Дете от Конго започва живота си като сирак и бежанец

0
652
Едва на 3 дни, Емануел е изоставен, тъй като баба му и двете му сестри не могат да се грижат за него

Емануел е имал ужасен старт в живота – едва на 3 дни, той вече е сирак и бежанец в регион, където липсва всяка възможност за дълготраен мир.

Едва прохождащото дете е родено дни след като майка му влиза в областта Кисоро, Уганда, за да избяга от последните боеве в съседната провинция Северно Киву, намираща се в Демократична република Конго. Но изтощената 39-годишна жена умира при раждането и Емануел незабавно е изпратен в Потърс Вилидж, свързан с църквата, детски кризисен център в Кисоро.

Много от над 40 000 бежанци, които са избягали от вълните подновени военни действия в Северно Киву от април насам, са бежанци.Но много малко от тях са толкова млади и в такава трагична ситуация като тази на Емануел, чийто баща и 5-годишен брат са били разделени от семейството по време на бягството им и никой не ги е виждал от тогава.

Емануел поне все още има две малки сестри (едната на 10, а другата на 18 месеца), както и баба, Мадарина, но старата жена не може да се грижи за момчето и затова той е класифициран към Агенцията за бежанците към ООН като лице, нуждаещо се от специална грижа. „Той изгуби и двамата си родителя и ВКБООН трябва да се грижи за него. Ние, някак си, сме негови родители“, казва Габриел Катенде, теренен служител  на ВКБООН в Кисоро.

„Аз мога да се погрижа за 18-месечното бебе (сестрата на Емануел), ако ми се даде мляко, но не мога да се справя с новороденото“казва Мадарина, която се радва, че Емануел поне е на сигурно място, където се грижат за него. „Ако беше останал с мен, той щеше да умре“, добавя 65-годишната жена.

Отчитайки всички обстоятелства, чудо е, че майка му е успяла да премине в Уганда жива и навреме да роди в нормална болница в Киото, отколкото в някой храст. Било е дълго и опасно пътуване през хълмиста, гориста местност, започващо от техния град, Кичанга.

Мадарина проследява пътуването в спомените си. „Бяхме в къщата през нощта, когато чухме стрелба,“казва тя, добавяйки,че бременната й дъщеря е заминала с двете момичета, на възраст 10 години и 18 месеца. Синът е бил оставен на дядото, защото майка му и баба му не са могли да вземат и него – местонахождението му остава неизвестно.

Бабата заминава на следващия ден. „Срещнах се отново с дъщеря ми в храста и вървяхме 9 часа през гората, преди да стигнем Итонего, където ни качи кола до границата.“

Седмица по-късно, дъщеря й ражда, но пътуването се оказва твърде голямо изпитание и тя умира. Погребана е в Кисоро след малко погребение. „10-годишната пита за майка си и аз трябваше да й обясня, че е починала,“ казва Мадарина.

Трагедията на Емануел продължава; скоро той ще бъде напълно сам, защото баба му и сестрите му се подготвят да заминат за бежанското селище в Руамуанджа, почти 350 километра северно от Кисоро. Селището отвори врати през април, за да се справи с новия наплив от пресичащи границата и в момента предоставя подслон на 26 000 конгоански бежанци.

Поне Емануел е в добри ръце в Потърс Вилидж, което се грижи за изоставени бебета, непълнолетни майки и изоставени деца в предучилищна възраст.“Решихме, че Потърс Вилидж е най-доброто място, където Емануел може да намери временно убежище, докато се намери дългосрочно решение“, обяснява служителят на ВКБООН Катенде.

Джени Грийн, свещеник и директор на Потърс Вилидж, казва, че момченцето е било най-малкото дете в центъра. Когато пристигнал, Емануел бил на 3 часа. „Беше доста малък, но не опасно малък. Хранихме го и аз прекарах нощта с него“, обяснява Емили Дейвис,  медицинска сестра – доброволец. „Потърс Вилидж служи за задържане на семейството заедно. Опитваме се да разберем как това да проработи най-добре за Емануел“, добавя тя.

Почитаната Грийн казва, че най-доброто решение за Емануел и за всяко друго дете би било да бъде със семейството си. „Надяваме се да се свържем с баба му. Когато ситуацията в Конго се успокои, ще видим с ВКБООН дали там няма чичо или леля, който да пожелае да се грижи за Емануел“

Директорът на Потърс Вилидж заявява, че ще срещнат много предизвикателства в намирането на трайно решение за бебето и оцелелите му роднини с помощта на ВКБООН. „Но ще опитаме,“ врича се тя. „В дългосрочен период, ако той остане тук, ще се опитаме да намерим приемно семейство.“

От Селин Шмит в Кисоро, Уганда

Източник

Източник на снимката

 

NO COMMENTS