Борбата с корупцията, редом с проблемите, произтичащи от изменението на климата, продоволствената несигурност, миграцията, безработицата и други, е във фокуса на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, тъй като всички тези предизвикателства са взаимосвързани. Цел 16 от ЦУР набляга на справедливостта, силните институции и борбата с корупцията, особено чрез подцел 16.5, насочена към значителното намаляване на корупцията и подкупничеството във всичките им форми.
© UNHCR България
Корупция без граници
Корупцията е предизвикателство в световен мащаб. Глобални загуби от 1,6 трилиона долара годишно са резултат от пране на пари, като повече от 7 трилиона частно богатство се съхраняват в тайни офшорни сметки, което се равнява на 10% от световния БВП. Същевременно проучване на Евробарометър от 2023 г. относно нагласите на гражданите към корупцията в ЕС и Експресното проучване на Евробарометър относно нагласите на предприятията към корупцията в ЕС показват, че 70% от гражданите и 65% от предприятията са на мнение, че корупцията е широко разпространена в тяхната държава. Същевременно европейците са все по-малко убедени в усилията, които полагат техните страни за справяне с корупцията.
В периода до 2015 г. на равнище на ЕС е очертана правната рамка за борба с корупцията посредством приемането на законодателство относно корупцията в частния сектор и присъединяването на Съюза към Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC), която е международен договор с универсален обхват, в сила от декември 2005 г. Любопитен е фактът, че ЕС се присъединява към нея през септември 2008 г., докато Република България я ратифицира на 3 август 2006 г. и тя влиза в сила от 20 октомври 2006 г. Съществуващи още правни механизми на европейско и международно равнище са Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO, създадена през 1999 г. от Съвета на Европа) – най-всеобхватният действащ механизъм за наблюдение на корупцията на европейско равнище с участието на всички държави-членки, Наказателната конвенция относно корупцията на Съвета на Европа, Конвенцията на ОИСР срещу подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки (България е единствената държава-членка, която не членува в ОИСР, но е приела тази конвенция).
В Договора за функционирането на Европейския съюз корупцията е призната за тежко престъпление с трансгранично измерение, с което държавите-членки не са достатъчно подготвени да се справят самостоятелно. Поради това през 2011 г. Европейската комисия (ЕК) предлага Модернизирани правила на ЕС за отнемане на имущество от престъпна дейност и План за действие относно начините за усъвършенстване на статистическите данни за престъпността, а през 2012 г. – Стратегия за по-добри финансови разследвания в държавите-членки.
Дългият и трънлив път на България в неравната битка с корупцията
По отношение на Република България през 2006 г. е въведен специфичен механизъм за наблюдение – Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), който се прилага и в Румъния и служи като преходна мярка по пътя към евро-членството на двете държави.
В контекста на темата за корупцията сред показателите, които трябва да бъдат покрити от България съгласно Решение на Комисията от 13 декември 2006 г. за създаване на Механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на България в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност, са показатели 4 и 5:
Показател 4: да провежда и докладва за професионални, безпристрастни разследвания на твърдения за корупция по високите етажи на властта. Да докладва за вътрешни разследвания на държавните институции и за публикуването на данни за имущественото състояние на високопоставени служители.
Показател 5: да предприеме по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, по-специално по границите и в местното управление.
Напредъкът по изпълнение на целите и мерките се обективира в оценките и официалните доклади на Комисията. Те са базирани на задълбочен мониторинг и анализ, както и на перманентнен диалог между българските институции и службите на ЕК. Ключов проблем, обективиран в поредицата доклади по МСП, е липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Препоръчва се новата институционална рамка за борба с корупцията да изисква постоянен мониторинг с оглед необходимостта от консолидиране на постигнатия напредък.
По отношение на Показател 5 е отразено, че България е постигнала значителен напредък по препоръки 13, 14 и 15. Но като цяло тези въпроси ще изискват трайни последващи действия на българските органи в дългосрочен план, за да може да се покажат конкретни резултати.
