Отмина повече от година, откакто коронавирусът завладя света и промени коренно живота на човечеството. Той взе множество жертви и нанесе тежки удари върху икономиките на всички държави в световен мащаб. Но пандемията не само задъхва икономиките, но носи със себе си и множество здравни, както и политически последствия. Недостигът на ваксини, несправедливото им разпределение, както и нежеланието на някои страни за премахване патентните права, имат сериозни глобални последствия и невъзможност за преодоляване на кризата.
Богати срещу бедни
Здравната криза, породена от пандемията от COVID-19, става все по-сериозна. Големият недостиг на ваксини в най-бедните страни отразява ясно несправедливото разпределение на ваксини. 60% от наличните произведени ваксини са запазени от едва 16% от световното население. А в 130 страни все още нямат достъп до нито една доза ваксина. И докато богатите страни като Великобритания и Германия очакват още през есента да са ваксинирали голяма част от населението си, то страни като Украйна, Мозамбик и Колумбия ще трябва да чакат до 2023 г. за достатъчно налични дози ваксини.
Забавянето на ваксинационната кампания в най-бедните страни, породена от недостатъчното количество ваксини, води до появата на нови, много по-опасни и бързо разпространяващи се мутации, срещу които действието на голяма част от ваксините изчезва. Това трябва да бъде знак за всички големи фармацевтични концерни, които не искат да премахнат патентните права върху ваксините си, че скоро техните препарати може да не са достатъчно ефективни при борбата с вируса и неговите мутации.
„Не 25 млн., не 25 000, едва 25“
В изказването си в средата на януари генералният директор на Световната здравна организация (СЗО), Тедрос Гебрейесус, заявява: „Не е редно по-млади, по-здрави възрастни в богатите страни да бъдат ваксинирани преди здравните работници и възрастните хора в по-бедните страни.“ Той допълва, че в някои бедни страни като Гана, има едва 25 дози ваксини, докато други страни разполагат с милиони дози. Това е ясно доказателство, че патентните права възпират производството на ваксини и възпрепятстват обмена на технически знания, а с това не позволяват преодоляването на пандемията.
Чрез налагането на патенти големите фармацевтични компании се превръщат в олигопол. Те блокират пазара на ваксини, за да не може конкуренцията да повлияе на цената. Но има много доказателства в световната история, че всъщност именно конкуренцията може да доведе до иновации, които биха могли да спасят стотици хиляди човешки животи. Пример за това е борбата с ХИВ и СПИН, при която комбинирането на три различни медикамента в едно хапче от индийски учени, е допринесло за улесняване ѝ.
Масова ваксинация и влиянието ѝ върху икономиката
Масовата ваксинация е единствената възможност икономиките на държавите по света да успеят да си „поемат дъх“ и би довела до премахване на голяма част от рестрикциите в много страни. Тя би предоставила възможността за отваряне на сектори, които в много страни са затворени вече повече от половин година. Изискване на имунизационен паспорт се предвижда и при международно пътуване. „Зеленият паспорт“ би помогнал и за справяне с кризата в туристическия бранш. Но въвеждане на такъв при пътуване и при посещение на различни обществени места би било безкрайно несправедливo, ако страните, които го изискват, не могат да предоставят ваксина на всеки един жител.
Невъзможността за преодоляване на пандемията нанася удари не само по икономиките на отделните държави, но и по световната икономика. В доклад икономисти от Световната търговска палата, предупреждават, че несправедливото разпределение на ваксини може да нанесе сериозни щети в световната икономика, възлизащи между 1.8 и 3.8 трилиона долара. Тези прогнози са при условие, че богатите държави успеят да ваксинират половината от населението си до края на годината. При пълно ваксиниране на населението на развитите страни и изключване на ваксинация в бедните страни, щетите по световната икономика биха достигнали дори 9 трилиона долара. Това ясно сигнализира, че държавите трябва да се стремят към максимално справедливо и бързо разпределение на ваксини, а също и към увеличаване на количествата на производство, като възможно решение за това според много страни е именно премахване на патентни права.
Справедливо ли е?
Много държави предоставят огромна финансова подкрепа на различни фирми в разработването на ваксини, но след това фирмите запазват патентите права и държавите нямат някаква власт над разработения препарат, а единственото, което получават, е възможност за закупуване на ваксини на малко по-ниска цена. Това лишава милиони хора от възможността да се ваксинират и позволява на фармацевтичните концерни да увеличат многократно печалбите си заради наложения монопол.
Как бедните страни успяват да се справят?
Някои от по-бедните страни намират начин за снабдяване с ваксини без да разчитат на инициативата КОВАКС. Инициативата КОВАКС възниква под егидата на СЗО като нейната основна цел е справянето с недостига на ваксини в бедните държави по света. Пример за това е Южна Африка, която очаква дози от препарата на АстраЗенека, произведен в Индия, за които обаче трябва да заплати двойно по-висока цена в сравнение с тази, която заплаща ЕС.
Русия, Китай и Индия са единствените държави, които снабдяват развиващите се страни с ваксини. Това за тях е отлична възможност да увеличат влиянието и в политиката в световен мащаб, докато ЕС защитава интересите на фармацевтичните гиганти и подкрепя всячески опити им за недопускане премахването на патентните права.
Премахването на патентите – мисия възможна?
След внесената към Световната търговска организация (СТО) молба от Индия и Южна Африка за временно премахване на патентните права върху ваксини, въпросът за защитата на интелектуалната собственост придобива все по-голямо значение. Над 100 държави подкрепят предложението, но първоначално богати страни като САЩ, Великобритания, както и страни-членки на ЕС, са против.
Позицията на САЩ относно защитата на интелектуалната собственост и премахването на патенти обаче се промени. Американският президент Джо Байдън обмисля да подкрепи идеята за премахване на защитата на интелектуалната собственост, позволяваща на фармацевтични гиганти като „Пфайзер“, „АстраЗенека“, „Модерна“ и др. да възпрепятстват производството на ваксини от други фирми.
Въпросът за премахване на патентите води до конфликт и между експертите. Една част смятат, че премахването на патентните права ще ускори доставките на ваксини в най- бедните страните, имащи най-голяма нужда от тях, а други подкрепят тезата, че именно защитата на интелектуалната собственост е стимулирала компаниите за разработване на ваксините и точно патентното им право не бива да бъде отнето. Втората група експерти обаче в аргументите си пропускат огромните публични инвестиции, направени на всички етапи на процеса на разработване на ваксини.
Пандемията задълбочава все повече проблема с разрастващата се икономическа, политическа и здравна криза. Без драстична промяна в стратегията и количеството на произведените ваксини, желанието за завръщане към нормалния начин на живот на хората в по-бедните страни се превръща все повече в невъзможно достижима в близко бъдеще цел. В глобализиран свят обаче това означава, че на планетата ще продължат да циркулират нови щамове и мутации на вируса.
Материала изготви: Цвета Христова
