Студенти в Париж, вдъхновени от лагерите за солидарност с Газа в университетите в САЩ, блокират достъпа до престижен френски университет по политически науки в продължение на две седмици.
Про-палестински протести се състоят в няколко кампуса на Парижкия институт по политически науки, известен като Сионс По (Sciences Po), сред чиито известни възпитаници са президентът Еманюел Макрон и министър-председателят Габриел Аттал.
Институтът се смята за „ковачницата“ на държавния елит във Франция, заедно с Парижкия университет „Сорбоната“. Двата университета са първите във Франция, които започват масови протести в солидарност с Палестина. Поради това протестите са изключително значими за про-палестинското движение и пораждат дебати във френската политика
Обстановката в Института по политически науки в Париж
В сряда, 24 април, повече от 100 протестиращи окупираха амфитеатъра на кампуса в Париж. Повечето от тях се съгласиха да напуснат след разговори с ръководството, но малка група студенти остана в двора на университета. По-късно през нощта те бяха изведени от полицията, която ги разпръсна.
В петък, 26 април, протестиращите окупираха централна сграда на кампуса в Париж и блокираха входа ѝ с кофи за боклук, дървени платформи и велосипеди. Те се събраха и на прозорците на сградата, скандирайки лозунги в подкрепа на Палестина, развяха палестински знамена и държаха плакати, осъждащи геноцида в Газа.
Това породи големи дебати във всички седем кампуса на университета, а про-палестинските протестиращи получиха голяма подкрепа от студентите в кампусите в градовете Хавър, Реймс и Поатие.
Искания на протестиращите
Студентите в парижкия Институт по политически науки организират асоциация „Студенти за справедливост в Палестина“, която се разраства и обхваща всички регионални кампуси.
Главното искане на организацията е официално осъждане на нарушенията на международното право и геноцида в Газа. Освен това учащите настояват да се създаде официална етична комисия от университета, която да преразгледа ролята на израелските университети, с които Институтът има партньорства, в нарушаването на човешките права в Газа. Към момента Института по политически науки в Париж има партньорски връзки с четири университета в Израел.
След разпръскването на протестиращите в Париж през първите два дни, множество студенти от останалите кампуси на Института, както и от Сорбоната в Париж излизат в тяхна подкрепа.
Регионални протести в Хавър
След началото на блокадата на кампуса в петък, 26 април, в Хавър, в петък следобед администрацията съобщи, че сградата ще бъде затворена преди края на обичайното работно време. След това трябваше да се състои общо събрание с всички студенти и ръководството. Вместо това се състоя гласуване за това дали да се проведе блокада на университета. На него присъстваха около 170 човека от общо около 330 студенти, като над 100 гласуваха за блокада. Блокадата започна през късния следобед и продължи до обяд на следващия ден.
На 2 май в Париж трябваше да се състои събрание, в което да се обсъдят протестите с участието на много представители от централното ръководство на университета. Главното искане на окупиращите в Хавър беше да се изпратят представители в Париж, които да изразят мнението на този регионален кампус. Освен това протестиращите искаха да се организира среща между „Студентите за справедливост в Палестина“ в Хавър и централното ръководство в Париж.
Тези искания бяха одобрени и блокадата падна, а последната учебна седмица се състоя нормално.
Срещата в Париж
На срещата с ръководството на университета, администрацията отхвърли исканията на протестиращите да преразгледа отношенията си с израелски университети.
„Ясно отказах да създам работна група за отношенията ни с израелски университети и партньорски компании“, каза временния директор Жан Басерес пред репортери след срещата.
Това изявление разгневи присъстващите на срещата студенти, като те незабавно започнаха седяща стачка. Изявлението на Басер накара някои студенти да започнат гладна стачка в знак на протест. „Първи студент започна гладна стачка в знак на солидарност с палестинските жертви, но още повече в знак на протест срещу начина, по който университетът репресира студентите, които искат да изразят подкрепата си за Палестина“, казва Хишам, протестиращ студент. Той заяви пред репортери, че към гладната стачка ще се присъединят още студенти, които настояват администрацията на университета да се съгласи управителният му съвет да проведе публично гласуване за преразглеждане на партньорствата с израелски университети.
За представителите от Хавър срещата също не премина очаквано. Те събраха над 200 подписа от студенти в кампуса в петиция, с която да изкажат подкрепата си към колегите си от Париж. Директорът Басерес не обърна внимание на петицията, а модераторите на дискусията позволиха на четиримата хавърски представители само 30 секунди общо време за говорене.
