С резолюция 65/209 от 21 декември 2010 г. Общото събрание на ООН приветства приемането на Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване и реши да обяви 30 август за Международен ден на жертвите на насилствено изчезване, който да се отбелязва от 2011 г.

Със същата резолюция Общото събрание на ООН изразява дълбоката си загриженост относно увеличаването на насилствените или неволни изчезвания в различни региони на света. Това включва арести, задържания и отвличания, но също така и нарастващия брой доклади за тормоз, малтретиране и сплашване на свидетели на изчезвания или роднини на изчезнали лица.

В конвенцията насилственото отвличане е квалифицирано като престъпление срещу човечеството, като е регламентирано и правото на жертвите на отвличания да научат за причините, хода на разследването, резултатите от него и за съдбата на безследно изчезналите.

Насилственото изчезване се е превърнало в глобален проблем и не е ограничено до конкретен регион на света. Някога до голяма степен продукт на военни диктатури, тези изчезвания днес могат да бъдат извършени в сложни ситуации на вътрешен конфликт, особено като средство за политическа репресия срещу опонентите.

Стотици хиляди хора са изчезнали по време на конфликти или периоди на репресии в най-малко 85 страни по света.

Жертвите често са измъчвани и в постоянен страх за живота си. Те добре осъзнават, че семействата им не знаят какво се е случило с тях и че шансовете някой да им се притече на помощ е малък. Изведени извън закрилата на закона и „изчезнали” от обществото, те всъщност са лишени от всичките си права и са оставени на милостта на своите похитители.

Дори ако смъртта не е крайният изход и жертвата в крайна сметка е освободена от кошмара, физическите и психологическите белези от тази форма на дехуманизация и бруталността и изтезанията, които често я съпътстват, остават.

Семействата и приятелите на жертвите изпитват бавна душевна болка, без да знаят дали жертвата е все още жива и ако е жива, къде е държана, при какви условия и в какво здравословно състояние. Чувствата им се редуват от надежда до пълно отчаяние, чудят се и чакат, понякога с години, за новини, които може никога да не дойдат.

Сериозните икономически трудности, които обикновено съпътстват тези трагични обстоятелства, най-често се понасят от жените и именно жените са тези, които най-често са в челните редици на борбата за разрешаване на изчезването на членове на семейството.

Децата също могат да бъдат жертви, както пряко, така и непряко. Изчезването на дете е явно нарушение на редица разпоредби на Конвенцията за правата на детето, включително правото на лична самоличност. Загубата на родител поради изчезване също е сериозно нарушение на човешките права на детето.

Общностите са пряко засегнати от изчезването на хората, които изкарват прехраната, както и от влошаването на икономическото положение на семействата и социалната им маргинализация.

“Безнаказаността усложнява страданието и мъката.  Според международното право за правата на човека семействата и обществата имат право да знаят истината за случилото се.  Призовавам държавите-членки да изпълнят тази отговорност.”

-Генерален секретар на ООН Антонио Гутериш

По публикацията работи: Петя Георгиева

RELATED ARTICLESMORE FROM AUTHOR