Макар че филмът е точен в някои детайли, той си позволява някои свободи в представянето на процедурата , включително взаимодействията между кардиналите и нарушаването на правилата от тяхна страна.

Тайният процес по избор на нов римокатолически папа започва на 7 май, две седмици след смъртта на 88-годишния папа Франциск.

Феновете на номинирания за „Оскар“ филм „Конклав“, който разказва за избора на папа, може би си мислят, че имат преднина в това, което предстои. Но доколко филмът е съобразен с реалността?

„Конклав“ разказва историята на кардинал Томас Лорънс, декан на Кардиналската колегия, изигран от актьора Ралф Файнс. Лоурънс е натоварен със задачата да ръководи папските избори (конклава) след смъртта на главата на Католическата църква. По време на конклава излизат наяве тайни и скандали, свързани с кардиналите, които се борят за папския престол.

„Конклав“ се придържа към процедурата на истинските папски избори, но си позволява повече свобода по отношение на участието на героите от филма в тях. Като декан кардинал Лоурънс взема решения, които не биха били допустими при истински конклав.

Филмът „се справя добре“ с представянето на процедурите на конклава, казва Б. Кевин Браун, лектор по религиозни науки в университета „Гонзага“ в Спокан, щата Вашингтон. Но Браун има някои забележки. Позовавайки се на декорите и костюмите, Браун казва, че някои кардинали носят римски яки, които „не са напълно правилни“, а литургията, проведена преди конклава, изглежда, че е без олтар. Някои от сюжетните линии нямат публичен прецедент в историята на католическата църква.

„Конклав“ е почти точен по отношение на гласуването, цвета на дима и типичната продължителност на конклава

След смъртта на папата, Кардиналската колегия поема управлението на Католическата църква. Тези кардинали, избрани от папите, служат в страни по цял свят. Само тези на възраст под 80 години могат да бъдат избиратели.

Конклавът, който започна на 7 май 2025г., има 133 избиратели от 71 страни. (Още двама имат право да гласуват, но няма да участват по здравословни причини.)

Преди конклава кардиналите се събират на срещи, наречени „общи събрания“, където обсъждат приоритетите на Католическата църква. Конклавът се провежда в Сикстинската капела във Ватикана, както се показва във филма.

Гласуването, показано във филма, е до голяма степен достоверно, според това, което е описано от Конференцията на католическите епископи на САЩ: Избирателите гласуват чрез тайно гласуване, като отиват до съответния потир – обредна чаша за причастие, в която обикновено става освещаването на виното и превръщането му в Кръв Христова – казват молитва и пускат бюлетините си в потира. Те провеждат четири кръга гласуване на ден, докато един кандидат не получи две трети от мнозинството. След всеки кръг бюлетините се изгарят с химикали, които произвеждат оцветен дим, за да покажат дали е избран папа – черен дим означава, че никой не е избран, а бял дим означава, че Църквата има нов папа.

Във филма кардиналите избиратели се нуждаят от три дни, за да изберат папа. Това съответства на най-новата история; Браун казва, че конклавите през последните 100 години са продължавали от три до четири дни. От 1831 г. насам, според статия в сайта „History.com“, „нито един конклав не е продължил повече от седмица“.

Във филма кардинал Лорънс редовно нарушава правилата на конклава, като получава информация отвън

Филмът показва кардинал Лорънс да общува с монсеньор Реймънд О’Мали (в ролята Бриан Ф. О’Бърн), като го моли да провери неща като последната среща на папата с кардинал Джоузеф Тремблей (Джон Литгоу) и медицинската история на кардинал Винсент Бенитес (Карлос Диез). След като кардиналите усещат трусове в Сикстинската капела, О’Мали по-късно казва на Лорънс, че е имало експлозия на Пиаца Барберини (голям площад в Рим).

Браун заяви, че получаването на информация за събитията извън конклава „би нарушило правилата му“.

