На 28.04. се състои първият за тази година Форум „Глобални въпроси“, организиран от Дружеството за ООН в България (ДООНБ). Темата на събитието, което се проведе онлайн, беше „Кибервойна или кибернесигурност – съвременната информационна заплаха“.
Основните въпроси, свързани с киберсигурността, сътрудничеството на България с НАТО и ЕС за ограничаване на кибератаките, а също и какви са най-срещаните заплахи и как можем да се предпазим от тях дискутираха председателят на Софийски форум за сигурност Йордан Божилов, и международният експерт по киберсигурност, работил като част от екипа за сигурност на „Майкрософт“ Александър Свердлов. Модератор беше зам.-председателят на Младежката секция към ДООНБ Стела Вълчева.
Йордан Божилов подчерта, че темата става все по-значима, защото все повече си служим с електронните средства. „Кибератаките ще се увеличават и ще стават по-сложни и по-комплексни, ще бъдем свидетели на кибертероризъм, а много възможно и на кибервойни. Трябва да бъдем готови“, категорично заяви председателят на Софийски форум за сигурност. Той изтъкна, че едно от най-важните неща е сътрудничеството между държавите, както и взаимодействието между държавата и частните фирми. Той обясни националния подход на България, свързан с решенията на НАТО и ЕС, от една страна, и с изграждането на национална система за сигурност, наречена „Киберустойчива България“, от друга страна. Въпреки изградената система обаче, ставаме свидетели на груби пробиви и атаки. Според него това се случва заради неглижиране на правилата, пренебрегване на техническите изисквания, а също и заради дефицита на експерти.
Колкото до НАТО и ЕС, и двете организации имат изградени механизми за гарантиране на киберсигурността, смята Йордан Божилов. Това е един от основните приоритети на Европейската комисия, а НАТО възприема принципа, че кибератаката може да се разглежда като военна атака срещу някоя от държавите. Организациите считат за ключов приоритет подготовката на кадри. Освен това, НАТО изгражда екипи за бързо реагиране, които са на разположение денонощно.
От своя страна Александър Свердлов споделя, че коронавирусът показа на ръководителите как хората могат да работят от вкъщи, и това засили проблема за киберсигурността. Кибертероризмът се случва от поне 2008 г. насам, но обхватът му може да се ограничи чрез обучаване на кадрите. Според експерта по киберсигурност, ако човек изпълни всички изисквания на „Майкрософт“ за защита, хакерът няма почти никакви шансове за пробив. Според него основата е добра киберархитектура за киберсигурност. Свердлов съветва да се използват максимално наличните в интернет безплатните ресурси и след това да се мисли за евентуални покупки. На въпрос дали е доходоносна киберпрестъпността той отговаря, че печалбите на хакерите са пет пъти по-високи от тези на наркодилърите. Само с един пробив могат да се загубят няколкостотин милиона долара, т.е. една голяма, мощна престъпна организация би предпочела да се занимава с киберпрестъпност.
Участниците са категорични, че не може да няма взаимодействие между държавата и бизнеса, най-малкото защото българският закон за киберсигурността го изисква. И двамата специалисти споделят мнението, че в училищата трябва да има обучение по киберсигурност.
Форумът завърши със сесия с въпроси, зададени от зрителите във „Фейсбук“.
Автор: Галена Косева
