[:bg]Споразумението между ЕС и Япония – бъдещето на отворената и справедлива търговия[:en]The EU-Japan Economic Partnership Agreement – the future of open and fair trade[:]

0
1347
Снимка: Pixabay

[:bg]В началото на тази година, докато световните медии се надпреварваха да отразяват разочароващите последствия от политиката на Тръмп „Америка над всичко“ и неспособността на британските депутати да стигнат до единно решение за Брекзит, сякаш като фонов шум влезе в сила най-голямата двустранна търговска сделка в света.

Споразумението за свободна търговия (ССТ) между Европейския съюз и Япония влезе в сила на 1 февруари 2019 г. Тази дата бележи края на десетгодишни преговори между двете страни, но едновременно с това поставя началото на процес на либерализация на търговията и задълбочаване на икономическото и политическото сътрудничество между ЕС и Япония.

Пактът с основание се смята за „мегасделка“, тъй като премахва почти всички тарифи и регулаторни бариери пред търговския обмен между две икономики, представляващи близо 1/3 от световния брутен вътрешен продукт. Взаимната икономическа изгода от подобен акт е очевидна – според прогнозите до 2035 г. ЕС ще увеличи своя БВП до 33 милиарда евро, а БВП на Япония ще възлиза на 5,2 трилиона йени.

Тези цифри са безспорно значими за политиците и икономическите експерти, но обикновеният европейски гласоподавател не открива в тях нищо повече от непозната и сложна терминология, която поражда съмнения относно реалната икономическа изгода от пакта. Ето защо е важно да се подчертае непосредственият ефект на ССТ върху потребителите и централното място, което заема в стратегията на ЕС „Търговия за всички“ – отговор на придобиващата страховити размери популистка реторика за социално разделение между „обикновения човек“ и „елита“. Чрез това търговско споразумение, както и чрез активната дейност на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, ЕС налага своето разбиране за социално сближаване и ограничаване на задълбочаващото се неравенство между различните прослойки от населението в Европа.

Описвано още като способстващо търговския обмен на „автомобили за сирене“, споразумението е новосъздаден и справедлив регулатор на взаимоотношенията между японските производители на автомобили и земеделските производители от Континента. Практическият смисъл е очевиден – износителите на млечни продукти от Европа ще спестят милиони евро, доскоро засмуквани от близо 30-процентната тарифа на Япония за сирене. От своя страна, японските потребители вече се възползват от последиците, идващи с новите търговски правила – значително по-ниски цени на млечните продукти в супермаркетите.

Неслучайно председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер акцентира върху значението на ССТ като „послание към света за бъдещето на отворената и справедлива търговия“.

Юнкер и Сесилия Малмстрьом, Комисарят по търговия на ЕС, са категорични относно значимостта на партньорството на Европа с третата по големина икономика в света. ССТ е модел за търговско споразумение от ново поколение, което стартира множество процеси на сътрудничество – не само в областта на търговията, но и в сферата на международната сигурност и дипломацията.

Това сътрудничество става възможно благодарение на допълнително приетото – и в някои отношения дори по-важно – Споразумение за стратегическо партньорство. Предмет на първото по рода си рамково споразумение между Европа и Япония са области като международния мир и сигурност, енергийната сигурност, кибер престъпността, тревожните последици от глобалните климатични промени и налагането на екологични стандарти на основата на Парижкото споразумение. По думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, чрез Споразумението за стратегическо партньорство се задълбочава сътрудничеството и диалогът по редица двустранни и многостранни въпроси „в момент, когато правилата на световния международен ред са поставени под съмнение“.

Геополитическите събития в света и най-вече ескалиращото напрежение между САЩ и Китай създадоха климат, в който значението на думите на Туск все повече нараства. Не е изненадващ фактът, че преговорите за ССТ бяха ускорени драстично през 2018 г. Държавите – членки на ЕС ратифицираха Споразумението без почти никакви колебания, за да отговорят адекватно на американския протекционизъм. Споразумението с Япония е израз на готовността за партньорство в интерес на световния мир, сигурност и стабилност и отразява стремежа на Малмстрьом да затвърди взаимоотношенията между „две единомислещи страни“.


Материала изготви: Джоана Зада

Източник: Европейска комисия[:en]At a time when headlines are made by the fallout of Trump’s ‘America First’ policies and the inability of British MPs to reach a majority vote on Brexit, the entrance into force of the world’s largest bilateral trade agreement is being reduced to background noise despite its paramount significance.

The EU-Japan Economic Partnership Agreement (EPA) entered into force on February 1st. This date marks the end of nearly decade-long negotiations between the parties, and simultaneously represents the beginning of a protracted process of deepening trade liberalization and political co-operation.

The pact is rightly deemed a ‘mega-deal’, for it scraps nearly all tariffs and other regulatory barriers to trade between economies which represent almost one third of global GDP. Its mutual economic benefits are self-evident – the European Commission and the Japanese government estimate a €33 billion euro and ¥5.2 trillion (€42bn) boost to GDP figures, respectively by 2035.

Such figures are significant in the eyes of politicians and economists, however the ordinary European voter sees nothing more than unfamiliar terminology, no tangible economic benefit, and a twenty-year lag in effectiveness. Thus, it is important to emphasize the immediate effect of the EPA on consumers, and its centrality for the EU’s response to populist rhetoric – namely the EU ‘Trade for All’ strategy. While Eurosceptics aim towards societal division between the ‘people’ and the ‘elite’, the Union is pushing for social cohesion not only though its Justice and Home Affairs Council, but also through this trade initiative.

A reference to the exchange of “cars for cheese” is often employed in discussing the partnership, in order to reflect the opportunities provided to Japanese carmakers and European farmers. It means that European dairy exporters will save millions of euros previously sucked in by Japan’s nearly 30% tariff on cheese. Japanese consumers, in turn, are already reaping the benefits of significantly lower supermarket prices.

Jean-Claude Juncker proudly describes the EPA as a ‘message to the world about the future of open and fair trade’.

Juncker and his colleagues – Cecilia Malmstrom, EU trade commissioner, being most influential in this context – rely on their partnership with the world’s third largest economy for ideational, as well as practical reasons. The EPA is a partnership that represents the joint effort of Japan and the EU to develop a model for new generation trade agreements. Malmstrom spoke of the significance of the deal in kick-starting ‘so many processes of cooperation’ in the fields of diplomacy and security.

This is made possible by the addition of the Strategic Partnership Agreement (SPA) to an otherwise merely material arrangement. The framework agreement, a first of its kind, covers areas such as international peace and security, energy security, cybercrime, as well as the consequences of global climate change and the imposition of environmental standards on the basis of the Paris Agreement. The SPA is arguably even more valuable for both parties, than the removal of tariffs. This is exhibited in the following statement made by European Council President Donald Tusk in July 2018: ‘This is an act of enormous strategic importance for the rules-based international order at a time when some are questioning this order’.

Escalating tensions between the U.S. and China, as well as other geopolitical developments, constitute a global climate, in which the salience of Tusk’s words is ever-increasing. It is unsurprising that negotiations for the EPA were sped up dramatically in 2018 as Member-States ratified the agreement with little hesitation in order to respond adequately to American protectionism. The combination of an economic deal with a political partnership agreement represents a beacon of hope for ensuring institutionalized prosperity and geopolitical stability, and thus reflects Malmstrom’s desire to strengthen the bonds between “like-minded countries”.


Analysis by: Joanna Zada

Source: European Commission[:]