Кардиналите избиратели са изолирани по време на конклава и нямат достъп до телефони, телевизия или какъвто и да е досег със света извън Сикстинската капела.

Кардинал, наречен „in pectore“ или „в тайна“, не би бил допуснат до конклава.

Във филма Бенитес, описан като архиепископ на Кабул, Афганистан, се появява изненадващо. Той е избран за кардинал „in pectore“ или „в тайна“ от починалия папа. Старшите кардинали обсъждат дали Бенитес трябва да бъде допуснат до конклава. Kардинал Лорънс в крайна сметка решава, че той „юридически е кардинал“ и „има право да участва в изборите“.

В истински конклав би било невъзможно кардинал, чиято самоличност не е била разкрита преди смъртта на папата, който го е назначил, да се присъедини към конклава.

Kaноничното право, системата от закони и правила на Католическата църква, гласи, че папата може да избере човек за кардинал и да запази самоличността му в тайна. Докато самоличността на кардинала не бъде разкрита, кардиналът in pectore не е длъжен да изпълнява кардиналските си задължения, но също така не притежава кардиналски права, като например това да участва в конклава.

„Това може да се направи, както подсказва филмът, от съображения за безопасност в ситуации, в които назначаването на кардинала може да го изложи на риск, поради политическата обстановка в страната, в която живее“, обяснява Браун.

Ако кардинал in pectore не е бил обявен публично преди смъртта на папата, според Браун, статутът на кардинала изтича и „той вече не се счита за кардинал, дори ако името му бъде открито в завещанието на папата или в друг документ след смъртта му“.

Това се е случило в реалния живот, когато папа Йоан Павел II избира четирима кардинали in pectore, разкривайки само трима от тях, от Китай, Украйна и Латвия, преди да почине. Възможността за назначаването на четвъртия кардинал изтича, когато Йоан Павел II почива през 2005 г.

Кардиналите се опитват да научат за скандалите преди конклава, но слуховете се разпространяват

Във филма кардинал Джошуа Адейеми (в ролята Луциан Мсамати) и Тремблей се очертават като фаворити за папа по време на гласуването, но амбициите им са потъпкани, когато Лоурънс разкрива информация за миналото им. Адейеми е имал тайна връзка и вероятно е баща на дете, а Тремблей е обвинен в симония, т.е. продажба на църковна длъжност.

На практика кардиналите се опитват да потушат споровете и скандалите преди изборите.

„Със сигурност има политически игри и кардиналите ще направят всичко възможно, за да се уверят, че никой от тях, свързан със скандал, няма да бъде избран“, казва Браун. “Въпреки това е вероятно кардиналите да направят всичко възможно, за да открият всеки намек за скандал преди началото на конклава.“

Например, в реалния живот кардинал Анджело Бечиу се отказва от привилегиите си, които църквата му предоставя, през 2020 г. и бива осъден за финансови престъпления през 2023 г. Той твърди, че може да гласува в конклава тази година, защото Франциск не му е забранил да участва. Кардинал Пиетро Паролин, държавен секретар на Римската курия, разкри две писма от Франциск, в които се казва, че кардинал Бечиу не може да участва в конклава, както твърдят и редица италиански медии.

Това се е случило по време на общото събрание, казва Браун, когато кардиналите все още не са изолирани.

„Не е необичайно кардиналите да се опитват да породят съмнения относно кандидат, на когото се противопоставят“, казва той.

Подобен „скандал“ се е разиграл и с досегашния папа Франциск – тогава известен като кардинал Хорхе Марио Берголио.

Когато Франциск набира скорост по време на конклава през 2013 г., „започнаха да циркулират слухове, че има само един бял дроб“, казва Браун. Франциск разказва за този епизод в интервю за книга, публикувана през 2024 г. Когато един кардинал попита Франциск дали слухът е верен, той отговори, че част от белия му дроб е била отстранена след респираторна инфекция преди повече от 50 години.

По материала работи: Теодор Петров