Между 4-6 ноември 2025 г. в катарската столица Доха ще се проведе Втората среща на върха за социално развитие на ООН. Тя е свикана от Общото събрание на ООН с Резолюция 78/261 с цел преодоляване на пропуските и потвърждаване на ангажимента към Копенхагенската декларация за социално развитие от 1995 г. и осигуряване на тласък за прилагане на Програмата до 2030 г. Правителството на Катар ще бъде домакин на срещата на върха с подкрепата на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН (DESA).
30 години след първата социална среща на върха в Копенхаген, човечеството е постигнало безпрецедентен социален прогрес. Повече от един милиард души са се измъкнали от крайната бедност от 1995 г. насам. Хората живеят по-дълго и са по-образовани от всякога. Също така сме по-добре свързани благодарение на бързия технологичен напредък, включително разширения достъп до интернет и мобилни телефони.
И все пак много хора вярват, че животът е по-лош сега, отколкото е бил преди 50 години. Eдна от причините за това е, че ползите от прогреса не са равно разпределени. Социалните и икономическите неравенства продължават да съществуват и в много случаи са се влошили. Второ, хората по света също съобщават, че се чувстват несигурни. Според най-скорошната оценка на Gallup World Poll относно удовлетвореността от живота, 60% от анкетираните са „затруднени“, докато 12% са описани като „страдащи“. Неотдавнашните кризи, нарастващите заплахи от изменението на климата и ескалиращите конфликти увеличават чувството за несигурност.
Множество тревожни тенденции се натрупват през последните години. Към 2025 г. по-голямата част от крайно бедните в света живеят в нестабилни и засегнати от конфликти условия. Смята се, че един на всеки седем души по света е бил изложен на конфликт между юли 2023 г. и 2024 г. Преките икономически загуби от насилствени конфликти са потресаващи. Една оценка показва, че те възлизат на 19,1 трилиона долара, или около 13,5% от световния БВП през 2023 г. Насилствените конфликти засягат не само най-бедните страни. През последното десетилетие повече хора са били убити в страните със среден доход, отколкото в тези с ниски доходи.
В резултат на повишените нива на конфликти и насилие, светът е свидетел на най-голямата криза на принудително разселване, регистрирана някога. В края на 2023 г. в световен мащаб е имало 117,3 милиона разселени лица, от които вътрешно разселените съставляват около 58%. Сирия, Колумбия, ДРК, Йемен, Етиопия и Афганистан продължават да приемат най-голямото население от вътрешно разселени лица. Жените и децата заедно съставляват около 70 процента от всички насилствено разселени лица по света. Нещо повече, неблагоприятните климатични промени вероятно ще окажат най-голямо въздействие върху много от днешните крехки и засегнати от конфликти общества.
Срещата предлага възможности
- Изкореняването на бедността и глада трябва да бъде приоритет. Нужно е увеличаване на финансирането, с акцент върху неформалните работници, жените, мигрантите и други уязвими групи, и предотвратяване на неефективността, причинена от фрагментирани и припокриващи се програми.
- Интегриране на социалната закрила с устойчивостта към изменението на климата. Привеждане на системите за социална закрила в съответствие със стратегиите за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците, за да се намалят свързаните с климата уязвимости и да се справят с климатични те рискове.
- Намаляването на многоизмерното неравенство, включително неравенството между половете, е приоритет за приобщаващо социално развитие, който изисква всеобхватни политики.
- Премахване на цифровото разделение. Инвестиране в цифрова инфраструктура и развитие на умения и регулиране на изкуствения интелект, за да се гарантира справедливост, приобщаване и зачитане на правата на човека.
- Повишаване на качеството и резултатите от образованието. Увеличаване на разходите за образование, за да се достигнат средните стойности в световен мащаб, насърчаване на критичното мислене и подкрепа на инициативи за учене през целия живот.
- Инвестиране във всеобщо здравеопазване. Разработване на устойчиви здравни системи и инвестиране в здравна инфраструктура и капацитет на работната сила, като се набляга на първичното здравеопазване и всеобщия достъп, по-специално за населението в неравностойно положение и селските райони.
- Насърчаване на зелените и цифровите работни места. Фокус върху преквалификацията на работниците за нововъзникващи индустрии, като например възобновяемата енергия и технологично ориентираните сектори
Какво е записано в подготвената за подписване декларация?
