Над дузина държави от Азия, Близкия изток и Южна Америка са потенциално под прицела на американския президент Доналд Тръмп ако той изпълни заплахата си да наложи 100% мита върху стоките, изнасяни за САЩ, заради техните икономически връзки с Русия.
„Ще въведем много сериозни мита, ако не постигнем споразумение в рамките на 50 дни – мита от около 100%,“ заяви Тръмп в понеделник от Белия дом, поставяйки нов ултиматум и краен срок на Русия да сложи край на войната в Украйна.
По думите му налозите ще бъдат „вторични мита“ – не са насочени директно към Русия, но имат за цел да увеличат икономическия натиск върху Москва, като принудят нейните търговски партньори да спрат да купуват или продават продукти от енергийния, селскостопанския и оръжейния сектор.
Китай и Индия се превърнаха в първия и втория по големина вносител на руски петрол в света през 2023 г., след като Западът наложи санкции на Москва в отговор на на руската инвазия в Украйна през 2022 г. Преди това най-високият пост се заемаше от 27-членният Европейски съюз.
Китай и Индия, двете най-големи икономики в Азия, понастоящем внасят общо около 85-90 % от морския суров петрол, продаван от държавните енергийни компании на Русия, като представляват основната част от руския износ. След началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, Кремъл договори отстъпки с тези партньори, предлагайки петрола си на по-ниски цени спрямо американския и европейския.
Турция, член на НАТО от 1952 г., е друг голям вносител на руски нефт и природен газ.
В Близкия изток Обединените арабски емирства, макар и не основен вносител на енергийни ресурси, служат като финансов център на международната търговия с руски петрол. Дубай също така е сигурно убежище за руския капитал и олигарси.
В Южна Америка Бразилия е най-големият купувач на руски торове, които са критично важни за производството и износа на соя, захар и кафе.
Виетнам и Тайланд, които се опитват да поддържат дипломатически неутралитет по отношение на войната между Русия и Украйна, се намират в трудно положение между източните и западните си търговски партньори. Те имат интереси в сферата на енергетиката, отбраната и туризма с Русия.
Високопоставени руски представители побързаха да омаловажат заплахата от вторични санкции срещу търговските си партньори и определиха ултиматума на Тръмп като „неприемлив“.
Изказванията на президента не предизвикаха безпокойство сред руските инвеститори, вероятно поради факта, че Тръмп остави 50-дневен прозорец за евентуално споразумение, както и поради факта, че в последно време той се оттегля от предишни заплахи за мита.
След като Тръмп предупреди за възможни вторични мита в размер на 100 %, руският фондов пазар се повиши с 2,7%, а стойността на руската рубла се повиши спрямо долара.
Работил по публикацията: София Делиянкова
Източник: CBS News
