Какво ще се случи, ако група будни ученици излязат заедно на една сцена, за да овладеят майсторството на противодействието на конфликти и тормоз? Отговорът идва с емоция, смях и доза смелост, защото тази гама от чувства преживяха участниците във втория обучителен семинар по проект ТеСТ – „Театър срещу тормоза в училище“, организиран от Дружеството за ООН в България.
От 27 до 29 юни 2025 г. в парк хотел „Москва“ в София учители и ученици заедно откриха колко силен инструмент може да бъде театърът, когато става дума за разбиране на другия и справяне с трудни ситуации.
Обучител и вдъхновител беше Антония Любенова – основател на „Креатосфера“, фасилитатор и практик по ненасилствена комуникация. С помощта на упражнения и практики от „Форум-театъра“ – част от световноизвестния „Театър на потиснатите“ на Аугусто Боал, участниците откриха сцената като безопасно пространство за диалог и промяна.
Антония разказа как игрите могат да се превърнат в крачка към нещо много по-голямо – училище, свободно от тормоз:
– В първата част на деня се фокусирахме върху ненасилствената комуникация и разсъждавахме как възникват конфликти. За целта създаваме карта на конфликта, която да ни покаже по какъв начин ние разбираме конфликта.
Тази карта на конфликта съдържа 4 елемента.
Първо – пещерата, това са нещата, които разрушават връзката ни в ситуация на конфликт и ни пречат;
после – мостът, който е нещата, които ни свързват в ситуация на конфликт;
пиратският кораб – това са нещата, които другите хора правят по време на конфликт;
и замъкът, който символизира изборите, които имаме в ситуация на конфликт.
Разделихме групата на две.
Всяка група си създаде своя собствена карта на конфликта, после ги събрахме заедно, след което представихме „айсберга“ на ненасилствената комуникация, която представя концепцията за чувствата и нуждите, които стоят зад тях и по какъв начин хората ги изразяват. След това работихме с реална ситуация, в която от групата споделиха изречение от конфликт. Ние го разгледахме – как може ние да сме се чувствали и от какво ние сме имали нужда в този конфликт, и от какво може би другият човек, който е казал тези думи, е почувствал в момента и от какво е имал нужда. След което обсъдихме, Всеки също работи върху свой собствен „айсберг“, а следобеда започнахме с „Форум-театър“, който е част от шапката на „Театъра на потиснатите“, създаден от Аугусто Боал в Бразилия през 60-те години на миналия век, чиято цел е театър, който да създаде диалог между актьорите и публиката. Ние започнахме с едно упражнение, което наричам „веригата“, в което моля петима души да ходят от едната страна на стаята до другата и обратно, и един човек, който се опитва да ги спре. След което правим така наречения brain strorming, за да видим какви са възможностите да се разреши този конфликт. Целта на “Форум-театъра“ не е да се намират решения, а да се практикува и да се репетира за една ситуация на реален конфликт, на насилие, което може да се случи, както при бойните изкуства. След това направихме няколко загрявки, от импровизационния театър – игри, в които хората могат да загреят, да влязат в емоцията. Първо си избрахме едно изречение, което човекът да изкаже чрез емоция, чрез глас, чрез тяло. Влиза в центъра, казва изречението, и излиза обратно. Следващата игра, която направихме, се казва „Аз съм дърво“. Един човек застава по средата на сцената и казва: „Аз съм дърво“, следващият казва: „Аз съм ябълка“ например, след това влиза трети човек и казва нещо трето и така се създава цялостна картинка. След което „дървото“ си взима един от хората и си излиза обратно и така се продължава. Идеята на тези игри е, първо да тренираме асоциации и да тренираме спонтанност, да реагираме на нещата, които се случват на момента, което е едно от най-ключовите умения за създаването на театър, пък и в живота като цяло.
– Ако приемем, че театърът се създава на база на взаимодействията и като почерпиш енергията на отсрещния човек, по какъв начин тези тренинги помагат да изграждането на едни реалистични взаимоотношения на сцената?
– Аз изключително много вярвам в действието „да, и“ в импровизационния театър. Едно от най-важните неща, които мога да направя за моя партньор на сцената, е да го накарам да изглежда добре. Тоест, каквото и аз да правя, е за да съградим заедно тази сцена с партньора. Тренирането на асоциации, на симулационни игри ни помага да развием този „мускул“, на това да отреагираме на ситуации на момента. След това направихме още няколко игри от импровизационния театър, в който хората влязоха в различни роли. След това започнахме подготовката за представления на „Форум-театъра“, в които избираме ситуация на конфликт, в която да разиграем една сценка, да се създаде диалог с публиката и да се опитаме чрез публиката да намерим решение на този конфликт. Като публиката също може да влезе на мястото на някой от актьорите, да го замени и да се опита да разреши ситуацията. Представихме и ролята на „Жокера“, който е нещо като модератор в тази ситуация. Той е този, който провежда диалога с публиката, той е мост между тях. И отново идеята на „Форум-театъра“ е ние да репетираме, да играем с конкретни ситуации, неща които са толкова комплексни колкото е нашата реалност, и да се опитаме да намерим варианти, в които да тренираме, не е задължително да намерим решение на тях, но поне да опитаме. Едно от най-важните неща в театъра в случая е изречението, което аз запомних завинаги от моя обучител Ел Вивас, който казва: „Аз не знам какво предстои, но съм готов!“ И другото нещо, когато става въпрос за театър, е, че процесът е резултатът. Най-важното нещо в случая е ние наистина да харесваме това, което правим и да се забавляваме.
