Държавната агенция за сигурност на Босна и Херцеговина не успя да задържи лидера на босненските сърби Милорд Додик, след като полицията на Република Сръбска ѝ попречи да му връчи заповед за арест.
Додик заяви, че Босна и Херцеговина не била в интерес на сърбите и на Република Сръбска, като нарече босненския Държавен съд, прокуратура и СИПА „окупационна сила“ в Република Сръбска.
„Наистина ли някой смята, че полицията на Република Сръбска, която отговаря за защитата на институциите, трябва да се кланя на окупационната сила, наречена СИПА, Прокуратура, Шмидт?“, попита той, визирайки международния надзорник на Босна, Върховния представител Кристиан Шмидт.
Противопоставянето на заповедта за арест се случи, докато Додик се срещаше с кметове на общини в Източно Сараево. Той е издирван за посегателство срещу конституционния ред на Босна и Херцеговина. Босненският държавен съд издаде заповед за ареста му на 17ти март.
По време на срещата на Додик с кметовете в сградата на правителството на областта, пристигнали няколко инспектори на СИПА, които били спрени от въоръжени членове на полицията на Република Сръбска.
По-късно Додик заяви, че не възнамерява да напуска сградата и че СИПА няма правомощия в тази структура. „Ще видим кой наистина притежава властта да прилага закона“, каза Додик, като продължи да напада върховния представител Шмидт. „Ако вие, господа в Сараево, наистина искате да възстановите силата или функционалността на Босна и Херцеговина, тогава се откажете от Шмидт и отменете всички негови решения. Едва тогава можем да седнем и да разговаряме“, добави той.
Освен Додик държавният съд издаде заповед за арест и на министър-председателя на Република Сръбска Радован Вишкович и председателя на събранието на областта Ненад Стевандич, които са заподозрени в „посегателство срещу конституционния ред“ на Босна и Херцеговина.
Ден след произнасянето на присъдата парламентът на Република Сръбска прие закони, които забраняват на държавната прокуратура, държавния съд, СИПА и Висшия съдебен и прокурорски съвет да упражняват каквато и да е юрисдикция в Република Сръбска. След това Конституционният съд на Босна спря действието на тези закони в очакване на окончателно решение.
Прокуратурата отправи молба към държавния съд да поиска от Интерпол да издаде така наречената „червена бюлетина“, призоваваща за арестуването на Додик и Стендавич, позовавайки се на факта, че те са напуснали или са в процес на напускане на Босна. Въпреки това в началото на април Интерпол отказа нейното издаване. Босненските власти заявиха, че ще оспорят това решение.
Междувременно парламентът на Република Сръбска предприе нови стъпки за подкопаване на държавните институции, като прие проект за нова конституция на автономната област и закон, който ѝ дава право да създаде собствена армия и разузнавателна служба. Тя също така се упълномощава да преследва всеки, който „работи срещу конституцията на Република Сръбска“.
Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., част от което действа като конституция на страната, разделя Босна на две основни административни единици или образувания – Република Сръбска (РС) с преобладаващо сръбско население и Бошняшко-хърватска федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ) с централно държавно управление в столицата Сараево.
Додик, който е начело на Република Сръбска, неведнъж е призовавал за независимост на територията от останалата част на Босна и Херцеговина, което подхранва страховете от нестабилност. За действията си той е подложен на санкции от страна на САЩ и Великобритания, но се ползва с подкрепата на Москва.
По материала работи: Габриела Христова
