Постигането на дълготраен мир е наложително за световното благоденствие. Този стремеж е в основата на мисията на ООН и е част от Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., чиято 16-та Цел има за задача да „насърчава мирни, справедливи и приобщаващи общества за устойчиво развитие“. Корупцията, обаче, продължава да бъде предизвикателство във всяка страна. Борбата срещу нея е от решаващо значение за изпълнение на Програмата и за ускоряване на напредъка към постигането на всички Цели.
Преамбюлът на Устава на ООН очертава важни стремежи, сред които „толерантност, за да живеем заедно в мир“, както и „да обединим силите си за поддържане на международния мир и сигурност“.
Както е посочено и в преамбюла на Програмата за устойчиво развитие: „Не може да има устойчиво развитие без мир и мир без устойчиво развитие.“
Цел 16, посветена именно на мира, справедливостта и приобщаването, поставя нови основи в мисленето за устойчивото развитие. Освен че тези въпроси се разглеждат за първи път в специална глобална цел за развитие с подробно описани подцели, Политическият форум на високо равнище през 2019 г. призна, че институциите, работещи в областта на Цел 16, подпомагат цялата Програма до 2030 г.
Широкият обхват на Цел 16 може да бъде разбран чрез анализ на наименованието ѝ и на 12-те ѝ подцели. Цел 16 гласи: „Насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие, осигуряване на достъп до правосъдие за всички и изграждане на ефективни, отговорни и приобщаващи институции на всички равнища“.
Подцели
16.1 Значително намаляване навсякъде на всички форми на насилие и свързаната с насилие смъртност.
16.2 Слагане край на злоупотребата, експлоатацията, трафика и всички форми на мъчения и насилие над деца.
16.3 Насърчаване принципите на върховенството на закона на национално и международно равнище и гарантиране на равен достъп до правосъдие за всички.
16.4 Значително намаляване до 2030 година на незаконните финансови и оръжейни потоци, засилено възстановяване и връщане на откраднати активи и борба с всички форми на организираната престъпност.
16.5 Значително намаляване на корупцията и подкупничеството във всичките им форми.
16.6 Развитие на ефективни, отговорни и прозрачни институции на всички равнища.
16.7 Гарантиране на всички равнища на приобщаващ процес за вземане на решения, основан на принципите на отзивчивост, по-широко участие и представителност.
16.8 Разширяване и засилване участието на развиващите се страни в институциите на глобалното управление.
16.9 Осигуряване до 2030 година на юридическа самоличност за всички, включително вписване в регистър при раждането.
16.10 Гарантиране на обществения достъп до информация и защита на основните свободи в съответствие с националното законодателство и международните споразумения.
16.a Укрепване на съответните национални институции, включително чрез международно сътрудничество, с оглед изграждане на капацитет на всички равнища, по-специално в развиващите се страни, за превенция на насилието и борба с тероризма и престъпността.
16.b Насърчаване и прилагане на недискриминационни закони и политики за устойчиво развитие.
© Defence for Children International
Глобалният индекс на мира за 2023 г. констатира, че светът е станал по-малко мирен за 13-и път през последните 15 години. Средното ниво на този показател в страните се е влошило с 0,42% през изминалата година.
Русия и Евразия са отбелязали най-голямо средно влошаване от всички региони, което се дължи главно на конфликта в Украйна, докато Северна Америка бележи най-голямо средно процентно подобрение.
Европа продължава да бъде най-мирният регион в света и в него се намират седем от десетте най-мирни държави. Исландия остава най-мирната страна в региона и в света според данните за 2023 г.
Въпреки това през изминалата година в Европа се наблюдава влошаване на състоянието на мира. От всички 36 държави в региона в 23 от тях се забелязва регресия на нивото на мир, докато подобрение отбелязват само 13.
Според Доклада за ЦУР от 2023 г. структурните несправедливости, неравенствата и възникващите предизвикателства в областта на правата на човека все повече възпрепятстват постигането на мирни и приобщаващи общества. За да се изпълни Цел 16 до 2030 г., са необходими действия за възстановяване на доверието към и укрепване на капацитета на институциите, които да осигурят справедливост за всички и да улеснят мирния преход към устойчиво развитие.
