Време ли е за реформа в СЗО?

В разгара на най-голямата здравна криза от създаването на ООН, светът е приковал вниманието си към Световната здравна организация (СЗО) не само заради препоръките на експертите ѝ, но и заради проблеми в управлението, които стават обект на все по-голямо медийно внимание.

От началото на епидемията СЗО води държавите в борбата срещу новия вирус. Ежедневни пресконференции от Генералния директор, Тедрос Гебрейесос, дават информация за броя на заразените и тяхното териториално разпределение още преди епидемията да се превърне в пандемия. С разпространението на COVID-19 в почти целия свят обаче критиките към Световната здравна организация за неадекватни мерки и реакция, се засилват.

Най-силно отекнаха обвиненията към СЗО, когато американският президент Доналд Тръмп обяви, че е дал разпореждане на администрацията си за временно спиране на финансовата вноска на САЩ към СЗО, поради съмнения за прикриване на информация за разпространението на вируса и лошо управление, което е загубило ценно време на държавите в борбата срещу коронавируса.

Сред аргументите на Доналд Тръмп бяха липсата на адекватна реакция на СЗО още в началото на епидемията, когато тя не е изпратила достатъчно експерти, които да установят причините за възникването и разпространението на COVID-19 и не е призовала Китай за повече прозрачност и споделяне на информация за заразата. Това далеч не е първият случай на остра критика към ООН и оттегляне от споразумения от началото на мандата на Доналд Тръмп. През 2019 г. САЩ официално се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата.

Срещата на Г-7 и времето за трудни въпроси

След провелата се през изминалия месец конферентна среща на лидерите от Г-7, резултатът бе твърда позиция, че сега не е време за ограничаване на финансирането на организации като СЗО и че само чрез общи усилия с всички възможности на многостранната дипломация битката с вируса може да бъде спечелена. Още тогава обаче световните лидери споделиха нуждата от внимателно проучване и разследване на действията на СЗО, както и задаването на “трудни въпроси“, на които трябва да се търсят отговори. Ето че времето за това дойде, след като само преди седмица в рамките на виртуално заседание, държавите – членки на СЗО приеха резолюция, с която се съгласиха да бъде проведено независимо разследване на действията на организацията при справяне с пандемията от COVID-19.

Нека обаче разгледаме какви са основните дейности и цели на Световната здравна организация и как тя се финансира.

Kакво всъщност прави СЗО?

СЗО е основана през 1948 г. със седалище в Женева, а функциите и бюджетът ѝ се определят от всички държави членки. Задачите ѝ се простират от подобряване на здравните услуги по света и достъп на повече хора до основни здравни грижи, ограничаване на разпространението на заразни болести, до предвиждането на глобални здравни кризи като настоящата и тяхното овладяване.

Един от основните приноси на организацията за световното здраве още от 70-те години на миналия век е създаването на Програмата за имунизиране, с помощта на която милиони деца по света биват ваксинирани. Организацията, също така, работи за подобряване достъпа до антибиотици, чиста вода и санитарни условия, които силно намаляват рисковете от разпространение на зарази.

Източник: WHO Africa

СЗО създава редица научни фондове, привличайки учени от цял свят, които да работят върху някои от най-наболелите проблеми на медицината, включително изследването на антибиотичната резистентност на световното население, която се превръща в проблем, критичен за световното здраве.

В резултат от дейностите по превенция, проследяване и лечение от страна на СЗО и нейните глобални партньори в периода 2000 – 2015 г. броят на смъртните случаи, причинени от малария е намалял с 60%, а смъртността от туберколоза е спаднала с 30%. Организацията има важен принос в спасяването на живота на милиони деца по света, заболели от дребна шарка, а детският паралич днес почти напълно е изкоренен.

СЗО има ключова роля и в ограничаване на разпространението на ебола – вирусна инфекция, със средно 50% смъртност, която в различните периоди на разпространение на заразата, открита през 1976 г., е варирала между 25 и 90%.

Как се финансира СЗО?

