В ранната сутрин на 26 юли властите изпращат работници в Ню Делхи, за да замажат стените с графити в близост до обсерваторията „Джантар Мантар“. Ден по-рано протестите срещу скандала с изтеклите изпитни въпроси, водени от ,,Движението на хлебарките”, доведоха до отстраняването на индийския министър на образованието Дхармендра Прадхан. В началото на протестната зона се чете: „#2026 РЕВОЛЮЦИЯ НА ПОКОЛЕНИЕТО Z!!!“. Мъж на около двадесет години се качва на дърво с мощен високоговорител и пуска песен на пълна сила. „Азади, дай ми свобода! Азади, дай ми свобода! Азади, дай ми свобода!“
„Азади“, което на английски се превежда като „свобода“ – популярна хип-хоп песен от боливудския филм „Gully Boy“, се превърна в химн на студентските протести в едно от най-големите предизвикателства пред хиндуисткото националистическо правителство на премиера Нарендра Моди от години насам. Само преди десетилетие „Азади“ беше сред най- криминализираните протестни лозунги в Делхи, заради които студентски лидери бяха хвърлени в затвора по обвинение в измяна.
Настоящата протестна вълна беше предизвикана от повтарящи се обвинения за изтичане на информация от изпитните въпроси и лошо управление при важни национални изпити, като например приемния изпит за медицина NEET-UG. Милиони студенти инвестират години в подготовка за тези изпити, които осигуряват приема в университетите и оказват влияние върху бъдещата заетост. Протестиращите поискаха компенсации за засегнатите семейства и всеобхватни реформи, които да гарантират прозрачност, справедливост и отчетност при изпитите и управлението на образованието.
Динамични видеокадри, на които се вижда как полицаи бият студенти на улица „Парламент“ в Ню Делхи, вдъхват нов живот на песента, която е на почти десетилетие. Скандиранията не се чуват само в Делхи, а и в други градове като Джайпур, Лакнау и Мумбай. На един от тях с червено беше написано: „Умар, Шарджил и Гълфиша бяха тук преди теб“.
След като хиляди протестиращи се прибраха по домовете си след оставката на министъра на 25-ти юли, светлините в „Джантар Мантар“ угаснаха, но редици от яркожълти метални полицейски барикади все още ограждаха улицата.
Месец по-късно на 10-ти август хиляди разгневени млади хора, търсещи работа, влизат в сблъсъци с полицията в Джаркханд – един от най-бедните щати в Индия, след като продължилите седмици протести срещу предполагаеми нередности при набирането на кандидати за желани държавни длъжности ескалираха в шествие към сградата на щатския законодателен орган.
Полицията използва водни оръдия, сълзотворен газ и палки, опитвайки се да попречи на размахващите знамена демонстранти да прескачат барикадите и да нахлуят към сградата на шатския парламент в Ранчи, столицата на щата. Част от протестиращите отговориха с танци и възгласи, докато струи вода заливаха тълпата.
Безредиците настъпиха само няколко седмици след като движението „Хлебарка“ постави националното правителство на Индийската народна партия (БДП) под силен натиск. Както протестиращи, така и полицейски служители бяха ранени при сблъсъците в Джаркханд, съобщават местните медии, въпреки че не са оповестени официални данни. „Нападението с палки беше варварско. Ние протестирахме мирно, но правителството използва палки срещу нас“, заяви протестиращият Пиюш Кумар Сони пред „Прес Тръст ъф Индия“.
Демонстрантите изискват разследване от страна на компетентните служби, като твърдят, че само независимо разследване може да разкрие истината за предполагаемите нередности при държавните изпити за набиране на кадри. Те обвиняват властите, че не са успели да предотвратят изтичането на информация от изпитните въпроси и измамите, и твърдят, че това е лишило много млади хора от справедлив шанс.
Щатът Джаркханд отдавна се бори с високата безработица, което прави държавните работни места изключително търсени. Конкуренцията е ожесточена за длъжности в държавната администрация и други позиции в публичния сектор, които предлагат трудова сигурност, здравни и пенсионни придобивки.
Кампаниите за набиране на кадри от държавната администрация редовно привличат стотици хиляди кандидати, а много млади хора прекарват години в подготовка за изпитите. При една от последните кампании за набиране на кадри в Джаркханд са получени близо 640 000 кандидатури за 2025 длъжности. При друга кампания над 322 000 кандидати се състезават за 510 свободни места.
Лидерът на опозиционната партия Индийски национален конгрес (ИНК) Рахул Ганди осъди употребата на сила от страна на властите. „Студентите имат право на мирен протест и само диалогът може да доведе до решения“, заяви той.
