От 27 юли до 2 август се провежда 61-ата пленарна сесия на
Междуправителствения панел по изменение на климата (МПИК). Близо 500 делегати от 150 държави членки на панела ще обсъдят важни въпроси, свързани с изготвянето на докладите на организацията през Седмия цикъл на оценка, който започна през юли миналата година с избора на нов председател и нови членове на Бюрото на МПИК.
МПИК е органът на ООН, който предоставя на правителствата всички нива научна
информация, която те могат да използват за разработване на политики за климата. В
него учени и представители на правителствата на страните от ООН обсъждат заедно резултати от научни изследвания от цял свят, за да се намерят глобални решения на климатичните промени.
Председателят на МПИК Джим Скиа подчерта, че домакинството на София ще
фокусира вниманието на делегатите върху климатичните промени в Източна Европа –
тема, която досега не е била в дневния ред на сесията.
Обръщение към делегатите на форума отправи и д-р Абдула Ахмед Ал Мандус,
президент на Световните метеорологични организации (СМО), който коментира, че
светът преминава към съвместно по-устойчиво бъдеще. Той отбеляза ключовите
усилия на МПИК по отношение на глобалните климатични промени и насоките за
справяне с последиците.Във видеобръщение Елизабет Мрема, заместник
изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда, каза, че Седмият
доклад за оценка е критичен и очертава необходимите глобални действия. Тя заяви,
че МПИК е призван да предоставя точна и навременна информация за справяне с
екстремни последствия от климатичните промени. Мрема каза, че е важен докладът за
градовете и климатичните промени в тях, като подчерта, че градовете произвеждат
над 70% от парниковите емисии.
Юсеф Насеф, директор на отдела за адаптация към ООН, също отбеляза значението на доклада за градовете, който ще има съществен принос за адаптацията на населените места към климатчните промени. В своето изказване той посочи последствията от урагана Берил като пример за това, че климатичните промени нанасят хаос.
Според Насеф цената от бездействието по отношение на климатичните промени става
все по-голяма.
Столичният кмет Васил Терзиев заяви, че една от амбициозните цели е София да бъде град с нулеви нетни емисии до 2030 г. По думите му, за да бъде София зелен град, е нужна иновация и управление на околната среда. Терзиев спомена възможностите за технологично развитие, като даде за пример Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT).
Министърът на околната среда и водите на България Петър Димитров изрази очакване за задълбочен преглед и изследвания на Черноморския регион с цел подготовка за предстоящите климатични промени.
Това е втората пленарна среща от настоящия цикъл. Панелът ще определи подробен график за изготвяне на всички доклади, планирани за седмия цикъл. Също така ще се определят и проектите на структура за Специалния доклад за изменението на климата и градовете и за Методологичния доклад за краткотрайните причинители на изменението на климата. Планирано е двата доклада да бъдат публикувани през 2027 г., а резултатите от форума в София ще бъдат обсъдени на Срещата на КОП29 в Азербайджан по-късно тази година.
По публикацията работиха: Ванеса Сапуджиева и Петя Георгиева
){kind=link}