Посещението на папа Франциск в Ирак: лъч надежда за отношенията между религиите?

0
554

Посещението на папа Франциск в Ирак между 5 и 8 март 2021 г. е и неговото първо международно пътуване от началото на пандемията, както и първото посещение на папа в близкоизточната страна. С него той отправя призиви за мирно съжителство между религиите и обръща внимание на мъченичеството и разрухата, с които се сблъскват християните, мюсюлманите и езидите (кюрдска етно-религиозна група, населяваща Северен Ирак, която признава Иисус Христос като един от най-големите пророци и която от 2014 г. е обект на атаки от страна на Ислямска държава).

Първата крачка към тази среща прави великият Аятолах Али ал-Систани, духовен лидер на иракските шиити от 1993 г. насам, номиниран два пъти за Нобелова награда за мир – водач, смятан за един от най-големите духовни лидери на шиитския ислям в Ирак (б. авт. шиизмът, към който принадлежат около 10-15% от мюсюлманите, е вторият най-голям клон в исляма след сунизма. Шиизмът е преобладаващо течение в Ирак, Иран, Азербайджан и др.).

Визитата на папата се случва в ключов момент, тъй като от американската инвазия в Ирак през 2003 г. насам християните са жертви на гонения от страна на радикалните ислямистки терористични групировки – ако през 1987 г. техният брой е бил 1,4 млн. души, то към днешна дата се предполага, че са останали едва 200-300 хиляди. Десетки хиляди християни са принудени да напуснат домовете си, когато групировката ,,Ислямска държава” нахлува в Северен Ирак през 2014 г., разрушавайки църкви и отнемайки собствеността им, и ги карат да изберат между това да плащат данък, да приемат исляма, да избягат или да умрат.

На 6 май 2021 г. Понтифическият институт за арабски и ислямски науки към Джорджтаунския университет в САЩ организира лекция, в която вземат участие кардинал Майкъл Л. Фицджералд, признат експерт по християно-мюсюлманските отношения и Синди Удън, началник на римския офис за католически новини, която е присъствала на пътуването на папата.

Посещението в Ирак се вписва в цялостната линия на поведение на папа Франциск. Например първата му визита извън Рим, след като заема Светия престол, е в Лампедуза – остров, на който пристигат множество мюсюлмански емигранти.

По време на личната им среща в дома на ал-Систани в иракския град Наджаф самият 90-годишен аятолах става и на крака посреща госта си, което е оценено от католическия лидер.

На въпроса дали срещата ще помогне за сближаването и между сунитите и шиитите участниците в семинара, организиран от Джорджтаунския университет отговарят, че това е всеобщата надежда. Добавят, че това посещение вероятно е променило манталитета на иракчаните – те за първи път могат да видят и чуят Негово Светейшество и за пръв път от години на разруха им е дадена надежда, отправени са послания на мир и братство. След срещата аятолах ал-Систани казва, че християните трябва да имат същите права като другите иракчани и сега е време да се действа по този въпрос.

Синди Удън, една от журналистите, летели с папата и отразили събитието, споделя, че до последно е имало съмнения дали той ще предприеме това пътуване, тъй като през февруари 2021 г. е извършена ракетна атака над Ербил, столицата на Кюрдския автономен район в Ирак. Тя добавя, че въпреки трудната ситуация с коронавируса в страната и факта, че първите ваксини пристигат там едва преди няколко седмици, иракчаните са чувствали удовлетворение от самия факт, че той е в държавата им. В самолета на връщане папата обобщава основните поуки от срещата: ,,вие сте
човешки същества, вие сте божии деца, вие сте мои братя или сестри, толкова е
просто.” Споделя каква чест е била за него срещата с аятолах ал-Систани (,,мъдър мъж”, както го нарича) и осъзнава, че са го посрещнали хора, които са страдали по невъобразими начини. Въпреки това той призовава всички да се вгледат в корените на насилието и омразата. За него ключът към светлото бъдеще е в братството и трябва различните общности да погледнат отвъд различията си. Към момента в личните карти на християните в Ирак те са идентифицирани като малцинства – този статус им позволява сигурност до известна степен, но пречи на интеграцията.

Удън споделя, че по време на пътуването си папата нито веднъж не е споменал инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. и въпреки че е засегнал темата за тероризма, нито веднъж не е назовал по име групировката, докато не се е качил в самолета за Рим. Дори тогава целта му не е била да осъди ,,Ислямска държава”, а да почете тези, които са устояли на техния натиск. Той казва, че не само животът на християните в Ирак е труден, а този на езидите също.

Другият участник в конференцията, кардинал Майкъл Фицджералд, споделя, че войната в Ирак показва на Запада, че голяма част от жертвите на групировката ,,Ислямска държава” са мюсюлманите и всички онези, които не споделят тясната представа за исляма. Преди посещението на папата при аятолах ал-Систани хората са били с представата, че Ирак подбужда войната между християните и мюсюлманите, а в действителност е обратното – това е война на терористите срещу всички.

По думите на митрополита на Халдейската католическа църква (една от източните църкви, която обединява християните от няколко държави в Близкия Изток) една от целите на папското посещение е да възвърне доверието на иракчаните едни към други, най-вече към християните и другите малцинства, които са пострадали тежко от терористичните актове. В същото време бежанец от християнското малцинство в Ирак, който живее в Бейрут повече от седем години, споделя, че за него и хилядите други в това положение няма надежда да се върнат у дома. Казва, че уважава визитата на папата, но реалността е много по-трагична и предвид насилието, на което са станали жертви в Ирак, те не смятат, че биха могли да се върнат там и са живеят отново в страх. По данни на една от организациите, които оказват помощ на християнските семейства от Ирак, в Ливан живеят над пет хиляди семейства иракски
християни.

Според някои анализатори посещението на папата е възможност за Ирак да демонстрира относителната си стабилност след години на вътрешни конфликти. Въпреки това ,,Ислямска държава” продължава да съществува две години след като е загубила последната територия, която контролира. Архиепископът на иракския град Ербил казва, че първото посещение на папата в Ирак ,,няма да помогне на християните нито пряко, нито непряко, понеже нашата политическа система е наистина корумпирана” и не смята, че нещо ще се промени след това. От друга страна, според Давиде Берноки, иракски представител на католическите служби, това посещение на личност от световно ниво позволява да се привлече вниманието на световната общественост към проблемите на държавата.

Смята се, че посещението на папата вече е помогнало на малцинствата в страната – една седмица преди това да се случи, иракският парламент най-накрая приема закон, който позволява да бъдат обезщетени езидите, християните и другите оцелели от атаките на ,,Ислямска държава”.

Въпреки че възстановяването на християнските общности и разрушените храмове ще отнеме години, посещението на папа Франциск в Ирак вероятно ще даде сила на вярващите и ще ги окуражи, но установяването на баланса и създаването на
благоприятна атмосфера за малцинствата изисква предприемането на конкретни мерки от страна на иракското правителство – нещо, което предвид настоящата икономическа, санитарна и политическа криза би било трудно постижимо на този етап.

Автор: Лиа Лазариди