Конференцията на ООН относно изменението на климата (КОП27) се проведе от 6-ти до 20-ти декември в Египет. Тя напомни на света за задаващите се кризи, колко малко е постигнато и какво още е необходимо да се предприеме.
Междуправителственият комитет по изменение на климата посочи в своя шести доклад за оценка на климатичните промени, че емисиите на парникови газове трябва да бъдат намалени с 43% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2019 г. Това би било решаващо за ограничаване на глобалното средно покачване на температурата до доста под 2 °C, дори до под 1,5 °C спрямо прединдустриалните нива до края на този век, което беше договорено на КОП21 в Париж през 2015 г. Изчисленията сочат, че светът вероятно ще достигне този праг до 2040 г., ако не и по-рано, като в най-лошия случай до края на столетието ще бъде с 4,4 °C по-топло. Малко по-рано сп. „Икономист“ предупреди, че „светът ще пропусне заветната климатична цел от 1,5 °C“. От 40-те действия, необходими за постигането ѝ, нито едно не се развива по план. По двадесет и седем са взети мерки, но с доста под необходимата скорост, пет цели не се движат в правилната посока, а за останалите осем липсват достатъчно данни.
Глобалното затопляне означава не само по-високи температури, но и непредсказуеми климатични условия, суши, наводнения и покачване на морското равнище. През 2022 г. екстремните климатични явления доведоха до мащабни разрушения, отнеха стотици хиляди животи и разселиха милиони хора по света. Южна Азия бе епицентърът на горещите вълни, като необичайно силните валежи причиниха значителни наводнения в Пакистан, а Североизточна Индия, Бангладеш и Китай се изправиха пред най-тежката суша от над 60 години насам. Европа преживя най-горещия май, а почти половината от континента се сблъска с най-сериозните си засушавания от над 500 години насам. По-високите температури в Арктика доведоха до рекордно топене на ледовете.
Т.нар. „тройка“ на климатичните промени, здравето и продоволствените системи
(А) Изменението на климата пряко засяга физическото и психическото здраве на хората чрез високи температури, наводнения и разпространение на инфекциозни болести. (B) Глобалното затопляне влияе върху производството на храни във време, когато нарастващото население се нуждае от повече продоволствие и вода. Но продукцията, преработката и консумацията на храни също създават емисии от парникови газове, които допринасят за глобалното затопляне. (C) Храната е необходима за доброто здраве, но преработените вещества водят до хронични заболявания.
Изменението на климата засяга здравето на хората и животните, както и хранителните системи. Ефектите обаче не са еднопосочни. Взаимозависимостта им увеличава трудностите при разработването на политики без неизгодни компромиси.
Изменението на климата и (психичното) здраве
Изменението на климата засяга както физическото, така и психичното здраве. Горещините и екстремните метеорологични явления не само водят до повишена човешка смъртност и заболеваемост, но и до дългосрочен недостиг на храна и вода, замърсяване на въздуха и зарази. Повишеното излагане на дим от горски пожари, атмосферен прах и алергени във въздуха са свързани със сърдечносъдова и респираторна недостатъчност. Ненавременният дъжд и наводненията увеличават появата на болести, пренасяни чрез храната и водата, и нарушават здравните услуги. Всичко това има икономически и обществени последици.
Между 1940 г. и 2004 г. глобалното разпространение на нововъзникващите инфекциозни заболявания бе предимно зоонозно, т.е. предаващо се между животни и хора. То може да се случи директно – чрез ухапвания от животни, консумация на сурово или недостатъчно обработено месо или чрез замърсена вода, и непряко – чрез преносители като комари, кърлежи и др. Домашните животни и видовете, които съжителстват с хора, и дивите животни, чиито местообитания са били експлоатирани или унищожени, имат най-голям потенциал за разпространение на заболявания. Антропогенните дейности и промяната на околната среда остават най-големите му двигатели.
Географското разпределение на видовете се влияе от изменението на климата, както и от местоположението и честотата на съприкосновенията между животни и хора. Най-малко 10 000 различни вируса имат възможността да заразят хората, като преобладаващата част от тях се открива сред дивите животни. През следващите 50 години изменението на климата може да доведе до повече от 15 000 нови случая на обмен на вируси между видове бозайници, включително хора, особено в гъсто населени райони. Индия, Индонезия и африканската област Сахел са прогнозираните горещи точки за появата на нови болести.