Скандалът доведе до оставки на висши длъжностни лица. Бившият председател на комисията, която организира подбора на кадрите за държавна служба в Джаркханд беше арестуван по подозрение в нередности при изпити, а трима членове на комисията подадоха оставка. Протестите подчертават нарастващото недоволство сред младите индийци от корупцията при държавните изпити и системите за набиране на кадри, недостигът на добри работни места и опасенията, че възможностите се губят заради измамите и политическото влияние. Почти две трети от индийците са на възраст под 35 години.
Официалните данни сочат, че безработицата е спаднала до 9,9% миналата година, но проучване от 2026 г. на Университета „Азим Премджи“ установи, че близо 40% от завършилите на възраст между 15 и 25 години са безработни.
Протестите родиха и ново политическо движение
Партията „Хлебарки Джанта“ (CJP) е индийско сатирично политическо движение, съставено предимно от младежи, основано на 16 май 2026 г. от Абхиджеет Дипке – стратег по политически комуникации и активист. Партията се възползва от широко разпространеното политическо и икономическо недоволство сред поколението Z в Индия, което доведе до протести в Делхи и други градове през следващите месеци.
Партията е създадена в отговор на изказвания, направени на 15 май 2026 г. от Сурия Кант, председател на Върховния съд на Индия, в които той нарече някои активисти и безработни младежи „хлебарки“ и „паразити на обществото“. По-късно Кант заяви, че е имал предвид конкретно хора, които придобиват дипломи чрез измама, но въпреки това изказванията му предизвикаха широка критика, че икономическият и политическият пейзаж в Индия е станал враждебен към младите хора.
Партията постигна значителна популярност в интернет, като бързо привлече голяма аудитория в социалните медии скоро след създаването си. Тя публикува манифест от пет точки, отнасящ се до поведението на парламентарните депутати и членовете на избирателните комисии, запазването на места за жени в политиката и лицензирането на медиите. От юни нататък партията организира протести в Делхи и в цялата страна във връзка с последствията от нередностите при тазгодишните приемни изпити за бакалавърски програми по биомедицински науки.
Протестите достигнаха своя връх с преговорите с централното правителство и оставката на Дхармендра Прадхан, индийския министър на образованието, на 25 юли 2026 г. Оставката на министъра на образованието е считана за голяма победа за „Движението на хлебарките“.
Наред с онлайн присъствието си, движението организира протести и дейности за общественополезна работа в цяла Индия. Движението води кампании по по-широки социални, икономически и политически въпроси, засягащи Индия. То не е регистрирано като политическа партия в Изборната комисия на Индия.
Политически насочени медийни кампании срещу студенти или наложителна мярка?
Студентските протести в Индия се засилват след 2016 г., когато среща в Университета „Джавахарлал Неру“ довежда до обвинения в „антинационализъм“ и арести на активисти като Умар Халид. Започва интензивен медиен процес,който разпространява идеята, че антинационално настроените студенти живеят за сметка на парите на данъкоплатците. Малко след това самоубийството на студента от кастата „далит“ Рохит Вемула предизвика нова вълна от недоволство срещу дискриминацията и държавния натиск върху университетите. През 2019 г. студентите и по-специално мюсюлманските лидери в Делхи организират протести срещу поправките в закона за гражданството, които са били възприети като дискриминационни. В отговор на това властите засилват полицейското присъствие, разследванията и административния надзор, докато финансирането за академичните институции е драстично съкратено.
Заключение
В последните години много протести са организирани от поколението Z и този в Индия е един от тях. Това е растяща тенденция, която ни кара да се замислим. Младите хора по света искат промяна повече от всякога, независимо от географския регион, в който се намират. Протести за спазването на човешките права, държавните политики, образованието и корупцията сякаш се превръщат в ежедневие.
За множество млади хора висшето образование е единственият шанс за стабилен доход и бягство от нищетата. Делът на населението, живеещо в крайна бедност, е спаднал от 21.9 % (2011–12 г.) до 2.3 % (2022–23 г.) според Световната банка. Този растеж на средната класа в Индия е резултат от дълъг процес на публични инвестиции, образование, структурни промени, урбанизация, пазарни реформи, разпространение на технологиите и амбициите на домакинствата. Поради това за младите индийци запазването на меритократичния принцип във висшето образование и намирането на работа е ключов. Освен това, безработицата сред младежите остава критично висока – около 45%, докато равнището на безработица сред висшистите е близо 29%, което показва, че образованието вече не гарантира социална мобилност. По-малките възможности за намиране на работа и трудностите при миграция мотивират младите да променят нещо в собствената си страна.
Подобни протести и политически движения не би трябвало да ни изненадват, а по – скоро да ни замислят.
Автор: Йоана Василева
