Планът „Ширика“ е многогодишна инициатива, която има за цел да насърчи социално-икономическото включване на бежанците в страната. „Ширика“ може да се преведе като „сътрудничество“ от езика суахили. Президентът заяви, че планът, който е съсредоточен върху правата на човека, също така ще насърчи споделянето на тежестта, устойчивостта и споделения просперитет на фона на умората на донорите и намаляващата глобална хуманитарна подкрепа.
„Планът Ширика е смело решение, разработено от нас, което засилва призива на Африканския съюз за африкански решения на проблемите на Африка, както и на глобалните предизвикателства“, каза Руто по време на представянето му в Найроби, столицата на Кения.
Източноафриканската страна, която следва политика на отворени врати по отношение на убежището, приема над 700 000 бежанци, главно от Сомалия, Южен Судан, Бурунди и Демократична република Конго, поради продължаващите регионални конфликти.
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ – разгледайте някоя от нашите статии по темата с бежанците
Според Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) Кения е дом на два от най-големите бежански лагера в света: Дадааб в окръг Гариса, който приема повече от 420 000 души, и Какума в окръг Туркана, който подслонява над 300 000 души. Съгласно плана тези райони ще бъдат превърнати в общини, за да се увеличат икономическите възможности, образованието, здравеопазването и други основни услуги както за бежанците, така и за местните хора.
Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди поздрави Кения за приемането на огромен брой бежанци и лица, търсещи убежище, въпреки различните предизвикателства.
„Ширика“ признава, че решенията, които преминават отвъд зависимостта на бежанците от хуманитарна помощ към още по-голяма самостоятелност, са възможни“, каза Гранди, добавяйки, че ВКБООН се ангажира да подкрепи правителството на Кения, за да превърне този новаторски план в реалност.
Финансирането на планa е сериозно предизвикателство, като само преходната фаза изисква около 943 милиона долара. Планът предлага създаването на фонд и стратегия за набиране на средства чрез международни банки, публично-частни партньорства и частния сектор. Въпреки това, има нарастваща зависимост от донорско финансиране, което е рисково, тъй като големи донори намаляват помощта си.
По материала работи: Гергана Петкова
