Живеем в ера на постоянно наблюдение. Психологическите изследвания показват как това може да промени начина, по който възприемаме света – дори несъзнателно.
През 1785 г. английският философ Джеръми Бентам проектира идеалния затвор: килиите са разположени около кула, от която невидим пазач може да наблюдава всеки затворник по свое желание. На затворниците по този начин се насажда чувството, че могат да бъдат зорко наблюдавани по всяко време.Чрез тези мерки се цели да се избегнат честите безредици по затворите. Добре дошли в Паноптикон.
Мнозина от нас ще разпознаят това чувство на безмилостно наблюдение. Информация за това кои сме, какво правим, какво купуваме и къде ходим е все по-достъпна за напълно анонимни трети страни. Очаква се от нас да представяме голяма част от живота си пред онлайн аудиторията, а в някои социални кръгове – да споделяме местоположението си с приятели. Милиони невидими камери за видеонаблюдение и умни домофонни системи ни наблюдават на публични места, а ние знаем, че лицевото разпознаване с изкуствен интелект може да свърже лицата с имената на разпознатите хора.
Как ни влияе това, че сме наблюдавани? „Това е една от първите теми, които са били изследвани в психологията“, казва Клеман Белетие, психолог от Университета в Клермон Оверн във Франция. През 1898 г. психологът Норман Триплет показва, че велосипедистите карат по-бързо в присъствието на други хора. От 70-те години насам проучвания показват как променяме явното си поведение, когато сме наблюдавани, за да правим добро впечатление.
Но наблюдението не променя само поведението ни; десетилетия на изследвания показват, че то прониква и в съзнанието ни и влияе на начина, по който мислим. Сега ново проучване разкрива как наблюдението влияе на несъзнателните процеси в мозъка ни. В тази ера на наблюдение, казват изследователите, резултатите от проучването будят опасения за колективното ни психично здраве.
Внимателно наблюдение
Да бъдем наблюдавани привлича вниманието ни, както показва ефектът „поглед в тълпата“: сред море от лица, които не ни гледат, ние веднага забелязваме едно, което ни гледа. Това се дължи на факта, че посоката на погледа, особено очният контакт, е мощен социален сигнал, който ни помага да възприемаме намеренията на другите и да предвиждаме поведението им. Дори като бебета, директният поглед бързо привлича вниманието ни. „Тези тенденции се проявяват много рано и са присъщи на цялото животинско царство“, казва Клара Коломбато, която е преподавател по психология, в частност социалното познание, в Университета на Ватерло в Онтарио. Тази способност вероятно е еволюирала, за да открива хищници, което може да обясни защо да бъдеш наблюдаван може да предизвика психологически дискомфорт и физически реакции като например изпотяването.
На съзнателно ниво се държим по различен начин, когато ни наблюдават. Ставаме по-социални, което означава, че сме по-склонни да даваме и по-малко склонни да мамим или да хвърляме отпадъци. Някои проучвания дори предполагат, че кражбите или хвърлянето на отпадъци могат да бъдат намалени само чрез поставянето на „снимки на очи“. Този начин на мислене доведе до идеята, че наблюдението може да се използва за обществено благо – например за предотвратяване на престъпления – което е в съзвучие с методите на Бентам за контрол на лишените от свобода.
Фактът, че хората се държат по различен начин под наблюдение, не е изненадващ. Кой от нас не е действал по-егоистично, когато е бил сам, отколкото когато някой го е наблюдавал? Психолозите обясняват това с грижата за репутацията.
Но през последните няколко десетилетия изследователите са открили, че наблюдението влияе и на когнитивните функции като паметта и вниманието. От една страна, това може да бъде много разсейващо. Едно проучване установи, че участниците се представят по-зле в задача за работна памет, когато им се показват снимки на хора, които ги гледат, в сравнение с когато им се показват снимки на хора с отвърнати погледи. Изследователите стигат до заключението, че директният поглед привлича вниманието на участниците и отклонява вниманието им от дадената задача. Други проучвания са установили, че повече функции, вариращи от пространственото ни възприятие до способностите ни за езикова обработка, са подобно натоварени от наблюдателния поглед.
Несъзнателни ефекти
Ефектите от наблюдението върху познанието са още по-дълбоки – те засягат несъзнателната обработка на заобикалящия ни свят от мозъка ни. В проучване, публикувано през декември 2024 г., изследователите показаха, че наблюдението ускорява несъзнателния анализ на лицата от участниците.
