Автор: Иън Бремър
След като на 6 януари бунтовници нахлуха в Капитолия, някои от най-влиятелните институции в САЩ се задействаха, за да накажат лидерите на неуспешния бунт. Но те не бяха тези, които бихте очаквали. Facebook и Twitter блокираха профилите на президента Доналд Тръмп заради публикации, в които той хвалеше бунтовниците. Amazon, Apple и Google ефективно изгониха Parler, алтернатива на Twitter, която поддръжниците на Тръмп бяха използвали, за да насърчават и координират атаката, като блокираха достъпа му до уеб хостинг услуги и магазини за приложения. Големи приложения за финансови услуги, като PayPal и Stripe, спряха да обработват плащания за кампанията на Тръмп.
Държавите са основните действащи лица в глобалните дела от близо 400 години. Това започва да се променя, тъй като няколко големи технологични компании се съревновават с тях за геополитическо влияние. Последиците от бунтовете на 6 януари са най-новото доказателство, че Amazon, Apple, Facebook, Google и Twitter вече не са просто големи компании; те са поели контрол над аспекти на обществото, икономиката и националната сигурност, които дълго време бяха изключителна прерогатива на държавата. Същото важи и за китайските технологични компании като Alibaba, ByteDance и Tencent. Недържавните участници все повече оформят геополитиката, като технологичните компании са начело. И макар че Европа иска да участва, нейните компании не разполагат с размера или геополитическото влияние, за да се конкурират с американските и китайските си колеги.
Време е да започнем да мислим за най-големите технологични компании като за нещо подобно на държави. Тези компании упражняват форма на суверенитет над бързо разширяваща се сфера, която излиза извън обхвата на регулаторните органи: цифровото пространство. Те внасят ресурси в геополитическата конкуренция, но са изправени пред ограничения на своята власт да действат. Те поддържат външни отношения и отговарят пред избиратели, включително акционери, служители, потребители и рекламодатели.
За да разберем как ще се развие борбата за геополитическо влияние между технологичните компании и правителствата, е важно да разберем същността на властта на тези компании. Инструментите, с които разполагат, са уникални в глобалните отношения, което е причината правителствата да срещат толкова големи затруднения в тяхното контролиране. Въпреки че това не е първият път, когато частни корпорации играят важна роля в геополитиката, по-ранните гиганти никога не са могли да се мерят с всеобхватното глобално присъствие на днешните технологични компании. Едно е да упражняваш власт в задимените стаи на политическите брокери на власт, а друго е да влияеш пряко върху прехраната, взаимоотношенията, сигурността и дори мисловните модели на милиарди хора по целия свят.
Днешните най-големи технологични компании имат две важни предимства, които им позволяват да упражняват независимо геополитическо влияние. Първо, те не оперират и не упражняват власт изключително във физическия свят. Те са създали ново измерение в геополитиката – цифровото пространство – върху което упражняват първостепенно влияние. Хората все повече живеят живота си в тази обширна територия, която правителствата не контролират и не могат да контролират напълно. Последствията от този факт засягат практически всички аспекти на гражданския, икономическия и личния живот. В много демокрации днес способността на политиците да привличат последователи във Facebook и Twitter им осигурява финансовата и политическата подкрепа, необходима за спечелване на изборите. Ето защо действията на технологичните компании за отстраняване на Тръмп от платформите след бунтовете в Капитолия бяха толкова мощни. Вторият начин, по който тези технологични компании се различават от своите formidални предшественици, е, че все повече предоставят пълна гама от продукти както в цифровия, така и в реалния свят, които са необходими за функционирането на едно модерно общество. Въпреки че частните компании отдавна играят роля в задоволяването на основни нужди, от медицина до енергия, днешната бързо дигитализираща се икономика зависи от по-сложен набор от стоки, услуги и информационни потоци. В момента само четири компании – Alibaba, Amazon, Google и Microsoft – задоволяват по-голямата част от световното търсене на облачни услуги.
Частните технологични компании също осигуряват националната сигурност, роля, която традиционно е била запазена за правителствата и наетите от тях военни доставчици. Когато руски хакери проникнаха в американски правителствени агенции и частни компании миналата година, именно Microsoft, а не Агенцията за национална сигурност или Киберкомандването на САЩ, първи откриха и блокираха нарушителите.