През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България. На 5 юли 2023 г. ЕК информира както Съвета, така и Европейския парламент за намерението си официално да прекрати МСП за България и Румъния, след като вече всички конкретни ангажименти, изброени в заключенията от докладите по МСП, били изпълнени по задоволителен начин.
Какво следва след прекратяването на МСП?
© Canva
Независимо от прекратяването на МСП, борбата с корупцията в България продължава да бъде водещ приоритет.
Притеснително звучи констатацията за напредъка по изпълнението на шестте показателя – “в задоволителна степен”. Реформите в законодателството и Конституцията доведоха до създаването на нови структури, чието преструктуриране в момента отново е на дневен ред, но с обратен знак – закриване или раздробяване. Доколко подобна непостоянна политика може да донесе стабилност и устойчивост и да гарантира конкретни и трайни резултати в борбата с корупцията остава риторичен въпрос.
През 2022 год. бяха приети промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), предвиждащи закриването на специализираните съдилища и прокуратури. Водещ мотив за това законодателно решение бяха критичните оценки на европейските институции, съответстващи на общественото възприятие спрямо неефективността на противодействието на корупцията. Специализираното правосъдие като основен инструмент за борба с корупцията по високите етажи на властта просъществува 10 години, като неговото обезпечаване погълна огромен финансов, човешки и организационен ресурс.
Отново на дневен ред стои реформата на основния орган за борба с корупцията в Република България – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
През 2017 год. беше извършена антикорупционна реформа, изразяваща се в създаването на единен антикорупционен орган, включващ в себе си Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, част от Сметната палата, Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, Държавна агенция „Национална сигурност“. Извършените към онзи момент анализи обосновават необходимостта от обединяване на всички тези органи в един, с оглед избягване на дублиращи се функции.
В настоящия момент сме изправени в обратната хипотеза и наблюдаваме поредната реформа в антикорупционното законодателство. С приетия през миналата седмица Закон за противодействие на корупцията единният антикорупционен орган отново се разделя и се създава новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК).
Обсъжданите промени в Конституцията на Република България на свой ред предвиждат промени в структурата на съдебната система. След конституционната реформа през 2015 г., с която Висшия съдебен съвет беше разделен на две колегии и пленум, в момента някои политически партии предлагат разделянето на Съвета на два отделни органа. Единственият безспорен ефект от тази поредна реформа ще бъде институционалният хаос, който е невъзможно да не засегне върховенството на правото. Безспорно е, че от администрирането на работата на органите на съдебната власт зависи нейното качество.
Дали България се справя ефективно с корупцията? За съжаление, трудно би могла при тази законодателна бъркотия, липса на последователност, липса на приемственост в управлението и никаква устойчивост на постигнатите до момента резултати.
Доказателство за това са корупционните скандали, в които се давим всеки ден. След отпадането на МСП страната ни сякаш е оставена на автопилот, а задоволителните резултати от изпълнението на препоръките по показателите за оценка, дали основание за снемането на мониторинга на ЕК, единствено будят съмнение дали пък и Комисията не е уморена от нас и е загубила всякаква надежда.
Два илюстративни казуса (но не единствени), олицетворяващи мащабите на корупцията във властта:
© Canva
Готова ли е България за общество без корупция?
Битката срещу корупцията в България е белязана както от значителни усилия, така и от непоследователност и липса на устойчив напредък. От съществено значение е твърдата, непоколебима позиция срещу корупцията, допълнена от превантивни мерки и култивирането на култура на почтеност. Вътрешната непримиримост към корупционните практики трябва да се превърне в морален императив за всички граждани.
Автори: Денис Василев и Каролина Величкова
Свалете нашия флаер!
Проект „Младежка инициатива 16х16“ се финансира от Столична община по Програма „София – град на младите и активните“.
