На 22 и 23 септември в Ню Йорк ще се проведе подготвяна вече втора година Среща на върха, на която лидерите на страните членки на ООН ще поемат ангажимент да ускорят изпълнението на редица международни ангажименти и да приемат Пакт за бъдещето.
На срещата ще се проследи изпълнението на поредица амбициозни програми – Дневен ред 2030 на ООН и заявените в него Цели за устойчиво развитие (ЦУР), Програмата за действие от Адис Абеба и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, заедно с нейното Парижко споразумение. Подзаглавието на срещата на върха „Многостранни решения за по-добро утре“ подчертава друга основна цел: да се съживи мултилатерализмът, т.е. многостранният подход.
Документите, които ще се договорят и подпишат
Най-важният документ ще бъде Пактът за бъдещето, придружен от Глобалния цифров договор и Декларацията за бъдещите поколения. Обсъждането на тези документи се води както от правителствата, така и от много заинтересовани, включително големите мрежи на неправителствените организации. Преговорите продължават, а целта е да се приемат ориентирани към действие документи, които да очертаят по-ясни перспективи за всички народи.
Началният проект на Пакта за бъдещето, предложен от Германия и Намибия, очертава конкретни действия в пет ключови области: устойчиво развитие и финансиране; международен мир и сигурност; наука, технологии и иновации и цифрово сътрудничество; младежта и бъдещите поколения, трансформиране на глобалното управление. Потвърждава се значението на мира и централната роля на дипломацията за постигането му. Изграждането на мирни общества изисква спазване на човешките права, постигане на равенство между половете и справяне с всички форми на дискриминация.
В първия раздел на документа се подчертава спешната необходимост от преодоляване на недостига на финансови средства за изпълнение на Целите на ООН за устойчиво развитие, особено що се отнася до много от развиващите се държави. По-богатите държави-членки са призовани за пореден път да изпълнят поетия преди десетки години ангажимент да достигнат размер на предлаганата официална помощ за развитие до 0,7% от своя Брутен национален доход (БНД). Това е особено важно за подпомагане на страни, изправени пред специфични предизвикателства. Допълнителни безвъзмездни средства ще са нужни на по-бедните страни за посрещане на климатичните промени.
В предложения от Швеция и Замбия документ Глобален цифров договор се търсят решения за някои от ключовите въпроси, посочени в Пакта за бъдещето. Очертани са пет основни цели: премахване на всички цифрови различия и ускоряване на напредъка по Целите за устойчиво развитие (ЦУР); разширяване на включването и ползите от цифровата икономика за всички; насърчаване на приобщаващо, отворено, безопасно и сигурно цифрово пространство, което зачита и насърчава правата на човека; насърчаване на отговорното и справедливо международно управление на данните; укрепване на международното управление на нововъзникващите технологии, включително изкуствения интелект (AI), в полза на човечеството. За постигането на тези цели документът предлага разработване на иновативни и смесени механизми за финансиране и осигуряване на качествен достъп на близо 2,6 милиарда души до интернет. Ще се прилага диференциран подход според националните потребности за постигане на цифрова трансформация. Учене цял живот и професионално обучение и преквалификация са посочените инструменти за смекчаване на потенциалните рискове за хората. Разгледан е доста подробно и ангажирано въпросът за безопасен, ориентиран към човека и устойчив изкуствен интелект /AI/, който да се намесва съобразно международните норми за правата на човека.
В Глобалния цифров договор се предлага създаването на Международен научен панел за изкуствен интелект и нововъзникващи технологии, който да извършва независими, мултидисциплинарни научни оценки на риска и възможностите, за да се изгради споделено разбиране относно безопасни, сигурни и надеждни рамки за управление на AI. И накрая, документът предлага създаване на Глобален фонд за AI и нововъзникващи технологии за устойчиво развитие, който да подкрепя обучение и създаване на стандарти за използване на AI. Предлага се фондът да стартира през 2025 г. с първоначална сума от 100 милиона щатски долара, финансирани от доброволни дарения от публични, частни и филантропски източници.
Въпреки че в Пакта за бъдещето се отделя специално място за младежта и бъдещите поколения, заинтересованите от темата ще трябва да се задълбочат в Декларацията за бъдещите поколения. Тя е предложена от Нидерландия и Ямайка и подчертава значението на равните права и изкореняването на всички форми на дискриминация. Акцентът е върху ангажирането на млади хора чрез създаването на младежки консултативни органи, подкрепа за ръководени от младежи дейности и насърчаване на участието на младежки представители в ООН, особено представители от развиващите се страни.
Колкото и много да се говори през последните години, че на младите се дава път в многостранните преговори, Декларацията за бъдещите поколения остава доста обща, без конкретни идеи или примери, или добри практики за постигане на заявените амбициозни цели. Може да се пледира за подобряване на тази част от подготвените за срещата документи, добавяйки например аргументи и факти от публикувана през 2023 г. Политическа справка за значимо ангажиране на младежта в процесите на изготвяне на политики и вземане на решения информация (4). Този документ подчертава как младите хора са се превърнали в движеща сила за обществена промяна чрез социална мобилизация, настоявайки за действия в областта на климата, търсейки расова справедливост, насърчавайки равенството между половете и изисквайки достойнство за всички. Именно там критично се отбелязва, че независимо от добрите примери като Програмата за младежки делегати в ООН или Групата на ООН за децата и младежите, ИКОСОК остава единственият от основните органи на ООН, в който може да се чуе гласът на младите, а участието на младежките делегати в ООН е ограничено до работата на Третия комитет на Общото събрание. Освен това липсата на систематично и структурирано осигуряване на ресурси за подпомагане на младежкото участие означава, че не може да се очаква широка географска или социална представителност на младежите в многостранни разговори.