Ето защо на национално ниво е важно да се управлява в интерес на гражданите и с оглед просперитета и благосъстоянието на обществото като цяло. Добросъвестността в публичните политики стои в основата на системата за добро обществено управление.
Корупционният проблем
Въпреки това нито една страна не е защитена от нарушения на етичните и правови норми и корупцията остава един от най-сложните проблеми, пред които са изправени правителствата днес. Особено в контекста на нарастващо неравенство и подкопаване на доверието в управлението, все повече се налага мнението, че разработването на политики е завладяно от лични интереси.
© Pixabay
Цел 16 от ЦУР включва ангажименти за намаляване на корупцията и подкупничеството (16.5), за развитие на ефективни, отговорни и прозрачни институции (16.6), за намаляване на незаконните финансови потоци (16.4) и за осигуряване на приобщаващ процес на вземане на решения (16.7). Корупцията и липсата на добросъвестност при вземането на решения в публичния сектор също представляват заплаха за приобщаващия растеж (Цели 8 и 11), задълбочават икономическите и социалните неравенства (Цел 10) и подкопават ценностите на демокрацията.
Постигането на много от ЦУР зависи от успешното предоставяне на публични услуги като образование и здравеопазване, което от своя страна трябва да повиши доверието в правителството. Корупцията обаче може да се прояви на всеки етап от тази верига. Обсебването на здравната (Цел 3) и образователната политика (Цел 4), на политиката на водоснабдяване (Цел 6) и енергетика (Цел 7) и пр. може да ограничи справедливия достъп до тези обществени услуги и да подкопае тяхното количество и качество, като по този начин допринесе за порочния кръг на икономическото и социалното неравенство (Цел 10). Влошеното ниво на услугите може да доведе и до вреди за здравето, околната среда и сигурността.
Корупционните рискове са различни в различните области на устойчиво развитие. Например във водния сектор могат да бъдат искани подкупи от фирми или организации, кандидатстващи по проекти за изграждане на воден цикъл в населени места. Следователно осигуряването ѝ и устойчивото управление на водоснабдяването и канализацията (Цел 6) изисква стабилни и отговорни управленски институции. Политиките в областта на здравеопазването, от друга страна, са особено уязвими от конфликти на интереси между създателите на здравни политики и фармацевтичната индустрия или от неправомерно влияние поради финансовия принос на компаниите за медицински изследвания.
Липсата на интегритет може също така значително да влоши капацитета на правителствата да се справят с проблеми като изменението на климата (Цел 13) и опазването на околната среда. Корупцията е ключов фактор, който улеснява и подпомага незаконната експлоатация и търговия с природни ресурси – например дивата природа и морското биоразнообразие (Цели 14 и 15). Неуспехът да се преодолеят институционалните и управленските пропуски поради корупция оказва особено тежки последици за хората, които зависят от тези природни ресурси.
Корупцията може да доведе и до блокиране на реформи или до неадекватно прилагане на политики, както и до значително намаляване на финансовата свобода на действие на правителствата. Това изостря предизвикателствата пред постигането на ЦУР с оглед липсата на достатъчно финансиране. Нейното всеобхватно въздействие върху устойчивото развитие означава, че антикорупционните мерки трябва да бъдат по-добре интегрирани в Програмата до 2030 г., за да се постигнат резултати по всички 17 Цели.
© International Journal of Government Auditing
Ето защо установяването на ясни стандарти за поведение на високопоставени служители е необходима първа стъпка. Етичните кодекси са от съществено значение за насърчаване на добросъвестността във всяка организация, тъй като те предоставят критерии за приемливо поведение, спрямо които служителите и самата институция могат да бъдат държани отговорни.
Борбата с корупцията и насърчаването на интегритета са от жизненоважно значение за постигането на ЦУР. С оглед на това държавите предприемат различни начини за съгласуване на своите антикорупционни стратегии с други национални приоритети – от използване на законодателството и правоприлагането до мобилизиране на гражданското общество и бизнеса.
В последната ни предстояща статия ще Ви запознаем с корупционния проблем в България.
Автори: Каролина Величкова и Денис Василев
Свалете нашия флаер!
Проект „Младежка инициатива 16х16“ се финансира от Столична община по Програма „София – град на младите и активните“.
