Година по-късно от плануваното, в Киото, Япония, се проведе 14. издание на най-големия конгрес за борба срещу престъпността в света. Срещата бе организирана в периода от 7-12 март съвместно със Службата на ООН по наркотиците и престъпността, като за първи път организаторите бяха осигурили възможност за хибриден формат на провеждане, заради пандемията от COVID-19.
Включиха се 5600 участници, повечето от които онлайн чрез специална платформа, а останалите присъстваха на живо при спазването на строги противоепидемични мерки.
Конгресът бе открит с приемането на специална декларация, която очертава предизвикателствата пред държавите в битката с престъпния свят и посочва конкретни действия, които международната общност да предприеме за намаляване на престъпността и увеличаване върховенството на закона.
Сред акцентите в документа, станал известен като Декларацията от Киото, са подобряване на правосъдните системи, увеличаване на международното сътрудничество за постигане целите в борбата срещу престъпността, както и насърчаване върховенството на закона. Посочени са и средствата, с помощта на които да се постигнат тези цели в дългосрочен план. Част от тях са по-добри условия за затворниците, премахване на половото неравенство в наказателната система, сътрудничество на международно ниво, повишаване на информираността на гражданите по темата, както и по-ефективни национални политики за изкореняване на корупцията.
Събитието наблегна и върху влиянието на кризата от COVID-19 върху борбата с престъпността. В приветствената си реч генералният секретар на ООН Антонио Гутереш подчерта, че:
„Превенцията на престъпността и върховенството на закона имат ключова роля за подновяване на добрите контакти между държавите и тяхното население. Затова в условията на глобална криза е особено важно да изкореним порочните престъпни практики.“
Пандемията от COVID-19 изправи пред изпитание държавните институции и политици. Подложи на тест политиките им и възможността им за действия по време на криза. Макар фокусът често да е върху здравните или икономическите проблеми, кризата извади наяве пропуските в правосъдната система.
2020 г. бе ключова за много народи в борбата с престъпността, най-вече тази по високите етажи на властта. Например в Беларус станахме свидетели на едни от най-жестоките потушавания на масови прояви в новата история. Медиите съобщават за насилие срещу граждани, неоснователни арести, побои и използване на непропорционална сила от страна на силите на сигурност.
В България множество граждани също решиха да заявят позицията си и, макар и в условията на пандемия, да организират един от най-мащабните протести срещу управляващите. Това насочи погледите на Европейския съюз и на европейските институции към влошаващото се положение на държавите в Източна Европа върху проблемите с корупцията и нарастващото ниво на престъпността.
Европейският парламент прие резолюция за състоянието на върховенството на закона в България, в която евродепутатите изразяват съжаление за ситуацията в страната. Споменават се независимостта на съдебната система, медийната среда, речта на омразата към малцинствените групи и високите нива на корупция. Все обстоятелства, които допринасят за развитието на престъпността и несигурността в държавата.
В последните пет години България си остава страната с най-високи нива на корупция в ЕС, а според Индекса за възприемане на корупция на Transparency International, България се нарежда на 74-о място от 180 държави.
Основната цел на Конгреса за борба срещу престъпността, организиран от ООН, е именно да установи тези престъпни практики и да предложи средства за свеждането им до минимум. Провежда се на всеки пет години от 1955 г. насам в най-различни краища на Земята. Оказал е значително въздействие върху борбата с престъпността, като е насърчил приемането на национални и международни политики в областта, които не само се стремят към изкореняване на беззаконието, но и поставят дългосрочни, устойчиви цели като борба с тероризма, ликвидиране на половото неравенство и намаляване на престъпността срещу дивата природа.
Материала изготви: Десислава Ценова