Акцентирано е върху ангажимента за човешко достойнство, социална справедливост, мир и равенство. Същността е: „Убедени сме, че справянето с днешните социални предизвикателства изисква укрепване на международната солидарност, изграждане на доверие и подновен ангажимент за многостранни действия по социалния стълб на устойчивото развитие, иновативни решения и приобщаващо международно сътрудничество, за да се превърнат обещанията напълно в конкретни резултати за всички.“ (стр. 3)
В допълнение към ангажиментите от Копенхаген, документът потвърждава по-специално Програмата до 2030 г. и насърчаването и защитата на правата на човека, включително правото на развитие.
Има конкретни ангажименти за изкореняване на бедността, насърчаване на достойния труд, подобряване на социалното приобщаване и справяне с междусекторни въпроси като продоволствена сигурност, здравеопазване, цифрова трансформация, равенство между половете, жилищно настаняване и миграция. Тази част съдържа и раздел за финансиране на социалното развитие. Наред с други неща, той предвижда ангажимент за увеличаване на инвестициите в социалната политика, включително системите за социална закрила, но без да се уточнява това по-подробно.
Предвижда се създаването на структуриран механизъм за преглед, включващ преглед на всеки пет години под егидата на Общото събрание и укрепване на Комисията за социално развитие (CSOCD), която е базирана в Икономическия и социален съвет на ООН (ECOSOC).
Очаквания и критични оценки:
Предвид напрежението в многостранното сътрудничество, ясният ангажимент за прилагане на Декларацията от Копенхаген от 1995 г. и Програмата до 2030 г. все пак е постижение. Текстът споменава и подкрепя и други важни договори, като Парижкото споразумение за климата (2015 г.), Ангажимента от Севиля (2025 г.), Декларацията от Рио (1992 г.) и Програмата за действие от Адис Абеба (2015 г.). Това подкрепя предишни решения и напредък.
Има положителни намерения по отношение на последващия период – че на всеки 5 години, считано от 2031 г., ще се обсъжда напредъкът по целите на декларациите от Копенхаген и Доха и ангажиментът към целите ще бъде подновен.
Липсва обаче нов холистичен подход, като например нов еко-социален договор, който балансира нуждите от социално развитие, икономически и технологичен прогрес и борба с планетарните кризи. Липсват количествено измерими цели. Текстът остава неясен по отношение задълженията на транснационалните корпорации и тяхното регулиране.
Според ангажираните с подготовката граждански организации, ангажиментите за борба с междусекторната дискриминация, правата на жените и приобщаването на хората с увреждания можеха да бъдат разгледани по-подробно.
Каква е ролята на срещите на върха на ООН?
Срещите на върха на ООН предоставят платформи на високо ниво, на които световните лидери могат да изградят глобален консенсус, да се справят с неотложни предизвикателства и да подновят сътрудничеството за постигане на споделени цели като устойчиво развитие и мир. Тези срещи насърчават многостранността, стимулират реформите в системата на ООН и ускоряват прилагането на международни споразумения, като например Дневен ред за устойчиво развитие до 2030 г.
Благодарение на тях може да се постигне съгласие по критично важни глобални проблеми. Те служат като катализатор на действия за изпълнение на съществуващи международни програми, например Целите за устойчиво развитие. Важни са за мобилизиране на политическата воля и за координиране на глобални отговори по отношение на икономически неравенства, конфликти и климатични промени.
Този род срещи на върха подкрепят принципите на мултилатерализма и международното сътрудничество. Един от силните примери от последните години е Срещата за бъдещето през 2024 година, която прие Пакт за бъдещето Pact for the Future и Декларация за бъдещите поколения Declaration on Future Generations. По-стари добри примери са Световната конференция за правата на човека през юни 1993 г. във Виена и Срещата на върха за социалното развитие през март 1995 г. в Копенхаген. Точно те стават през 90-те години на 20 век катализатор за включване на неправителствените организации в глобалния диалог.
Втората социална среща на върха е уникална възможност за правителствата и ООН да да поведат глобален ангажимент за социална справедливост и равенство и да постигнат обвързващи действия за изграждане на общества, които работят за всички и носят просперитет за всички. Тя ще потвърди значението на три основни стълба в социалното и икономическото развитие на човечеството: преодоляване на бедността; пълна и продуктивна заетост и достойна работа; социална интеграция и включване.
