Според ООН, транснационални престъпни групи, базирани в Югоизточна Азия, подхранват трафика на хора, като ги принуждават да извършват престъпления или са сексуално експлоатирани във „ферми за измами“
Около 400 от престъпните предприятия се намират във Филипините. Почти винаги се управляват незаконно и тайно, успоредно със законни и лицензирани онлайн игри. Тази практика набира скорост най-вече по време на пандемията от Ковид-19. През последните години, Филипинската президентска служба срещу организираната престъпност (PAOCC) е извършила обиски и е затворила десетки такива бизнеси. С помощта на Службата на ООН по наркотици и престъпност работят за справяне с фермите за измами, търсейки начини за партньорство с други страни от региона, като Камбоджа, Лаос и Мианмар.
Журналист от ООН е посетил две локации в Манила и Бамбан, които са били обискирани от органите на реда. Там разговаря с двама човека, които са били част от престъпните схеми – една жена от Филипините и мъж от Малайзия.
Жената, нека я наречем Сюзън, сподели, че доведената ѝ сестра я подмамва да замине за Мианмар, където да започне работа в сферата на маркетинга в нейна фирма. Оказва се, че фирмата е ферма за измами и е принудена да изплати дълга на сестра си, която избягала.
„Възприех самоличността на богата млада жена от Бруклин, която притежава имоти и бизнеси. Използвах снимки от Инстаграм и се свързвах с разведени или самотни мъже от САЩ, за да ги накарам да ми изпращат пари. На снимките „аз“ винаги пазарувах, но реално бях затворена в сграда“, споделя тя. Ако някой клиент поиска видео разговор има други трафикирани момичета, които да изпълнят задачата.
Малайзиецът също сподели своето преживяване в измамните ферми: „Повечето хора не избират да бъдат там. Трябва да работиш по 16 часа на ден, свързвайки се с клиенти от различни часови зони. Мениджърите ми казваха да накарам клиентите да инвестират във фиктивни петролни сделки в Дубай и след това да им открадна парите. Има и месечна квота за определена открадната сума. Моята беше 100,000 долара, а когато не успявах да го направя, бях пребиван.“
Представител на филипинската служба разказва, че от Бамбан са спасени около 680 човека, но няколко от мениджърите са успели да избягат, след като са били предупредени. Жените са били трафикирани като секс робини, като в една от фермите те са били излагани в „аквариум“ където против волята им са били показвани, за да могат мъжете да си изберат с коя от тях да правят секс.
Самите ферми представляват цял комплекс, в който всичко е осигурено. Има общежития, столова, бръснарница, клиника, спа, стая за хазарт, както и ВИП караоке стая за високопоставените мениджъри, където могат да пият, пеят и да се социализират в лични стаи. Няколко метра надолу по коридора е открита и стая за мъчения, служеща за наказанията на работниците, в която имало белезници и кървави следи по стените.
Сюзън разказва за случай, в който се почувствала гузно да измами един клиент, предупреждавайки го, а на мениджъра си казала, че клиентът я блокирал. След това била пребита с метален прът, а травмите ѝ били толкова тежки, че трябвало да бъде откарана в болница, но там не споделила истинската причина за нараняванията си. След това накарали родители ѝ да платят сметките от болницата, но те нямали парите. В един момент тя била пребивана по 13 пъти на ден, а когато разбрали, че в крайна сметка няма да получат пари от нея решили да я пуснат. Така през Тайланд тя отново се прибрала у дома, а днес работи за филипинските служби.
Фермите за измами са регионален проблем, който не може да бъде разрешен само от една страна. Измамниците винаги са с няколко стъпки напред, затова правоприлагащите органи из региона трябва да си сътрудничат, а Службата на ООН по наркотици и престъпност би изиграла важна роля в осъществяването на комуникация между страните.
Превод:Борислава Георгиева