Източник: WHO

Източниците на финансиране на Световната здравна организация са различни. Около 35% от бюджета на организацията идва от държавите – членки на СЗО, което се равнява на 1.79 млрд. щатски долара. Най-голяма вноска правят Съединените щати (553 млн. щ.д.), следвани от Великобритания (293 млн. щ.д.) и Германия (214 млн..д.). Трите държави заедно допринасят за над половината от бюджета, гарантиран от държавите членки. България допринася със 114 000 щ.д. от държавния си бюджет. Останалата част от финансирането на СЗО се формира от филантропски фондации, международни организации, дарения от бизнеса и частни лица.

Най-значителна част от общия бюджет на организацията бива усвояван в борбата срещу детския паралич, имунизации, подобряване на достъп до основни грижи, както и за управление и администрация. Вглеждайки се в териториалното разпределение на финансовите средства, можем да видим, че те са насочени преди всичко към африканските държави и тези от Източното Средиземноморие (Сирия, Ливан, Палестина, Йордания).

Какво показват предишни независими доклади и научен ли е урокът от епидемията от ебола ?

Критиките към СЗО, свързани с настоящата пандемия са ненавременни действия, липса на ефективни пропоръки, а често и противоречиви такива към държавите. Чести са обвиненията, че организацията защитава интересите на Китай.

Един от аргументите срещу СЗО е нейно официално съобщение от 14 януари, когато СЗО съобщава: „Първоначалните изследвания на ситуацията в Китай сочат, че няма доказателство за пренасяне на заразата от коронавируса от човек на човек“.

СЗО бива обвинявана и че е игнорирала информация от тайванските власти за сериозността на вируса още през декември, както и че умишлено не дава гласност на мерките, които Тайван предприема за справяне с COVID-19. Островът се превърна в добър пример, успявайки да овладее и контролира разпространението на коронавируса, а междувременно отношенията му със СЗО се изостриха.

През 2014 г. в борбата срещу ебола, СЗО по подобен начин бива разкритикувана, че оперативните ѝ действия са неефективни, че често има несъответствие между нормативно заложените ѝ функции и реалния капацитет на работа. Както и в кризата с COVID-19, СЗО реагира прекалено бавно в началото на епидемията и не успява да алармира навреме световната общност за опасностите от бързо разпространение на заразата.

През 2015 г.  Изпълнителният съвет на СЗО взима решение за създаване на Независим панел за оценка (Ebola Interim Assessment Panel), съставен от група от независими експерти, които да оценят реакцията на организацията при епидемията от ебола. Задачата на експертите се състои в оценката на три компонента от дейността на СЗО, а именно:

  • следване на Международните здравни правила;
  • капацитет на СЗО за справяне при здравни кризи;
  • сътрудничество на СЗО със здравните системи и хуманитарни организации.
Източник: UNICEF / Naftalin

Незивисимият панел от експерти установява категорично, че задействането на всички механизми на хуманитарната система при епидемията от ебола се е случило прекалено бавно.

На първо място, в доклада на Независимия панел се споменава, че промени в СЗО са необходими, за да изпълнява тя ролята си на „пазител на глобалното здраве“. Те обаче ще изискват участието не само на организацията, но и на Генералния секретар на ООН и на всички държави членки.

Една от препоръките на експертите e въвеждането на стимули на държавите – членки да докладват на СЗО за наличието на рискове за обществено здраве, както и увеличаване на финансовия принос на държавите със 100 млн. щ.д., които да бъдат насочени само за подготовка за отговор при епидемични кризи. Препоръчва се и нова стратегия за разпределение и организиране работата на регионалните офиси на СЗО по света, вземайки се предвид спецификата на всяка държава.

Впечатление прави препоръката на независимите експерти за създаване на Център за подготовка и отговор при кризи, чиято дейност да се следи от независим борд. Председателят на този борд следва да представя Годишен доклад за здравната сигурност на глобално ниво пред ръководството на СЗО и пред Общото събрание на ООН.

Анализирането на действията на здравната организация при епидемията от ебола е ключово за подобряване работата на организацията и отговора ѝ при епидемични и други здравни кризи. Всеки ненаучен урок тогава е довел до бавна и неефективна реакция при пандемии като днешната с COVID-19. Именно затова е критично важно сегашната ситуация и механизми на реакция да се анализират и оценят, за да сме подготвени за следващата пандемия, която може да е още по-смъртоносна от сегашната. А какво ще покаже независимото разследване на действията на СЗО при пандемията от COVID-19, предстои да разберем.

Източници: WHO; Ebola Interim Assessment Panel

NO COMMENTS