Глобалното затопляне може също така да съживи древни микроби, които лежат латентни под вечните ледове и в глетчерите, както стана видно от избухването на епидемия от антракс през 2016 г. в Сибир. Нови вируси бяха открити и в ледени ядра, датиращи отпреди 15 000 години, както и в 30 000-годишни сибирски вечни ледове. Неизвестни патогени може да се крият в среди, които са станали по-достъпни поради глобалното затопляне.
Климатичната криза се отразява и на психичното здраве. Наводненията, горските пожари и други природни бедствия увеличават случаите на посттравматичен стрес, депресия и пристрастявания. Тези преки климатични ефекти върху психичното благосъстояние са неравномерно разпределени. Жените, децата и бедните, особено в страните с ниски и средни доходи, са най-уязвими и са непропорционално натоварени с по-голямо бреме за психичното здраве. Хората изпитват „еко-безпокойство“, тъй като наблюдават свързаните с климата въздействия върху другите и ги очакват върху себе си. Това разкри глобално проучване, в което около 40% от младите хора се страхуват да имат деца поради климатичната криза.
През 2010 г. бе изчислено, че влошеното психично състояние и неговото въздействие върху цялостното здраве и продуктивност струва на световната икономика около 2,5 трил. щ.д. годишно с прогнозирано увеличение до 6 трил. щ.д. годишно до 2030 г. Изострянето на проблеми, свързани с психичното здраве поради изменението на климата, ще доведе до значителни допълнителни разходи. СЗО изчислява, че до 2030 г. краткосрочните преки разходи за здравето, породени от климатичните промени, ще достигнат 2-4 млрд. щ.д. годишно. С тази скорост се предвижда изменението на климата да доведе до бедност повече от 100 млн. д. през следващите 10 години. Следователно действията за смекчаване на изменението на климата и усилията за подобряване на психичното благосъстояние могат да се допълват взаимно.
Изменението на климата и продоволствената сигурност
Продоволствената сигурност включва наличието и достъпа до храна и нейното използване.
Изменението на климата доведе до влошаване на продоволствената сигурност и сигурността на водните ресурси. Повишаването на температурата над 1,5°C би променило сухоземните екосистеми и би изместило климатичните зони, което от своя страна ще засегне земеделието и животновъдството. Затоплянето на океаните, които поглъщат повече топлина от земята, ще повлияе на риболова и водното стопанство. Заедно с по-екстремните метеорологични явления и покачването на морското равнище, това ще изостри неравнопоставеността в достъпа до храна и ще увеличи бедността. Най-големите въздействия се наблюдават в Африка, Азия и Централна и Южна Америка.
Многократните засушавания, ненавременните дъждове и наводненията унищожават реколтата, което води до загуба на доходи и достъп до храна. Повишаването на морското равнище, опустиняването и обезлесяването водят до недостиг на земя и обработваеми площи. Причинената от климата загуба на поминък би увеличила конфликтите, разселването и принудителната миграция, а това отново засяга непропорционално бедните.
Четири основни култури – пшеница, ориз, царевица и соя – осигуряват половината от калориите в света. Предвижда се техните добиви да намалеят при продължаване на настоящите изменения на климата в сравнение с климат без промени. Освен това повишаващите се температури снижават питателните свойства на храните, поради което хората ще имат нужда от по-големи количества хранителни продукти за набавяне на същите количества полезни вещества. Производствената загуба и пониженото хранително качество заедно с нарастващото население ще изострят бедността, ще окажат по-голям натиск върху земите и ще подкопаят усилията за смекчаване на климатичните изменения.
Между 1961 г. и 2020 г. световното население се е увеличило 2,6 пъти, а производството на храни – 2,9 пъти, като същевременно се използва 5% повече земя. Това беше постигнато чрез техники за отглеждане, нови сортове култури и интензивно използване на вода и химически торове, които имат екологична цена.
