През 2002 г. Общото събрание на ООН обявява 29 май за Световен ден на мироопазващите сили на ООН. На тази дата през 1948 г. започва първата мисия на миротворците на ООН, когато Организацията за надзор на примирието на ООН започва операции в Палестина.
На този ден се отдава почит на всички мъже и жени, които служат в мироопазващите операции на ООН, и на повече от 4000 миротворци, загубили живота си от 1948 г. насам, включително 130 през миналата година.
Днес миротворците са изправени пред още по-големи предизвикателства, тъй като те трябва да се справят не само с пандемията COVID-19, но и с изискването за подкрепа и защита на хората в страните, в които служат.
Тази година денят е посветен на темата: „Пътят към траен мир: Използване на силата на младежта за мир и сигурност“.
Десетки хиляди млади миротворци помагат при изпълнението на мисиите. А миротворческите операции на ООН – в съответствие с поредица от резолюции на Съвета за сигурност (2250, 2419 и 2535) – увеличават сътрудничеството си с местни младежки групи, за да помогнат за изграждането на устойчив мир и за изпълняване на терен на своите задачи.
За да отбележи Деня, в централата на ООН в Ню Йорк на 27 май генералният секретар на световната организация Антонио Гутериш поднесе венец в чест на всички миротворци, загубили живота си, служейки под знамето на ООН през последните седем десетилетия и се проведе виртуална церемония, на която посмъртно беше връчен Медалът на Даг Хамаршелд на миротворци, загинали през 2020 г. и през януари 2021 г.
Медалът на Даг Хамаршелд се връчва посмъртно на военни, полицаи и цивилни, които са загинали по време на службата си в ООН. Наградата е кръстена на Даг Хамаршелд – вторият генерален секретар на ООН, загинал в самолетна катастрофа през 1961 г.
„Сините каски“
Сър Брайън Ъркърт, който почина тази година на 101 г., измисля наименованието „сини каски“. Той бе известен като главния архитект на мироопазващите дейности на ООН. Ъркът нарича Мироопазващите сили на ООН „армия без враг“ и решава, че те трябва да носят сини каски, за да се различават от бойците на воюващите страни. Казва, че те трябва да влизат във военна зона само с широка политическа подкрепа, с цел прекратяване на военните действия и улесняване на преговорите за постигане на мир.
Той присъства на основаването на организацията през 1945 г. и работи като главен съветник на петима генерални секретари в продължение на четири десетилетия.
След Втората световна война служи като британски член на подготвителната комисия, която изготвя устава на ООН. Когато Тригве Лий е избран за първия генерален секретар на ООН, сър Брайън Ъркърт се присъединява към екипа му и става негов личен асистент. През следващите 40 години Ъркърт работи в тясно сътрудничество със следващите генерални секретари, като през 1974 г. става зам.-генерален секретар по специални политически въпроси. Той често се занимава от първа ръка с дипломатическите усилия на ООН и мироопазващите операции за прекратяване на конфликтите в Конго, Кипър, Близкия изток, Ангола и Намибия.
Преди да се пенсионира през 1986 г., той ръководи 13 мироопазващи операции, набира сили от 10 000 военнослужещи от 23 държави и установява поддържането на мира като една от най-видимите и политически популярни функции на ООН.
Над 70 години миротворците променят живота на хората в едни от най-воюващите страни в света. Поддържането на мира обаче не може да замени политическата воля и решимостта на страните да прекратят конфликта, нито суверенните отговорности на приемащата държава.
Миротворците на ООН предоставят сигурност и подкрепа за изграждане на мира, за да помогнат на страните да направят трудния, ранен преход от конфликт към мир.
Миротворчеството на ООН се ръководи от три основни принципа:
- Съгласие на страните;
- Безпристрастност;
- Неприлагане на сила, освен при самозащита и защита на мандата.
Поддържането на мира е гъвкаво и през последните две десетилетия е използвано в много конфигурации. В момента действат 12 мироопазващи операции на ООН – при конфликта в Западна Сахара, в Централноафриканска република, Мали, Демократична република Конго, на окупираните от Израел Голански възвишения, в Кипър, Ливан, в провинция Абией между Судан и Южен Судан, Косово, Южен Судан, Индия и Пакистан, Близкия изток.
Днешните многоизмерни мироопазващи операции са призвани не само да поддържат мира и сигурността, но и да улеснят политическия процес, да защитят цивилните, да съдействат за разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията на бивши бойци; подкрепя организирането на избори, защитава и насърчава правата на човека и съдейства за възстановяване на върховенството на закона.
Успехът никога не е гарантиран, тъй като мироопазването на ООН по дефиниция отива в най-тежките физически и политически среди. Въпреки това, те имат редица успехи през 60. години на своето съществуване, включително спечелването на Нобелова награда за мир през 1988 г.