Затъмняването на националната държава от големите технологични компании не е неизбежно. Правителствата предприемат стъпки за овладяване на непокорната цифрова сфера: дали това са последните действия на Китай, насочени срещу Alibaba и Ant Group, които провалиха това, което би било едно от най-големите първични публични предлагания в света; опитите на ЕС да регулира личните данни, изкуствения интелект и големите технологични компании, които определя като цифрови „пазители“; многобройните антитръстови законопроекти, внесени в Камарата на представителите на САЩ; или продължаващия натиск на Индия върху чуждестранните компании за социални медии – технологичната индустрия е изправена пред политическа и регулаторна реакция на много фронтове.
Най-важният въпрос в геополитиката днес може би е: Ще успеят ли страните, които разбиват или ограничават най-големите си технологични компании, да се възползват от възможностите на следващата фаза на цифровата революция, или усилията им ще имат обратен ефект? ЕС, обезпокоен от факта, че не е създал цифрови гиганти по подобие на САЩ и Китай, изглежда решен да разбере отговора. Той е в челните редици на демократичните общества, които настояват за по-голяма суверенност в цифровото пространство. През 2018 г. ЕС прие всеобхватен закон за защита на данните, който ограничава прехвърлянето на лични данни извън 27-членния блок и заплашва с високи глоби компаниите, които не успяват да защитят чувствителната информация на гражданите на ЕС.
ДЪРЖАВАТА ОТВРЪЩА НА УДАРА
Нов регулаторен пакет, който се обсъжда в Брюксел, ще даде на Европейската комисия нови правомощия да налага глоби на интернет платформи за незаконно съдържание, да контролира приложения с изкуствен интелект с висок риск и потенциално да разбива технологични компании, които бюрократите от ЕС считат за прекалено мощни. ЕС и влиятелни държави-членки, като Франция, също призовават за индустриални политики, фокусирани върху технологиите, включително милиарди евро държавно финансиране, за да насърчат нови подходи за обединяване на данни и изчислителни ресурси.
Целта е да се разработят алтернативи на най-големите облачни платформи, които, за разлика от настоящите опции, са основани на „европейски ценности“. Целта е да се разработят алтернативи на най-големите облачни платформи, които, за разлика от настоящите опции, са основани на „европейските ценности“.
Това е огромен риск. Европа, действаща от позиция на слабост, залага на това, че може да овладее технологичните гиганти и да отприщи нова вълна от европейски иновации. Ако обаче се окаже, че само най-големите технологични платформи могат да съберат капитала, таланта и инфраструктурата, необходими за разработването и управлението на цифровите системи, на които разчитат компаниите, Европа само ще ускори геополитическия си упадък. Резултатът зависи от това дали няколко големи облачни платформи, с всички съпътстващи икономически възможности и предизвикателства, могат да продължат да стимулират иновациите, или дали група компании, работещи под по-голям правителствен надзор, все още могат да произвеждат авангардна цифрова инфраструктура, която е конкурентоспособна в световен мащаб.
Един нов цифров свят
Глобалистите ще твърдят, че правителствата няма да могат да поддържат икономическа и технологична конкурентоспособност в дългосрочен план, ако се затворят в себе си и възприемат бункерна менталност. Американските глобалисти ще отбележат, че големите азиатски и европейски компании, далеч от напускане на Китай, засилват присъствието си там – и че Вашингтон ще навреди само на себе си, като принуди американските компании да напуснат най-големия потребителски пазар в света. Китайските глобалисти ще твърдят, че способността на ККП да поддържа стабилен растеж – и следователно вътрешна легитимност – ще зависи от това дали Китай ще успее да се утвърди като център на глобалната иновация.
А технологичните утописти? Те ще бъдат щастливи да работят в тиха среда, изчаквайки своя момент. Докато националните шампиони и глобалистите се борят за това кой ще оформя правителствената политика, технологичните утописти ще използват традиционни компании и децентрализирани проекти, като Ethereum, за да изследват нови граници в цифровото пространство, като метавселената, или нови подходи за предоставяне на основни услуги. Те ще заемат разбиращ тон, когато американското правителство ги извика пред Конгреса от време на време, както обикновено, за да осъди егото и властта им, като предприемат минимални стъпки, за да успокоят политиците, но разгръщат агресивни лобистки усилия, за да подкопаят всякакви опити на Вашингтон да ги подчини.
Източник: списание „Foreign Affairs“, ноември/декември 2021, брой. 100, №. 6, стр. 112-128
Публикувано от: Съветът по международни отношения (Council on Foreign Relations)
Връзка: https://www.jstor.org/stable/10.2307/27121446
Преведено от: Цветина Стойчева