Екип, ръководен от невролога Кили Сеймур от Технологичния университет в Сидни, използва техника, наречена „непрекъснато потискане на светкавицата“ (НПС) , за да измери колко бързо хората откриват визуални стимули, които първоначално са убягнали от съзнателното им възприятие. Тази техника включва представянето на движещи се цветни модели на едното око, което може да забави възприемането на изображенията, представяни на другото око. Предишни проучвания показват, че хората осъзнават потиснатото изображение по-бързо, ако то е по-изразено. Например, едно НПС проучване установило, че участниците забелязват лицата, които ги гледат, по-бързо от лицата с отвърнати очи, което показва, че мозъкът ни обработва посоката на погледа, още преди да осъзнаем, че сме видели нещо.
Сеймур и нейните колеги се запитали дали това несъзнателно обработване може да бъде повлияно и от факта, че човекът знае, че е наблюдаван. Те събрали група хора, които станали свидетели на инсталирането на камери, които да предават на живо всяко тяхно действие на екрани в отделна стая. На участниците били показани лица, които били потиснати от НПС, и им било казано да натискат бутони, за да посочат местоположението на всяко лице.
Хората от „наблюдаваната“ група възприемали лицата по-бързо и по-точно от тези в контролната група, които изпълнявали същата задача без явно наблюдение. Разликата била почти една секунда. „Това е много за този тип несъзнателни процеси“, казва Коломбато, която не е участвала в това проучване. Въпреки че наблюдаваните участници съобщили, че са почувствали, че са наблюдавани, те не смятали, че това е повлияло на представянето им. Ефектът е бил специфичен за лицата – той не се е проявил при неутрални стимули като абстрактни модели – което означава, че наблюдението не е повишило възбудата или усилието като цяло. „Фактът, че този несъзнателен процес се влияе от извода за присъствието на наблюдател, показва колко сложно е социалното възприятие“, казва Коломбато.
В миналото изследователите предполагали, че ефектът от наблюдението идва от погледа на хората, но Коломбато и нейните колеги открили, че снимки на усти, насочени към участниците, оказват негативно влияние върху работната памет. Екипът също така е показал, че устите, представени с помощта на НПС, по-бързо влизат в съзнанието, ако са насочени към участниците, а не в обратна посока. Това работи дори и за абстрактни геометрични фигури, които могат да сочат към или в обратна посока от човек, като например конуси.
„Тези ефекти не се отнасят само до очите. Те са по-скоро общи ефекти от насочването на ума и вниманието на хората към вас… Наричаме тези ефекти „умствен контакт“, казва Коломбато. „Всъщност, става въпрос за това да бъдеш обект на нечие внимание.“
Невидими последствия
Наблюдението изглежда ускорява начина, по който хората взаимодействат социално. „Заключението е, че това да бъдеш наблюдаван задейства този вграден механизъм за оцеляване“, казва Сеймур. „Ти си в режим на борба или бягство, което е изтощително за мозъка.“
Как всеприсъстващите днес „електронни очи“ могат да повлияят на психическото ни здраве? Последиците могат да бъдат по-тежки за хората с шизофрения, които, според изследванията на Сеймур, могат да бъдат свръхчувствителни към погледа на другите. Други състояния, като социалната тревожност, също се характеризират със свръхчувствителност към социалните сигнали, което води до чувство на дистрес. „Бих казала, че постоянното наблюдение в съвременния свят до известна степен ни тласка всички в тази посока“, казва Сеймур, „което означава, че всички сме по-чувствителни към социалната си среда и сме нащрек, готови да реагираме.“
В Паноптикона затворниците винаги знаят, че охраната може да ги наблюдава, но никога не знаят дали наистина го прави. Това е ключът към силата на затвора, твърди френският философ Мишел Фуко: той, затвора, става всезнаещ и се интернализира от самите затворници. Може би това е причината затворът на Бентам да изглежда толкова актуален в нашата дигитална ера на алгоритми, брокери на данни и социални медии, когато често се чувстваме наблюдавани, но не знаем кой ни наблюдава.
„Това постоянно наблюдение може да натоварва когнитивните функции по начини, които все още не разбираме. Способностите, които се компрометират от наблюдението, са тези, които ни позволяват да се концентрираме върху това, което правим: внимание, работна памет и т.н.“, казва Белетиер. „Ако тези процеси се натоварват от наблюдението, може да се очаква влошаване на способността за концентрация.“ Тези изследвания показват, че въвеждането на повече наблюдение на работното място – обикновено с цел повишаване на производителността – всъщност може да има обратен ефект. Те също така показват, че онлайн тестовите среди, където учениците се наблюдават чрез уеб камери от човешки надзиратели или изкуствен интелект, могат да доведат до по-ниски резултати.
„ В миналото не сме били толкова наблюдавани, колкото сме сега, така че това е нов социален контекст, към който се адаптираме“, казва Коломбато. „Важно е да помислим как това ще промени когнитивните ни способности, дори и по несъзнателни начини.“
По материала работи: Теодор Петров