Петият раздел в Пакта за бъдещето е посветен на необходимостта от промени в глобалното управление. Държавите-членки се съгласяват да съживят мултилатерализма и да реформират глобалните управленски структури, за да се справят с настоящите и бъдещите предизвикателства. Те подкрепят визията на Генералния секретар за по-гъвкава ООН, за по-добро управление на системата на ООН по въпросите на сътрудничеството за развитие и по-целесъобразно финансиране на стълба на ООН за правата на човека. Партньорствата с гражданското общество ще бъдат насърчавани за по-добро справяне с глобалните предизвикателства.
Защо мултилатерализмът е толкова важен?
Мултилатерализмът означава сътрудничество. Той насърчава обмена на информация и добри практики, предоставяйки пространство, където международните участници могат да координират своите действия. Чрез диалог и медиация могат да се разрешават спорове, като се зачитат колективно приетите норми.
Мултилатерализмът предполага, че участниците осъзнават, че е в техен най-добър интерес да работят заедно за решаване на проблеми, които надхвърлят индивидуалните им способности да се справят с тях. Следователно духът на мултилатерализма може да се обобщи с мотото: „Заедно сме по-силни!“. В тази светлина е родена Организацията на обединените нации. Уставът на ООН е в основата на мултилатерализма. Както заяви Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, „Уставът на ООН осигурява морален компас за насърчаване на мира, насърчаване на човешкото достойнство, просперитет и защита на човешките права и върховенството на закона“.
С нарастването на глобализацията ООН се превърна в основна платформа, където държавите-членки могат да си сътрудничат за справяне с глобални проблеми като бедност, хуманитарна криза, изменение на климата и социално-икономическо развитие. Освен това ООН е място за хармонизиране на действията на страните в области като сигурност, контрол на оръжията, човешки права, търговия, икономическо развитие, здравеопазване, кодификация на международното право и много други.
Мултилатерализмът обаче не е въпрос само на правителствата. Организацията на обединените нации улеснява участието на множество участници, които споделят своите възгледи по глобални проблеми. С течение на времето в многостранните процеси се включиха нови заинтересовани страни. Днес дипломати от 193-те държави-членки, заедно с делегати от държави-наблюдатели и международни организации, представители на неправителствени организации, международни експерти, частни актьори и академици идват да се срещат редовно, за да обсъждат широк спектър от международни въпроси.
Засилване на гражданското участие
Мултилатерализмът се простира отвъд правителствата. Държавите-членки признават необходимостта от включване на други участници, особено гражданското общество, за ефективно справяне с глобалните предизвикателства. Например изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 година разчита на действия, предприемани на всички нива, от глобалното до местното, което изисква активно участие на гражданите. Изменението на климата подчертава значението на индивидуалните действия за смекчаване на нашето въздействие върху планетата. Гражданите и младежите станаха защитници на иновативни решения на глобалните предизвикателства, подтиквайки правителствата да прилагат необходимите промени.
За да се засили това участие, в навечерието на Срещата на върха в научни и неправителствени кръгове се обсъжда създаването на постоянна Глобална гражданска асамблея, която Генералният секретар описва като „постоянно взаимодействие“ между хората и политическата власт. Препоръчва се също така Генералният секретар да създаде по-стабилна система за систематично наблюдение на глобалното обществено мнение относно ключови предизвикателства и решения. Глобален барометър на общественото мнение, използващ техники за представителни извадки, би могъл да идентифицира възгледите на гражданите относно решенията и предложенията за политики.
И накрая, ако многостранната система трябва да бъде годна да осигури настояще и бъдеще за всички, тогава смислената младежка ангажираност трябва да се превърне в норма, а не в изключение. В тази светлина решението на Общото събрание да създаде и финансира първия Младежки офис на ООН в Секретариата допълнително ще засили способността на системата на ООН да ангажира младите хора в работата си. „Ние създаваме Младежки офис на ООН в секретариата на ООН – надграждайки близо десетилетие важна работа, извършена от двамата пратеници по въпросите на младежта – за да напреднем в усилията за по-силно застъпничество, координация и отчетност за и с младите хора“, каза по този повод Антониу Гутериш.
Заключение
Документите, които ще бъдат обсъдени на Срещата на върха за бъдещето, а именно Пактът за бъдещето, Глобалният цифров договор и Декларацията за бъдещите поколения, извеждат на преден план ключови въпроси, които народите трябва да решат, за да осигурят по-мирен свят, справедливо и устойчиво бъдеще. Прегледът на тези документи позволява да се заключи, че не на всяка от петте основни цели се придава равно значение или се предвиждат еднакво значими мерки. Така например разделът за младежта и бъдещите поколения е доста по-кратък и с твърде общи пожелания. На фона на многократни признания, че за подобряване на многостранността е важно да се засили участието на гражданите и особено участието на младите хора, би било добре да се обсъдят повече конкретни форми за младежко участие.
Автор:
Маргерита Фери
Доброволец по програма „Еразъм“ към ДООНБ