Генералният секретар на ООН и председателят на Общото събрание в понеделник призоваха за спешна реформа на световната финансова система, наблягайки на опрощаване на дълга на половината от милиардите жители в развиващия се свят.
Свиквайки среща на Общото събрание на високо равнище, свързана с дълга, Антониу Гутериш подчерта влиянието му върху развиващите се икономики. Според него няма по-ярък пример за провала на световната финансова архитектура от управлението на дълга, като последните четири години не са нищо друго, освен дългова катастрофа. Генералният секретар отбеляза, че обслужването на външния дълг оставя много страни с малко средства, които да инвестират в собствените си граждани.
Притеснителни данни
Според данните на ООН за 2023 г., световният публичен дълг е достигнал 313 трилиона щ. д., изключително притеснителна ситуация за развиващите се страни.
Над една пета от приходите от данъци в 25 развиващи се страни отиват за обслужване на външния им дълг, докато изключително високите цени на заемите оставят страни с население от близо 3.3 млрд. души (около 40% от световното население) да изразходват повече за лихви по заемите, отколкото за здравеопазване или образование.
„Вместо мрежа, която да ги предпазва, развиващите се страни са изправени пред остаряла, зле функционираща, несправедлива система, неотговаряща на нуждите им“, добави Гутериш.
С дебата за устойчивия дълг и социално-икономическото равенство се отбеляза първата дискусия на високо равнище, част от първата световна Седмица на устойчивото развитие на ООН.
Председателят на Общото събрание обяви първата „Седмица на устойчивост“
Други включени теми са устойчивият транспорт, туризъм и енергия.
Влошаващи се неравенства
Въпросът за задълбочаващото се неравенство между богатите и бедните нации беше повдигнат от Денис Франсис, председател на 78-ата сесия на събранието на ООН.
„До 2030 г. се очаква да обеднеят още 600 млн. души – показателно за замръзващото темпо на „прогрес“, далеч от поставените ни Цели за устойчиво развитие“, каза Франсис, отбелязвайки, че 10% от населението на света притежава 76% от световните блага.
Докато светът е на път да види първият трилионер до 2030 г., ще са нужни още 229 г. за да се изкорени бедността.
Денис Франсис заяви, че пропастта между богатия Север и развиващия се Юг се разширява, както нарастват и ограниченията в живота на хората, живеещи там. Той изтъкна и негативното влияние на неравенствата върху младите, жените, хората с увреждания и населяващите селските райони и предупреди, че ако нищо не бъде направено за поправяне на ситуацията, те ще бъдат буквално изоставени и няма да могат да се докоснат до плодовете на развитието, което е неприемливо.
Нужда от спасително въже
Генералният секретар Гутериш подчерта необходимостта от спасително въже, по което развиващите се страни да могат да се измъкнат сами от „плаващите пясъци на дълга“. Програмата на ЦУР за стимулиране, която предложи Гутериш през февруари, е време да влезе в действие. Тя предвижда отпускането годишно на 500 млрд. щ. д. като допълнително финансиране от най-развитите нации в света за изпълнение на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. Гутериш призова още за чувствително увеличаване на достъпното, дългосрочно финансиране посредством Многостранната банка за развитие, както и световните кредитори за „дългови паузи“ за уязвимите страни, позволявайки на международните финансови институции да помогнат.
Нужда от реформи
Световната финансова архитектура изисква „цялостна реформа“, особено по отношение на дълга – прозрачност, увеличаване кредитирането в местни валути и нови дългови инструменти.
„Преди всичко трябва да се увеличи представителството на развиващите се страни в системата и участието им във вземането на решения. Те се нуждаят от място на масата. Те заслужават място на масата.“, каза още Антониу Гутериш.
Източник: UN
Превод: Ани Тодорова
