Европейският съюз стана първият международен орган, който криминализира широкомащабни екологични щети, „сравними с екоцид“. Директивата предвижда наказание за най-сериозните случаи на увреждане на околната среда, включително унищожаване на местообитания и незаконна сеч.
Четвъртък вечер (16.11) законодателите приеха обновяване на директивата на блока за престъпленията срещу околната среда, която предвижда по-строги наказания за най-сериозните случаи на унищожаване на екосистеми.
Мари Тусен, френски юрист и член на ЕП, който ръководи усилията на ЕС за
криминализиране на екоцида, заяви, че решението „бележи края на безнаказаността на престъпниците в областта на околната среда“ и може да постави началото на нова ера на съдебни дела в областта на околната среда в Европа.
Тусен заяви, че понастоящем ЕС е приел някои от най-амбициозните законодателни актове в света. Споразумението бе постигнато след месеци на преговори между Съвета на ЕС, Европейската комисия и парламента, както и след кампании на гражданското общество.
Директивата за престъпленията срещу околната среда ще бъде официално приета през пролетта, а след това държавите-членки ще разполагат с две години, за да я въведат в националното си законодателство.
Определението за екоцид беше предназначено главно за приемане от Международния
наказателен съд чрез изменение на Римския статут – основна цел на фондация „Спрете
екоцида“. В днешно време се използва често и за законодателство на национално равнище.
Въпреки че самият договорен текст не съдържа думата „екоцид“, в преамбюла му се казва, че той има за цел да криминализира „случаи, сравними с екоцид“. Това са действия, които причиняват широко разпространени, значителни, необратими или дълготрайни вреди на големи или важни екосистеми, местообитания или на качеството на въздуха, почвата или водата.
Преработеният закон на ЕС уточнява обхванатите видове екологични дейности. Сред тях са водовземането, рециклирането на кораби и замърсяването, въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове и унищожаването на озона. В него не се казва нищо за риболова, износа на токсични отпадъци от развиващите се страни или измамите с търговия на въглеродни емисии.
Наличието на разрешение за извършване на изброените дейности не е автоматично
оправдание. Физическите лица и дружествата ще са извършили престъпление, ако това разрешение е получено с измама или чрез корупция, изнудване или принуда, или ако то нарушава материалноправни изисквания.
Законодателите не се съгласиха да разширят обхвата до престъпления, извършени извън границите на ЕС от името на дружества от ЕС, но отделните държави членки могат сами да го приложат.
Законът въвежда нови наказания, вариращи от лишаване от свобода за физически лица до лишаване на дружествата от достъп до публични средства. Държавите членки ще могат също така да избират дали да въведат глоби за дружествата въз основа на част от техния оборот (до 5 % в зависимост от престъплението) или фиксирани суми в размер до 40 млн. евро (35 млн. паунда).
Виржиниус Синкевичюс, комисар на ЕС по въпросите на околната среда, океаните и
рибарството, заяви, че престъпленията срещу околната среда са сериозни, но поради
доходоността си се увеличават. „Нашето здраве зависи от състоянието на околната среда, в която живеем, затова трябва да възпираме престъпниците, които искат да унищожат екосистемите с цел печалба“, каза Синкевичюс.
Джоджо Мехта, съосновател и изпълнителен директор на Stop Ecocide International, заяви, че обновеният закон ще помогне за сериозността в отношението към вредите за околната среда.
„Това е изключително значимо и заслужава искрена похвала, а от бързо нарастващата динамика на инициативата за закон за екоцида виждаме, че европейските държави се ангажират задълбочено с нея в собствените си юрисдикции.”
„Всъщност не се съмнявам, че с бързото установяване на тази посока е само въпрос на време екоцидът да бъде признат в наказателното право на всички нива.“
Източник
Автор: Елисавета Иванова
