Нов закон в Бразилия може да доведе до „значителни щети за околната среда и нарушения на правата на човека“ и представлява „връщане назад с десетилетия“ в защитата на околната среда в Бразилия, включително на Амазония, заяви специалния докладчик на ООН по въпросите за човешкото право на здравословна околна среда Астрид Пуентес Рианьо.
Плановете за ускоряване на одобряването на проекти за развитие бяха критикувани от Рианьо докато страната се подготвя да бъде домакин на климатичната конференция COP30 тази година.
Законодателите приеха планове за опростяване на екологичните лицензи за инфраструктура, включително пътища, язовири, енергетика и мини, през този месец, въпреки че президентът все още не е одобрил официално законопроекта.
Критиците го нарекоха „закон за опустошението“ и твърдят, че той може да доведе до обезлесяване. Поддръжниците на закона считат, че новата национална лицензионна система ще опрости дългия и сложен процес, през който компаниите трябва да преминат, за да докажат на властите, че планираните проекти не причиняват неприемливи щети на околната среда.
Съгласно промените, някои предприемачи ще могат сами да декларират своето екологично въздействие чрез онлайн формуляр за по-малки проекти – мярка, която според поддръжниците ще намали бюрокрацията, но буди сериозни опасения сред критиците.
Рианьо заяви пред Би Би Си, че се опасява, че по-леките регулации ще „се прилагат за някои минни проекти“ и ще засегнат Амазонския регион. Тя също така заяви, че е „много притеснена“ от идеята за автоматично подновяване на разрешителните за проекти, при които не са настъпили значителни промени: „Това ще попречи на извършването на оценки на въздействието върху околната среда. Някои от тези проекти включват минни или инфраструктурни обекти, където е необходима пълна оценка. Това ще доведе и до обезлесяване. Промени или продължаване на проекти може да означават изсичане на гори без адекватна проверка.“
Голяма част от обезлесяването и изсичането на гори в Амазония се дължи на селското стопанство и минното дело, понякога незаконно, като според Рианьо законопроектът представлява „стъпка назад“ в усилията за предотвратяване на този процес.
Нейната реакция идва два месеца след публикуването на нов анализ, който показва, че през 2024 г. са унищожени огромни площи от Амазония, като горските пожари, засилени от сушата, допълват натиска от изсичането на горите, причинено от човека.
Съгласно новия закон, екологичните агенции ще имат 12 месеца – с възможност за удължаване до 24 месеца – да вземат решение дали да издадат лиценз за стратегически проекти. Ако този срок не бъде спазен, лицензът може да бъде издаден автоматично.
Поддръжниците твърдят, че това ще даде сигурност на бизнеса, като предотврати забавянията, които възпрепятстват проекти като хидроелектрически язовири за чиста енергия или железопътни линии за превоз на зърно.
Законът също така ще облекчи изискването за консултации с коренните общности на киломбола (потомци на афро-бразилски роби), в някои ситуации, освен ако те не са пряко засегнати. Експерти на ООН изразиха опасения, че ускорените оценки могат да ограничат участието на коренните общности и да засегнат правата на човека.
Поддръжниците на законопроекта твърдят, че той ще насърчи икономическото развитие, включително проекти за възобновяема енергия, които се очаква да стимулират икономиката и да намалят разходите за бизнеса и държавата.
Но критиците се опасяват, че отслабването на екологичните защити може да увеличи риска от екологични бедствия и да наруши правата на коренните народи.
Сенатът и Камарата на депутатите одобриха законопроекта и сега той очаква одобрение от президента. Президентът Лула да Силва има срок до 8 август да реши дали да одобри или да наложи вето на новия закон. Дори ако президентът наложи вето, има вероятност консервативно ориентираният конгрес да се опита да го отмени.
Бразилският министър на околната среда и климатичните промени Марина Силва се противопостави категорично на законопроекта, осъждайки го като „смъртоносен удар“ върху екологичните защити. В миналото тя вече е била в противоречие с президента по други въпроси, включително предложенията за проучване на възможностите за добив на петрол в Амазонския басейн.
Бразилската климатична обсерватория определи законопроекта като „най-големия удар по околната среда“ от времето на военната диктатура в Бразилия, когато строителството на пътища и разширяването на селското стопанство доведе до увеличаване на обезлесяването в Амазония и изселването на много коренни жители.
Рианьо заяви, че според бразилски учени законопроектът „ще премахне защитата на над 18 милиона хектара в страната – площ, равна на размерите на Уругвай“, и добави, че „последствията са огромни“.
Работил по публикацията: София Делиянкова
Източник: BBC