След срещата блокадите продължиха. Студентите в Париж, Реймс, Хавър и Поатие блокираха кампусите си няколко дни преди началото на официалната изпитна сесия.
Продължение на конфликтите
Втората блокада в Хавър премина спокойно, като тя беше премахната от учениците в петък следобед, за да могат да се състоят първите изпити. По време на всички блокади в Хавър полиция не беше извикана.
Не такава обаче беше ситуацията в Париж и Реймс. На всеки протест в Париж има полицейско присъствие, но изпитите се състояха. Протестиращите в Реймс не премахнаха блокадите за изпитите, въпреки че беше извикана полиция. Входът на университета беше барикадиран.
Изпитите бяха преместени в изпитен център, в който имаше голямо присъствие на полицията. Малцинството от студентите в Реймс се яви на изпит, като те изразиха възмущението си от полицейското присъствие.
Това накара професорите в Реймс да обявят, че не подкрепят методите на администрацията за справянето с проблема. Други изпити пък бяха отменени и към момента няма новини дали студентите ще могат да се явят на поправителен изпит, или пък няма да завършат по дадените предмети.
Реакции на национално ниво
Регионалният административен съвет на Париж временно спира финансирането на Института по политически науки след про-палестинските демонстрации.
„Реших да спра цялото регионално финансиране на Института, докато не бъдат възстановени спокойствието и сигурността в училището“, заяви на 29 април в социалните мрежи Валери Пекрес, президент на Съвета на Парижкия регион. Тя се прицели в „малцинство от радикализирани хора, които призовават към антисемитска омраза“ и обвини левите политици, че се опитват да използват напрежението.
J’ai décidé de suspendre tous les financements de la Région destinés à @sciencespo tant que la sérénité et la sécurité ne seront pas rétablies dans l’école. Une minorité de radicalisés appelant à la haine antisémite et instrumentalisés par la LFI et ses alliés islamo-gauchistes,…
— Valérie Pécresse (@vpecresse) April 29, 2024
Субсидията от регионалните власти за университета през 2024 г. се равнява на 1 млн. евро, заяви пред агенция „Франс прес“ член на екипа на Пекрес.
Временният директор на университета Басерес заяви, че съжалява за това решение. „Парижкият регион е важен партньор и бих желал да продължим разговорите относно позицията на Пекрес“, каза той пред „Льо Монд.“
Централната администрация обяви, че всички сгради на университета в Париж и в провинцията ще останат затворени до второ нареждане, освен по време на изпитите.
Реакции на професорите
Френският политолог и почетен професор в Парижкия институт по политически науки Бертран Бадие казва в интервю за „Льо Монд“, че студентите, които протестират в подкрепа на палестинците, са символ на „глобализираната младеж“, която е в контакт със света и включва повече „идентификация“ към световната студентска общност, отколкото „вярност“ към дадена религия или държава.
Бадие преподава в университета повече от 50 години. Той смята, че пътят на репресиите не е правилен. Според него не бива да пренебрегваме изразеното от студентите желание да се идентифицират с международни каузи, колкото и отдалечени да са те, и трябва да ги разглеждаме като „ангажимент“, а не веднага да ги смятаме за „екстремистки или радикални“.
Според Зиад Маджед, професор в Американския университет в Париж и специалист по Близкия изток, фактът, че Парижкият институт по политически науки е първият университет във Франция, който организира протести в подкрепа на Палестина, е „изключително значителен“.
„Този университет се смята от френското правителство за свещено място, чиято роля е да произвежда елита на страната. В тази елитна институция се появи контрамодел, което е много тревожно в очите на ръководството“, казва той пред Ал Джазира.
Според него решението да се извика полиция за борба с безредиците не е изненадващо, като се има предвид, че Франция изразява голяма подкрепа към Израел от 7 октомври насам.
Протестите в САЩ и Европа продължават. Студенти протестират и в Азия – в Сеул и Токио има многобройни манифестации, организирани от про-палестински студентски клубове, в подкрепа на Палестина. Според Робърт Кохен, професор в Нюйоркския университет, това, което виждаме в момента, е най-голямото студентско движение на 21. век.
Group of pro-Palestine activists have gathered and rallied in the downtown of Seoul, South Korea on Friday, chanting "free, free Palestine."
The activists could also be seen carrying banners such as, “Stop ground invasion of Rafah." pic.twitter.com/MBLUndL8Uv
— Middle East Eye (@MiddleEastEye) May 12, 2024
Автор: Мартина Димитрова
