напредък. Вследствие от положените съвместни усилия, през декември 2022 г. беше подписано споразумение за възстановяване на надеждна демократична власт в Судан.

Новият преход в политическия процес, който включва участието на граждански политически партии, беше предвиден да започне с подписването на окончателно споразумение в началото на април 2023 г.

Въпросите относно интегрирането на Силите за бърза подкрепа в редовните въоръжени сили, както и гражданския надзор над веригата на командване, се оказаха особено спорни.

През март 2023 г. Фолкер Пертес, специалният представител на Генералния секретар на ООН за Судан, съобщи, че Судан е „по-близо от всякога до това да сложи край на политическата криза.

Въпреки позитивните прогнози, натрупалото се през последните месеци напрежение достигна критична точка.

Когато битката избухна, и двете страни се обвиниха в провокиране на насилието. Докато се придвижваха към ключови стратегически обекти в Хартум, паравоенните сили бяха обвинени от армията в незаконна мобилизация. От своя страна, паравоенната групировка обвини армията в съучастие с привърженици на бившия президент Башир, в опит да бъде завзета пълната власт.

 

Двамата противници

Судан е разделена на сфери на влияние, водени от Абдел Фатах ал-Бурхан и Мохамед Хамдан Дагало. Респективно военните групировки и отделните военни фигури преследват собствени интереси в борба за повече контрол и цялостна власт в страната.

Отсъствието на ефективна централна власт и координация в управлението на военните насърчава фракционния сблъсък и насилие.

Международната общност дава призив към постигане на мирно решение, което да предотврати гражданска война и най-вече да опази региона от евентуално разрастване на конфликта извън границите на Судан.

Междувременно Египет и Саудитска Арабия свикаха спешно заседание на Лигата на арабските държави, за да обсъдят ситуацията в африканската страна, на което беше приет призив за незабавно прекратяване на въоръжените сблъсъци. Преди това, Съветът за сигурност на ООН, Африканският и Европейският съюз, както и някои държави, включително САЩ, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, издадоха подобни призиви за прекратяване на конфликта.

 

Международни актьори и тяхната позиция в конфликта

Тъй като лидерите и на военните фракции получават подкрепа от чуждестранни съюзници – Абдел Фатах ал-Бурхан има подкрепата на Египет и САЩ, докато Мохамед Хамдан Дагало е подкрепян от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства и има връзки с някои руски кръгове.

Обединените арабски емирства са  заинтересувани от успеха на генерал Мохамед Хамдан Дагало, който като заместник-председател на Преходния военен съвет, действа като фактическият лидер на Судан. Емирствата публично подкрепят инициативите му както по политически, така и по икономически причини. Тази подкрепа обаче може да повиши напрежението в региона, което може да има неблагоприятни последици за всички страни, включително Обединените арабски емирства.

Като съседна държава на Судан, Египет има голям интерес от стабилността на съседката си. По време на кризата в Судан през 2019г., Египет бързо призна новообразуваното военно правителство, което дойде на власт след свалянето на бившия президент Омар ал-Башир. Египетското правителство взе това решение, за да подсигури своите икономически и геополитически интереси, като например уреждане на спора за река Нил, в който е замесена и Етиопия. От друга страна, като ключов участник в борбата срещу терористите и екстремистите в Близкия изток, в интерес на Египет е това в Судан да има силно военно присъствие, което да подпомага справянето с терористичните групировки в региона.

Съществуват доклади, които сочат за връзка между Силите за бърза подкрепа и руската група „Вагнер“, във връзка с контрабанден внос на суданско злато в Русия. Поради войната в Украйна, както и вътрешните проблеми, Русия на практика не може да предостави подкрепа си към Хамад Дагало. Засега официалната позиция на Москва е неутрална.

Съединените щати не са заели проактивна позиция, когато става въпрос за Судан. Липсата на ангажираност се проявява ясно през последните години – през 2021 г., след като Бурхан и Хемедти извършиха държавен преврат, от САЩ се очакваше да предприемат действия в отговор на тяхната атака срещу демократичните ценности. Въпреки това американското правителство не се зае сериозно с въпроса. Судан не се явява като приоритет във външната политика на САЩ, която е насочена най-вече към войната в Украйна и противодействие на Китай.

Судан е основен източник на енергия и суровини за Китай. През 2020 г. двете държави подписаха споразумение за сътрудничество, продължение на сключеното през 2015 г. Сега Китай е един от най-важните търговски партньори на Судан. Пекин се въздържа от това да заеме ясна позиция в конфликта и призовава за мирното му разрешаване, като подчертава необходимостта от промяна в политическата и икономическата среда в Судан. За Судан, Китай е важен търговски партньор, който може да играе ключова роля в рестартирането на икономиката и обновяването на инфраструктурата на страната. С голямото си икономическо влияние сътрудничество, някои критици твърдят, че с помощта на голямото влиянието, Китай може да бъде един от ключовите играчи в кризата.

 

Хуманитарна криза

 

От дълго време насам Судан страда от икономически затруднения, политически сътресения и въоръжен конфликт.

Една трета от населението се нуждаеше от хуманитарна помощ дори преди да избухнат боевете. Настоящите сблъсъци и насилие в страната единствено влошават отдавна възникналата хуманитарна криза.

Служител от Световната здравна организация цитира здравното министерство на страната, като съобщи, че на този етап най-малко 559 души са били жертва на размириците.

 

http://<blockquote class=“twitter-tweet“><p lang=“en“ dir=“ltr“><a href=“https://twitter.com/hashtag/Sudan?src=hash&amp;ref_src=twsrc%5Etfw“>#Sudan</a>’s Human rights situation dramatically deteriorating. Hundreds of thousands have fled. Thousands of others trapped by the fighting &amp; face acute shortages. We call on the parties to immediately end hostilities. Protecting civilians must be paramount <a href=“https://t.co/mWw4W66NON“>https://t.co/mWw4W66NON</a> <a href=“https://t.co/nBlfqwub7l“>pic.twitter.com/nBlfqwub7l</a></p>&mdash; UN Human Rights (@UNHumanRights) <a href=“https://twitter.com/UNHumanRights/status/1651885434799022080?ref_src=twsrc%5Etfw“>April 28, 2023</a></blockquote> <script async src=“https://platform.twitter.com/widgets.js“ charset=“utf-8″></script>

 

Генералният секретар Антонио Гутереш  призовава воюващите страни незабавно да прекратят военните си действия и да позволят на цивилните да се евакуират от районите, които са засегнати от боевете.

Хуманитарните агенции бяха принудени да спрат някои от операциите си в Судан поради боевете. Агенцията за бежанците на ООН заяви във вторник, че се подготвя за пристигането на 270 000 бежанци в съседните страни.

Представителят на агенцията на ООН за бежанците в Судан, Аксел Бишоп, сподели, че Дарфур, най-засегнатият от хуманитарната криза регион в Судан, може да представлява „най-голямото предизвикателство“ от хуманитарна гледна точка. 

По оценки на ООН, около 2.5 милиона души са били принудени да напуснат домовете си и да потърсят убежище в съседни страни или в лагери за бежанци в Судан.

В много други части на Судан населението се сблъсква с липса на всякакъв достъп до вода, храна и медицинска помощ. ООН съобщава, че близо 5.5 милиона души в Судан се нуждаят от хуманитарна помощ, а почти половината от тях са деца. Същевременно, конфликтът и липсата на сигурност правят доставянето на хуманитарна помощ невъзможно.

Източници

Автор: Ния Недялкова