Глобалният индекс на глада съчетава четири ключови показателя за количествено определяне на глада – недохранване, забавяне на растежа и линеене на децата и детска смъртност под 5 г. Макар светът да произвежда достатъчно храна, недохранването е намаляло незначително от 13,2 % през 2001 г. до 8,9 % през 2019 г. В световен мащаб около 800 млн. д. са недохранени, от които 418 млн. живеят в Азия и 282 млн. в Африка.
Проблемът е най-сериозен в Южна Азия и Субсахарска Африка. В световен мащаб осигуряването на калории на глава от населението се увеличава последователно от 1961 г., включително в Азия и Африка. Съществуват обаче неравенства в рамките на държавите по отношение на достъпа и усвояването на храната, като за повечето азиатски и африкански страни те са се увеличили през годините на Ковид-пандемията.
Човешкото здраве, храната и околната среда са взаимосвързани. Доклад от 2016 г. показа, че частичното заместване на месото с хранителни добавки на растителна основа може да намали глобалната смъртност с 6-10%, да снижи свързаните с храната емисии с 29-70% и да донесе финансови ползи от 1-31 трил. щ.д. до 2050 г. Установено е, че преминаването към веганска диета в богатите държави намалява преждевременната смъртност с 12%, а емисиите на парникови газове – с до 84%.
Икономическото развитие и парниковите емисии
Благосъстоянието е исторически свързано с емисиите на парникови газове. Увеличеното производство повишава както БВП, така и емисиите (за чиято сметка нараства потреблението) поради енергийните нужди и използването на изкопаеми горива. Но тази пряка връзка вече не е вярна, тъй като някои страни с високи доходи успяха да отделят икономическия растеж от емисиите. През последните 30 години няколко западноевропейски и скандинавски страни увеличиха значително своя БВП, същевременно намалявайки емисиите. Други – като САЩ, направиха това по-скоро и то не само за производствените емисии, а и за тези, основани на потреблението, което отчита преместването на производството и произтичащите от него емисии в чужбина. Въпреки това Китай и Индия продължават да показват съответствие между растежа на БВП и увеличаващите се емисии.
Основната причина богатите държави да могат да отделят икономическия си растеж от емисиите е замяната на изкопаемите горива с нисковъглеродна енергия. Производството на повече енергия без обичайните емисии може да окаже реално въздействие, ако настъпи скорошна декарбонизация в повече страни. Това може да се случи чрез намаляване на разходите за нисковъглеродни технологии.
Смесеният резултат от КОП27 ясно показа, че, докато инструментите са налични, воля за проактивни действия липсва. Споразумението относно фонда „загуби и щети“ за подпомагане на развиващите се страни в преодоляването на въздействията върху климата беше пробив на КОП27. Остава обаче неясно как загубите и щетите ще бъдат определени количествено, а средствата и обезщетението – изплатени. Природата и биоразнообразието бяха признати за ключови ресурси със силна политическа воля за защита на горите, а продоволствието успя да влезе в дневния ред на КОП27 чрез инициативата „Храна и земеделие за устойчива промяна“. Въпреки това нямаше напредък в намаляването на изкопаемите горива и Фондът за климата на стойност 100 млрд. щ.д продължава да бъде дарение от страна на богатите нации.
Въпреки че са налице няколко варианта за справяне с „тройката“ на климатичните промени, здравето и хранителни системи, съществуват трудности за разработването на приложими и устойчиви политики. Групите, работещи в областта на климата, здравето и храните страдат от фрагментирано вземане на решения, лични интереси, властово неравенство и липса на обща визия и лидерство. Важно е да знаем кой и как взема решения и да бъдем наясно с глобалното затопляне и пътищата за внедряване на политиките, свързани с неговото смекчаване. Необходимо е да подобрим връзките между климата, здравето и храната и да ги разглеждаме като една система.
Генералният секретар на ООН обобщи при откриването на КОП27: „Движим се по магистрала, която ни отвежда към климатичен ад, а кракът ни е на газта“. Той също така добави, че „глобалната битка за климата ще бъде спечелена или загубена през това решаващо десетилетие – под нашия поглед“.
Времето изтича. Трябва да действаме проактивно, а не просто да реагираме на т.нар. „загуби и щети“.
По материала работи: Каролина Величкова
Източници:
