[:bg]Давос 2019 – цената на компромиса[:en]The Value of Compromise: Davos 2019[:]

0
1626
Снимка: Flickr / World Economic Forum / Benedikt von Loebell

[:bg]Думата „компромис“ беше мотото, под което се проведе Световният икономически форум в Давос, Швейцария (22-25 януари 2019 г.). В обръщение пред световните политически и икономически лидери и представители на научните среди германският канцлер Ангела Меркел определи компромиса като добродетел в международните отношения и недвусмислено подчерта, че глобалните проблеми ще намерят своите ефективни решения само ако международните институции са способни да направят компромис.

Този простичък и логичен възглед извежда наяве един озадачаващ парадокс – живеем в свят, който е глобализиран повече от всякога; наложи се климат, в който взаимозависимостите между националните икономики е невъзможно да се ограничат, без да предизвикат глобални смущения. Същевременно световните лидери не са в състояние да преодолеят политическата фрагментация и да излязат извън тесните рамки на националните интереси.

В момента на международната сцена се налага политика, чиито проблеми се коренят в една обща тенденция – фрагментацията. Нейно проявление са преди всичко решението на Обединеното кралство да напусне Европейския съюз през март тази година; политическият шок от управлението на Тръмп; неразрешената търговска война между САЩ и Китай; популисткото движение “Пет звезди” в Италия. На повърхността тези четири ситуации изглеждат отдалечени, случайни и независими една от друга – както географски, така и тематично, но при по-задълбочен анализ на техния произход на преден план се открояват тревожни прилики. Всички те са фундаментално породени от агресивната реакция на недоволния електорат срещу процесите на глобализация и интеграция.

Тази реакция е най-остра в контекста на Европейския съюз, поради разбираемото разочарование на хората както от Европейския парламент, така и от националните им правителства. В рамките на едно десетилетие Европа премина през тежките последици от световната финансова криза, последвалата криза в Еврозоната и мигрантската криза. Логично е в години на криза средният избирател да очаква подкрепа и категорични решения от страна на парламента и правителството в защита на националните интереси. Поради това е разбираем и фактът, че повече от половината от британските граждани гласуваха “против” идеята за обединена Европа и че италианците се обърнаха към крайнодясната “Лега Норд” за спасение. Макар и разумни от гледна точка на гласоподавателите, тези решения не доведоха до подобрение на прогнозите за бъдещето, като вместо това поставиха основите на несигурност в принципите на Съюза.

Нестабилността и вакуумът на властта идват в момент, в който сме изправени пред екзистенциалната заплаха от деградация на околната среда и, по думите на Меркел, новостта на данните като суровината на 21-ви век. Меркел запази ролята си на главен поддръжник на идеята за многостранен диалог и призова лидерите да адаптират концепцията си за национален интерес по начин, който позволява създаването на печеливши сценарии в името на общия интерес.

Противоречието между позицията на канцлера и това на Майк Помпео, държавен секретар на САЩ, е очевидно. Поради спирането на работата на американското правителство, президентът Тръмп отмени присъствието си в Давос и Помпео, посредством видео връзка, заяви: „Нациите за важни. Никой международен орган не може да се застъпи за хората както една нация може.“ Той изрази позицията на Америка по въпроса за фрагментацията и деглобализацията, като заяви, че настоящото разрушаване на стария световен ред е положително развитие. Този прикрит диалог между представителите на двете нации на форума укрепи разделението между Съединените щати и останалия свят, тъй като по-голямата част от участващите в Давос тази година застанаха твърдо зад канцлера.

По-близо до дома, поляризацията на европейско равнище е не по-малко тревожна в очите на Меркел. Нейният ангажимент към единство в рамките на континента противоречи на суровата позиция на Марк Рюте и Матеуш Моравецки – премиерите на Холандия и Полша, които изглеждаха нерешителни в демонстрирането на ангажимент към общите европейски екологична и външна политики.

Вече ясно се вижда, че настоящият климат налага адаптиране към разработването на политики и подновяването на доверието в общите ни институции. По думите на Генералния секретар на ООН, предизвикателствата пред света са общи и глобални, а отговорите и решенията, които предлагаме, са фрагментирани и единични. Ако това не се промени, предупреди Гутереш, чака ни катастрофа.


Материала изготви: Джоана Зада[:en]“Compromise” – this was the leading premise under which the World Economic Forum in Davos was conducted between 22-25 January 2019. In her address towards global political leaders, financiers, and academics, German chancellor Angela Merkel outlined the ability to compromise as indispensable to global governance, and emphasized the fact that multilateral solutions to global problems require shared institutions, which will only work when guided by the above-stated principle.

This seemingly simple and logical statement highlights a puzzling paradox – we live in a world that is more globalized than ever; where a climate of inextricable interdependencies between national economies has been established, and they are impossible to detangle without causing major disturbances. Simultaneously, our world leaders are unable to overcome political fragmentation and escape the constraints of very narrow and specific national interests.

The international stage is currently dominated by political issues, which share a common underlying premise – fragmentation. These are most notably the UK’s decision to leave the European Union on March 29th, the persistent shock of Trump’s presidency, the unresolved trade war between the United States and China, and the populist Five Star Movement in Italy. On the surface the four seem incredibly detached from each other – both geographically and thematically, however upon analysis of their underlying causes, considerable similarities emerge to the forefront. All are fundamentally grounded in the global electorate’s aggressive backlash against globalisation and integration.

This backlash is most acute in the context of the European Union, due to people’s understandable frustration with both the European Parliament and their national governments. In the span of a decade, Europe has gone through the devastating effects of the Global Financial Crisis, the subsequent Eurozone crisis, and most recently the migrant crisis. During moments, or rather prolonged periods in this instance, of crisis the average voter seeks decisive intervention on the part of their government, aimed at saving their wellbeing. It is therefore understandable that an irrationally conducted referendum in the UK resulted in 51% of the population voting to leave the EU, and that Italians are turning to the far-right Lega Nord for salvation. Although reasonable from voters’ point of view, these decisions have led to almost no improvement in prognoses for the future, and instead they lay the foundations for insecurity in the principles of the Union.

The instability and vacuum of power could not have come about at a worse time, for we are faced with the existential threat of environmental degradation, and the novelty of “data [being] the raw material of the 21st century” (Angela Merkel). Merkel maintained her role as a central proponent of multilateralism and urged leaders to adapt their understanding of the national interest in a manner that allows for the creation of win-win scenarios.

The contradiction between the chancellor’s position and that of Mike Pompeo, US Secretary of State, is apparent. Due to a shutdown of the US government, President Trump cancelled his attendance at Davos, and his presence was replaced by a video link of Pompeo’s statement, which included the following: “Nations matter. No international body can stand up for people like a nation can.” He conveyed the American position on the issue of fragmentation and de-globalization by stating that the current disruption of the old global order is a positive development. This veiled dialogue between the two nations’ representatives at the Forum solidified the division between the United States and the rest of the world, for the majority of those participating in Davos this year stood firmly behind the chancellor.

Closer to home, polarization on a European level is no less of a worry in the eyes of Merkel. Her commitment to unity within the continent clashed with the harsh position of Mark Rutte and Mateusz Morawiecki, the Dutch and Polish prime ministers respectively, who appeared hesitant to exhibit commitment to common European-level environmental and foreign policies.

It is now apparent that the current climate necessitates an adaptation to policymaking and a renewed trust in our shared institutions. As the UN Secretary-General noted, the world’s problems are “more and more integrated”, but our response to them is increasingly “fragmented” and “dysfunctional”. If these are not reversed, Guterres warned, it’s a recipe for disaster.


Analysis by: Joanna Zada[:]